От програмирането до Космоса: Жената, която изпрати хора на Луната

Кацането на Аполо 11 на Луната е един огромен скок за женското начало. Заслуга на Маргарет Хамилтън, която тогава е 32-годишна майка и компютърен специалист в Масачузетския технологичен институт. Тя създава софтуера, който изпраща Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на Луната на 20 юли 1969 г. Хамилтън също така работи и по следващите пет мисии до Луната, разказва Fox News.

Хамилтън става пионер в компютърните науки в една трансформираща ера с ключова мисия в човешката история.

Кацането на Луната трябва да бъде запомнено с духа на възможността, който превърна научната фантастика в реалност. Маргарет Хамилтън е основният генератор за този успех“, каза главният историк на НАСА Брайън Одом.

Работейки в области, доминирани от мъже, Хамилтън често взима малкото дете със себе си, докато пише кода, който променя връзката на човечеството с небесата завинаги.

„Нямаше втори шанс. Всички приехме работата си сериозно, много от нас започнаха това професионално пътуване още на 20 години“, казва Маргарет Хамилтън

Тя е пионер в асинхронния софтуер или способността на една програма да обработва множество функции едновременно. Нейната прозорливост спаси мисията на “Аполо 11” от потенциална катастрофа минути преди лунният модул Ийгъл да докосне Луната. На нея също така се приписва измислянето на фразата "софтуерен инженер" - длъжност, която сега е повсеместна в бизнеса.

И все пак, Хамилтън е живяла в сенките на преданията на НАСА в продължение на десетилетия – нейното име и невероятната й роля в едно от най-големите постижения на човечеството, дълго време са познати само на приятели и вътрешни хора от програмата “Аполо”. На самата НАСА са нужни повече от 30 години, за да почете жените, чиято изобретателност в програмирането изпрати мъжете на Луната.

Бях изненадан да открия, че тя никога не е била официално призната за нейната новаторска работа“, заяви през 2003 г. д-р Пол Кърто, старши технолог към Борда за изобретенията и приноса на НАСА, когато Хамилтън най-накрая беше удостоена с награда на НАСА за изключителен космически акт.

„Нейните концепции за асинхронен софтуер, планирането на приоритети, тестването от край до край и способността за вземане на решения, станаха основата за ултра-надеждния софтуерен дизайн“, допълни той.

Звездата на Хамилтън най-накрая започна да изгрява в американската наука през последните години, когато в социалните мрежи се появи невероятна снимка, показваща усмихната млада жена до купчина документи, стигащи до върха на главата й. Снимката е заснета през 1969 г. в лабораторията за инструменти на MIT - сега известна като Draper Labs – и показва гигантския интелект на една млада жена от малък град от Средния запад, която помогна за постигането на едно от големите постижения в човешката история.

Момиче от малък град с големи мечти

Маргарет Илейн (Хийфийлд) Хамилтън е родена на 17 август 1936 г. в Паоли, Индиана , в семейството на Кенет Хийфийлд и Рут Естер (Партингтън) Хийфийлд. Баща й пише поезия и насърчава артистичната й страна, която допълва очевидните й математически и технически умения. Впоследствие семейството се премества в Горния полуостров на Мичиган, където Хамилтън завършва селската гимназия Ханкок през 1954 г.

Тя очевидно е момиче, което се интересува от преодоляването на бариери, дори като дете“, казва авторът Дийн Робинс, който е сред многото хора, вдъхновени през последните години от образа на усмихнатото американско момиче.

Робинс написа детската книга „Маргарет и луната“ през 2017 г., споделяйки историята на Хамилтън с младите читатели, обогатена с причудливи илюстрации от Луси Найсли.

Хамилтън влиза в колежа в Мичиганския университет, преди да се прехвърли в малкия колеж Ърлхам в Ричмънд, Индиана, където учи математика и философия. През 1959 г. започва работа за Института първо под ръководството на новаторския компютърен учен и метеоролог Едуард Нортън Лоренц. До 1961 г. тя помага на Института в разработването на отбранителни системи за американската армия, като същевременно работи за обучението на тогавашния си съпруг Джеймс Кокс Хамилтън в юридическия факултет.

Траекторията на Хамилтън започва да се променя, когато президентът Кенеди отправя дързък призив към нацията в реч преди съвместна сесия на Конгреса на 26 май 1961 г.

Вярвам, че преди да изтече това десетилетие, тази нация трябва да се ангажира с постигането на целта да кацне човек на Луната“, казва през 1961 г. американският президент Джон Кенеди.

„За да изпълним мисията, някой трябваше да изобрети съвременната концепция за софтуер. Този някой беше Маргарет Хамилтън“, разказва Брайън Одом от НАСА.

Тя беше поставена начело на отдела за софтуерно инженерство на MIT Instrumentation Laboratory през 1965 г.

„Като работеща майка през 60-те години Хамилтън е необичайна, но като програмист на космически кораби, тя е положително радикална“, пише Списание Wired през 2015 г.

„Хамилтън водеше дъщеря си Лорън в лабораторията през уикендите и вечерите. Докато 4-годишната Лорън спеше на пода в офиса с изглед към река Чарлз, майка й програмираше, създавайки рутинни процедури, които в крайна сметка ще бъдат добавени към командата на модулния компютър “Аполо", допълва изданието.

„Нещо напълно неочаквано“

Хамилтън - заедно с нейния пионерски асинхронен софтуер за самата първа мисия до Луната - се изправя пред момента на истината на 20 юли 1969 г.

„Бях преминала през няколко мисии преди “Аполо 11” и всяка беше вълнуваща сама по себе си, но тази мисия беше специална. Никога преди не бяхме кацали на Луната. Медиите докладваха всичко в много подробности. След като дойде време за излитане, се съсредоточих върху софтуера и как се представя той във всяка част от мисията“, заяви Хамилтън през 2009 г.

Лунният модул на “Аполо 11”, Eagle, е само на три минути от кацане на Луната, когато бедствието заплашва да удари.

Всичко вървеше по план, докато не се случи нещо напълно неочаквано, точно когато астронавтите бяха в процес на кацане на Луната“, разказва Маргарет Хамилтън в същото интервю.

Алармите и съобщенията за грешки шокират астронавтите и ръководителите на мисии. Астронавтите имат грешен контролен списък, като неправилно е натиснат бутон, който подава команда на бордовия компютър да се срещне с командния модул, вместо да продължи полета си до Луната.

Контролът на мисията е изправен пред възможността да прекрати мисията - или по-лошо, да загуби Едуин „Бъз“ Олдрин и Нийл Армстронг. И все пак, Хамилтън е създала софтуер, примитивен за днешните стандарти, за да компенсира точно такъв сценарий.

„За момент контролът на мисията се сблъска с решение „отивам/не отивам“, но с голямо доверие в софтуера, разработен от компютърния учен Маргарет Хамилтън и нейния екип, те казаха на астронавтите да продължат“, пише списание Smithsonian за страховитите моменти преди кацането на Луната.

Софтуерът, който позволява на компютъра да разпознава съобщения за грешки и да игнорира задачи с нисък приоритет, продължава да насочва астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през изпъстрената с кратери, прашна кора на Луната до тяхното кацане“, допълва изданието.

„Бързо стана ясно, че софтуерът не само информира всички, че има проблем, свързан с хардуера, но и че софтуерът го компенсира. За щастие хората от Mission Control се довериха на нашия софтуер“, казва Хамилтън.

Имайки само няколко минути, е взето решение “Аполо 11” да се приземи. Софтуерът на Хамилтън успява да спаси мисията до Луната. Eagle се приземява с оставащо гориво само за 30 секунди.

Сега Хамилтън вече е на 86 години. Тя ръководи свои собствени софтуерни компании, след като приключи работата си с НАСА през 70-те години. Рядко дава интервюта.

„Трябваше да намерим начин и го направихме“, каза Хамилтън пред MIT News през 2009 г. за усилията си като млад компютърен учен да помогне на човечеството да преодолее границите на Земята.

Поглеждайки назад, ние бяхме най-щастливите хора в света, нямаше друг избор, освен да бъдем пионери“, допълва тя.

Хамилтън бе удостоена от президента Барак Обама с президентския медал на свободата през 2016 г., заедно с други американски светила като Том Ханкс, Майкъл Джордан, Брус Спрингстийн и други.

Тя спечели поп-културно признание през следващата година, когато Lego пусна комплекта "Жените на НАСА", включващ Хамилтън, заедно с жените пионери астронавти - Мей Джемисън и Сали Райд и бившия главен астроном на НАСА - и "майката на Хъбъл" Нанси Роман.

Хамилтън е вписана в Националната авиационна зала на славата през 2022 г. Тя продължава да работи върху софтуера на НАСА чак до “Скайлаб”, първата американска космическа станция, през 1973 г. Нейната работа задвижи петте кацания на Луната, последвали “Аполо 11”. Последното от тях, “Аполо 17”, се състоя през декември 1972 г. Оттогава никой мъж или жена не е достигал Луната.

Има едно старо клише в космическата програма - ако искате да знаете колко трудно е да изпратите хора на Луната, просто опитайте да го направите отново", каза историкът на НАСА Брайън Одом.

НАСА има за цел отново да изпрати астронавти на Луната до 2025 г., като част от програмата Artemis.