Бюджет 2021 не отговаря на невижданата криза

Единствената сериозна бюджетна подкрепа за бизнеса е мярката 60/40, която започва да действа твърде късно през 2020 г., а през 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, вече няма да е необходима. В бюджета липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда.

Според плана на правителството борбата с последствията от пандемията и мерките, които ще помогнат на икономиката да догонва по-бързо развитите страни от ЕС, са насочени основно към населението - но фокусът, изглежда, не е върху  по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличаване на доходите. Предложенията не се различават особено в сравнение с 2020 г. с тази разлика, че този път имат още по-силен привкус на популизъм. Това личи от идеята за увеличаване на минималната пенсия без обществен дебат и в началото на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е стандартната практика. Към това се прибавя и запазване на „еднократните“ добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат вече четвърти месец и ще продължат поне до март 2021 г.

Другата основна социална мярка е увеличение на месечните помощи за отглеждане на дете до една година и целевите помощи за ученици, като все още не е ясно какъв ще е финалният им вариант. При всички положения има необходимост от увеличаване на доходите на пенсионерите, реформиране на социалните помощи, особено т.нар. детски и увеличаване на някои възнаграждения в публичния сектор, но това са структурни реформи, които не могат да се решат ефективно в рамките на бюджетния дебат в края на годината. Напротив, до есента ресорните министерства трябваше да предложат за обществено обсъждане своите виждания за реформи, те да се обсъдят и накрая държавният бюджет да представи финансовото изражение на тези реформи и механизмите за финансирането им. Вместо това, всичко в момента се прави на тъгъдък, не е ясно какви ще са ефектите от предложените промени, даже не е ясно как ще изглеждат, тъй като и в момента продължават да се сипят предложения за детските през следващата година.

Дискреционни разходни мерки на начислена основа, млн. лв.

*Преди двете актуализации

**Изплатени средства чрез мерките на държавата за запазване и осигуряване на заетост до средата на ноември 2020 г.

Източник: МФ, собствени изчисления

Прави впечатление, че проектът за бюджета е разписан все едно 2020 г. е била незначително изключение от общата тенденция на развитие на икономиката и публичните финанси и още през следващата година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да нараснат с 4,4 млрд. лв., като през 2019 г. се увеличават с почти толкова. Разбира се, през 2021 г. се очакват повече приходи от фондове на ЕС, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от ДДС, акцизи, социални и здравни осигуровки и корпоративен данък се очаква да нарастват по-бавно.

Разходите също се увеличават с около 4,4 млрд. лв., но в структурата им продължава да има сериозни проблеми. Основното увеличение е при разходите за възнаграждения и пенсии – по около 1,2 млрд. лв. Същевременно разходите за здравеопазване, където е концентриран и ефектът от настоящата криза, се увеличават с 620 млн. лв. – за здравноосигурителни плащания, и около 60 млн. лв. за други разходи – спешна помощ, създаване на нови отделения, инвестиции и др. С други думи, за правителството е по-важно да увеличи доходите на администрацията и пенсионерите, отколкото най-накрая да си свърши качествено работата и в спешен порядък до реорганизира системата, така че същото това население, при необходимост, да има възможност да се лекува без проблем. Това се отнася както за болни с усложнения от коронавирус, така и за останалите пациенти с остри и/или хронични заболявания.

Друг сериозен проблем в разходната част са предвидените средства за инвестиции, които са с 383 млн. лв. по-високи в сравнение с очакваното изпълнение за 2020 г. Това е странно най-малко по две причини. Първата е, че през 2021 и 2022 г. приключва периода за разплащане по оперативните програми от настоящия програмен период, т.е. могат да се очакват по-високи разходи по тях, а голяма част от капиталовите разходи се финансират именно със средства от ЕС. Подобна ситуация наблюдаваме и през 2014-2015 г. Втората е, че в приходната част на бюджета се предвиждат над 1,2 млрд. лв. повече приходи от ЕС, а разходите се очаква да се увеличат с по-малко от 400 млн. лв. Дори и да приемем, че част от тези плащания са финални, т.е. за вече приключили проекти, или авансови, т.е. за все още незапочнали проекти, разликата е твърде голяма. Това означава, че могат да се очакват непланирани капиталови разходи през годината, а оттам – ръст в общите разходи.

Общото усещане от бюджета за следващата година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за ЕС криза, както по отношение на скоростта, така и на дълбочината, правителството продължава да предлага стари решения. Всички реформи са замразени, с обяснението, че те не се правят по време на криза, липсват мерки за:

• подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическата активност; ускоряване на процеса на конвергенция;
• възползване от продължаващия процес на outsourcing и започнали процес на near-shoring;
• постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
• реорганизиране на здравната система, така че да може да се справи с шока, пред който е изправена;
• бързо и ефективно възползване от финансовите инструменти на ЕС.

Бюджетната рамка на правителството до 2023 г.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ) 

Заглавието е на редакцията на economic.bg