Отрицателните лихви се настаниха трайно в Дания
Това може да доведе до изтегляне на пари от банките
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
Богатите датчани скоро може да решат да държат парите си извън банката си, ако не желаят да си плащат за това, пише Ройтерс.
Икономиката на Дания е здрава, а заетостта е рекордно висока. С нарастването на просперитета частните спестявания растат, достигайки рекордни 936 милиарда датски крони, или 208 000 крони (30 676 долара) на възрастен, през октомври, според централната банка.
В тази ситуация лихвените проценти трябва да се повишават. Но през септември централната банка намали основния лихвен процент по депозитите до -0,75%, което е рекордно ниско сред развитите икономики.
Тази година датските банки бяха сред първите, които прехвърлиха тези разходи на частните клиенти. Датчанин, който депозира поне 750 000 крони в банка, обявила отрицателни лихви, ще плати на банката 0,75%, за да ги държи там.
Курсовете са на отрицателна територия, тъй като Дания обикновено определя паричната политика в режим на съответствие с Европейската централна банка, за да поддържа кроната привързана към еврото.
ЕЦБ започна да намалява лихвените проценти през 2012 г., кза да се справи с дълговата криза в еврозоната и през 2014 г. ги намали под нулата.
Дания отиде дори по-далече. Тя определи отрицателни ставки през 2012 г., тъй като се опита да се възстанови от финансовата криза през 2008 г. и последвалата дългова криза и продължава да ги намалява, тъй като се придържа към политиката на ЕЦБ.
Централната банка заяви в сряда, че депозити за около 790 милиарда датски крони ще бъдат засегнати, ако всички банки въведат отрицателни лихвени проценти, независимо от размера. Около 178 000 датчани имат повече от 750 000 крони в банката.
От банките не се изисква да налагат такси и вероятно някои няма да наложат. Във всеки случай те вероятно няма да спечелят много пари от това, казват от централната банка. Спестителите просто ще разделят депозитите си на по-малки суми в няколко банки, за да избегнат таксата от 0,75%, или ще започнат да изплащат дълг, или просто ще изтеглят парите в брой.
Прочуване от миналия месец на богати лица показа, че само 8% от анкетираните биха приели да плащат лихви по частните си депозити. Останалите 92% искат да изтеглят парите си от депозити и да ги поставят на друго място.
Икономиката на Дания е здрава, а заетостта е рекордно висока. С нарастването на просперитета частните спестявания растат, достигайки рекордни 936 милиарда датски крони, или 208 000 крони (30 676 долара) на възрастен, през октомври, според централната банка.
В тази ситуация лихвените проценти трябва да се повишават. Но през септември централната банка намали основния лихвен процент по депозитите до -0,75%, което е рекордно ниско сред развитите икономики.
Тази година датските банки бяха сред първите, които прехвърлиха тези разходи на частните клиенти. Датчанин, който депозира поне 750 000 крони в банка, обявила отрицателни лихви, ще плати на банката 0,75%, за да ги държи там.
Курсовете са на отрицателна територия, тъй като Дания обикновено определя паричната политика в режим на съответствие с Европейската централна банка, за да поддържа кроната привързана към еврото.
ЕЦБ започна да намалява лихвените проценти през 2012 г., кза да се справи с дълговата криза в еврозоната и през 2014 г. ги намали под нулата.
Дания отиде дори по-далече. Тя определи отрицателни ставки през 2012 г., тъй като се опита да се възстанови от финансовата криза през 2008 г. и последвалата дългова криза и продължава да ги намалява, тъй като се придържа към политиката на ЕЦБ.
Централната банка заяви в сряда, че депозити за около 790 милиарда датски крони ще бъдат засегнати, ако всички банки въведат отрицателни лихвени проценти, независимо от размера. Около 178 000 датчани имат повече от 750 000 крони в банката.
От банките не се изисква да налагат такси и вероятно някои няма да наложат. Във всеки случай те вероятно няма да спечелят много пари от това, казват от централната банка. Спестителите просто ще разделят депозитите си на по-малки суми в няколко банки, за да избегнат таксата от 0,75%, или ще започнат да изплащат дълг, или просто ще изтеглят парите в брой.
Прочуване от миналия месец на богати лица показа, че само 8% от анкетираните биха приели да плащат лихви по частните си депозити. Останалите 92% искат да изтеглят парите си от депозити и да ги поставят на друго място.
От тях 7% процента са казали, че ще извадят парите си и ще ги държат у дома или в касата в банката.
Jyske Bank, втората най-голяма банка в Дания, беше първата датска банка, която обяви отрицателни лихви по депозитите на богати клиенти през август, като към 1 декември трябваше да бъдат засегнати около 11 000 клиенти.
Тя също беше първата, която предложи отрицателна ставка по жилищен кредит, като всъщност плаща на клиентите 0,5%, за да заемат пари за 10 години.
Този ход беше последван от вълна от съобщения от други банки, включително Nordea миналата седмица, че започват да таксуват заможни лица за техните депозити от над 750 000 крони.
Но засега датските собственици на жилища се възползват най-вече от свръхниските лихви за рефинансиране на ипотеки и други заеми. Докато печалбите на европейските банки страдат от отрицателни проценти, ипотечната дейност отчасти предпазва датските банки от въздействието на отрицателните ставки.
Все пак основните доходи сред големите датски банки намаляват непрекъснато от 2015 г. насам, заяви централната банка.
