Парламентът не е разрешавал договор за нов външен дълг
Става въпрос за акт за поемане на задължение, а не за договор и той може да бъде ратифициран, поясни Менда Стоянова

Народното събрание не е разрешавало на правителството да сключи договор с четирите големи банки за пласиране на външен държавен дълг между 2015 и 2017 г. и затова документът не може да бъде ратифициран, посочи в ефира на Нова телевизия Румен Гечев от БСП.
Той поясни, че депутатите са гласували единствено за поемане на дълг от 8 млрд. лв. за 2015 г. – над 6 млрд. външен и над 1 млрд. вътрешен, но не и за целия разглеждан период. Гечев заяви, че точката е била добавена извънредно в дневния ред вечерта преди заседанието и докато за 2015 г. предназначението на заемния ресурс е разписано в бюджета, то за останалата сума до 16 млрд. лв. няма законов текст, който да гарантира, че ще се ползват предимно за рефинансиране на стари задължения.
Социалистът посочи, че предложението на ГЕРБ ще измени в дългосрочен план структурата на държавния дълг, замествайки и вътрешния с външен, а това също не е гласувано в пленарна зала.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова поясни, че не става въпрос за ратифициране на договор за заем, а за такова на три документа: договор за дилърство, договор за агентство (оперирането по емисията) и акт (не договор) за поемане на задължение. Тя подчерта, че изискването лихвата да е до 10% е формално, залага се при повечето емисии и е далеч над тази, която би се постигнала при пласирането на дълга. Стоянова допълни дълговете ще бъдат рефинансирани, докато бюджетните дефицити продължават.
От разговора в студиото стана ясно, че конфликтът вероятно се дължи до голяма степен на техническа грешка, тъй като в дневния ред на Комисията е било записано, че става въпрос за ратифициране на договор за дълг. „Г-жа Цачева може да разпише каквото си иска“, коментира Менда Стоянова, посочвайки, че самият документ е коректен и той не представлява договор за заем.