Пазарът на труда ограничава растежа на българската икономика
Според АИКБ ръстът на БВП може да бъде и над 4.2%, но правителството трябва да вземе мерки
~ 2 мин.
Икономическият ръст в България се задържа поради недостиг на работна сила и прекомерна административна намеса на пазара на труда. Това е мнението на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), изразено и като позиция по проекта на Бюджет 2018. Според бизнес организацията реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) може да бъде и над 4.2%, но правителството трябва да насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа – липсата на квалифициран и производителен човешки ресурс.
Позицията на АИКБ по проекта на Бюджет 2018 е била обсъдена на проведено вчера заседания на Националния съвет на Асоциацията и в нея АИКБ отново предупреждава, че повишаването на равнището на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, ако се пристъпи към бипартитно договаряне на минималната работна заплата по браншове, ако бъдат премахнати минималните осигурителни доходи (МОД) и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“).
Отказът от административно определяне на МРЗ, МОД и на политика по доходите като цяло би осигурило възможност за допълнително нарастване на БВП, както и за включване в заетост на повече хора с ниска и без квалификация, се казва в позицията на АИКБ.
Друга важна тема, обсъждана на заседанието, са какви мерки да бъдат предприети в европейски и в национален план за насърчаване на малките и средни предприятия (МСП), които произвеждат 2/3 от БВП на страната и дават работа на 3/4 от заетите у нас.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев подчерта, че малкият бизнес е по-уязвим, по-малко ефективен и често няма възможност да поддържа нужната администрация. Затова според него е особено важно прилагането на Акта за малкия бизнес, както и на теста за малки и средни предприятия при оценката на определени административни актове.
АИКБ има няколко предложения за осигуряването на по-добри условия за МСП:
Искане за промяна на дефиницията за МСП, на основа на която се решава дали компаниите имат достъп до финансиране от европейските фондове, до по-евтини кредити и редица административни облекчения;
Въвеждане на законово задължение – както в ЕС, така и в България, за спазване на принципите „мисли първо за малките“, „само веднъж“ и на мълчаливото съгласие;
Провеждане на тест за пригодност към нуждите на МСП на всички предлагани законодателни промени.
Националният съвет на АИКБ обсъди възможностите на иновациите за развитие на бизнеса. Те бяха представени от Владимир Йосифов, директор в Световната организация по интелектуална собственост /WIPO/. По негови данни, ако преди 1990 г. у нас са се подавали 4500 заявки за изобретения и 600 за търговски марки годишно, то днес заявките за изобретения са 150 годишно, а молбите за регистриране на търговски марки достигат 1500.
„Успешните иновации обаче зависят от реализацията на пазара“, категоричен е експертът. Ако единица е инвестицията в едно изобретение, изработването на прототип ще струва – 10 единици, пробното производство – 100, а излизането на пазара – 1000. „Индустриалната инфраструктура на малката фирма у нас, която има 10-15 служители, не ѝ позволява такива разходи за инженери, за адвокати и за маркетинг на изделието“, смята Владимир Йосифов.
Позицията на АИКБ по проекта на Бюджет 2018 е била обсъдена на проведено вчера заседания на Националния съвет на Асоциацията и в нея АИКБ отново предупреждава, че повишаването на равнището на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, ако се пристъпи към бипартитно договаряне на минималната работна заплата по браншове, ако бъдат премахнати минималните осигурителни доходи (МОД) и доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“).
Отказът от административно определяне на МРЗ, МОД и на политика по доходите като цяло би осигурило възможност за допълнително нарастване на БВП, както и за включване в заетост на повече хора с ниска и без квалификация, се казва в позицията на АИКБ.
Друга важна тема, обсъждана на заседанието, са какви мерки да бъдат предприети в европейски и в национален план за насърчаване на малките и средни предприятия (МСП), които произвеждат 2/3 от БВП на страната и дават работа на 3/4 от заетите у нас.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев подчерта, че малкият бизнес е по-уязвим, по-малко ефективен и често няма възможност да поддържа нужната администрация. Затова според него е особено важно прилагането на Акта за малкия бизнес, както и на теста за малки и средни предприятия при оценката на определени административни актове.
АИКБ има няколко предложения за осигуряването на по-добри условия за МСП:
Искане за промяна на дефиницията за МСП, на основа на която се решава дали компаниите имат достъп до финансиране от европейските фондове, до по-евтини кредити и редица административни облекчения;
Въвеждане на законово задължение – както в ЕС, така и в България, за спазване на принципите „мисли първо за малките“, „само веднъж“ и на мълчаливото съгласие;
Провеждане на тест за пригодност към нуждите на МСП на всички предлагани законодателни промени.
Националният съвет на АИКБ обсъди възможностите на иновациите за развитие на бизнеса. Те бяха представени от Владимир Йосифов, директор в Световната организация по интелектуална собственост /WIPO/. По негови данни, ако преди 1990 г. у нас са се подавали 4500 заявки за изобретения и 600 за търговски марки годишно, то днес заявките за изобретения са 150 годишно, а молбите за регистриране на търговски марки достигат 1500.
„Успешните иновации обаче зависят от реализацията на пазара“, категоричен е експертът. Ако единица е инвестицията в едно изобретение, изработването на прототип ще струва – 10 единици, пробното производство – 100, а излизането на пазара – 1000. „Индустриалната инфраструктура на малката фирма у нас, която има 10-15 служители, не ѝ позволява такива разходи за инженери, за адвокати и за маркетинг на изделието“, смята Владимир Йосифов.
