Интервю | Пазарът сам ще затвори въглищните централи в България

Господин Христов, какво е свършено до момента в преговорите по Плана за възстановяване?

Всичко, което трябваше да бъде свършено, е свършено много добре. Ние с вицепремиера Атанас Пеканов вече имахме изслушване в парламента, където подробно описахме всички срещи и разговори и целия обмен информация. Официално сме представили искането на парламента за предоговаряне, обсъдихме възможните алтернативи. Европейската комисия подходи много конструктивно. Отговорът на Комисията е, ако България просто така се откаже от ангажимента си, не им оставя никаква друга опция освен и те да се откажат от техния ангажимент. Тоест, да загубим парите по Плана за възстановяване, включително и средствата по новата програма RePowerЕU, което също не е изгоден вариант.

Казвате ВЕИ за сметка на въглищните централи. За колко ВЕИ мощности е договорката?

Това, което обсъждахме в Плана за възстановяване и устойчивост, беше цел за изграждане на 3.5 GW нови мощности към 2026 г. Идеята е тази цел да бъде удвоена. За сметка на това можем да намалим изискването за намаляване на емисиите.

С колко ще ги намалим? На какво е съгласна Европейската комисия?

Въпросът не е в това на какво те са съгласни, а какво ни трябва на нас. Ние направихме анализ какво е натоварването, което се очаква да има във въглищните електроцентрали в България. В него ясно се вижда, че ситуацията от миналата година, в която имахме 100% натоварване на централите и износ на електроенергията, пазарът вече не го иска. Тоест, ние трябва да предвидим натоварване, което е необходимо за българската енергийна система. ТЕЦ „Марица Изток 2“ ще трябва да работи с намален капацитет от 1/3 до около 1/4. Дългосрочният договор на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ за изкупуване на енергия изтича през февруари 2024 г. и се очаква те също да намалят рязко производството, тъй като няма да има къде да продават електроенергията си.

Тоест, икономическата обстановка сама „убива“ въглищните централи?

Точно така. От самото начало казвах, че ние няма нужда да се отказваме от целта и да загубим всички средства по Плана, тъй като самата икономическа обстановка води до намаляване на производството, което води до намаляване на емисиите. В момента въпросът е да предложим на ЕК именно такава цел, която де факто и пазарът ни диктува. И те са съгласни на такъв подход. С него ние искаме да направим целта по Плана за възстановяване и устойчивост и новите проекти по RePowerEU, в които сме включили такива, които са свързани с развитие на инфраструктурата, което пък да позволи изграждане на повече ВЕИ-та, поемайки по-голяма цел за зелените мощности на база тази инфраструктура.

Целят процес на декарбонизация – изграждане на повече ВЕИ-та, намаляване на въглеродните емисии – е самият преход, който се изисква по териториалните планове. По този начин ще получим средствата и по териториалните планове. И на ЕК много им хареса този интегриран подход, който представихме.

Основният довод на политици и синдикати за защита на ТЕЦ-овете е, че затварянето им ще превърне България от износител на ток във вносител. Май месец вече видяхме тази тенденция, която е прецедент за страната ни – малко произведена електроенергия и ръст на вноса. Толкова лошо ли е това, ако в крайна сметка енергията е по-евтина?

Опасността да станем вносител не е през летните месеци, а през зимните. През летните месеци, когато има откъде да внасяме, няма проблем откъм сигурност, а само откъм цена. Но през зимните месеци де факто целият район е с много повишено потребление, а не толкова повишено производство, тъй като големите ВЕИ и водни производители в Гърция и Румъния тогава не произвеждат. Така че опасността е зимата да искаме да внасяме ток, а да няма откъде, съответно тогава предизвикваме скок в цената. Ако погледнете как реагира пазарът – всеки път, когато изключим атомната електроцентрала за планиран ремонт, цената на тока рязко се покачва.

С изключение на този месец, когато тя стигна 0 лв...

Да, защото периодът е такъв и неслучайно ремонтът се планира по това време, когато консумацията е ниска.

Тоест, ако в момента ние обявим затваряне на въглищните централи, без значение дали има нужда от тях или не, цената се покачва, тъй като пазарът знае, че тази мощност я няма и при нужда няма да се включи. Така че това, което трябва да направим, е да балансираме производството, тоест да работим на необходимия минимум, за да гарантираме пазара, системната сигурност и да имаме откъде да произведем електроенергия, ако има нужда. Това обаче трябва да се случи без да пренатоварваме въглищните централи и да плащаме излишно за тази скъпа енергия.

Ще Ви върна малко назад – „Газпром“ е неизбежен, казахте Вие на 22 август 2022 г. Избегнахме ли „Газпром“ и какво се промени?

Ние избегнахме „Газпром“, въпросът е на каква цена. Всичко е възможно, въпросът е, че някой плаща сметката накрая. Какво постигнахме – ако България не си беше прекратила доставките, а беше си изпълнила договора, паралелно с това бяхме направили всички тези стъпки за осигуряване на инфраструктура и нови договори, българите щяха да знаят за газовата криза от телевизора. Не можеш да отрежеш клона, на който стоиш, и след това да търсиш решение като паднеш на земята. Когато тогава казах, че е неизбежно да преговаряме с „Газпром“, какво се случи? „Газпром“ в крайна сметка реши да не ни даде газа, който ни се полагаше по право. Това не ни даде достъп до евтин газ и трябваше да го купуваме от другаде. Но пък така ние блокирахме претенциите на „Газпром“, че не сме си изпълнили договора, защото това щеше да бъде техният основен аргумент при евентуален арбитраж.

Ние продължихме ли да плащаме този газ в долари?

Не, те когато спряха доставките, ние нищо не плащахме.

Това няма ли да ни попречи при евентуален арбитраж, тъй като имаме клаузата “take or pay”?

Не, защото ние де факто им казахме, че сме съгласни да плащаме по новата схема и да ни пуснат газа, но те не го направиха. Така защитихме тази клауза и сега нямат аргумент да кажат, че той не е платен. Тръгнахме да преговаряме, но те се скриха и не искаха разговори, губейки всякаква позиция да искат компенсации по “take or pay”.

Кога се очаква да започне арбитражът? Заговорихте за него още преди няколко месеца, другите държави вече започнаха делата.

Процесът е много бавен неслучайно. Ние искаме да го спечелим, не да го започнем. Така че тук е три пъти мери, веднъж режи. „Булгаргаз“ работи с едни от най-добрите консултанти и в момента те подготвят анализите, като паралелно наблюдават как върви процесът и при другите държави. Така че нашата позиция де факто да стъпи на нещо вече добро. Ние не искаме да сме отново първите, които излизаме с голям байрак и после нищо...

Каква е гаранцията, че газът, който влиза през Турция, не е руски? Виждаме сега Унгария също подписа с Азербайджан.

100% е гаранцията, тъй като доставчиците гарантират, че това е газ с неруски произход. И тъй като работим със световни доставчици и всеки търг, който организира „Булгаргаз“ е със стриктното изискване газът да не е с руски произход. Когато работиш с такива компании, те няма как да излъжат, защото за тях това би било загуба на бизнес.

Газът, който беше договорен между Унгария и Азербайджан, през България ли ще минава?

Газът, който Азербайджан ще доставя за Унгария, ще минава през България. По тази причина подписахме и STRING като сега водим разговори в него да се включи и Сърбия, за да може сръбският интерконектор също да бъде използван.

ЕС ще финансира ли STRING?

В момента се водят такива разговори. Вярвам, че ЕК под един или друг формат ще подпомогне този проект, ако се водят правилните преговори.

Имайки предвид къде сме, няма как да не Ви попитам – българският ядрен флирт продължава вече много време, говорейки за АЕЦ „Белене“. Повече политика или повече икономика има в проекта, започваме пак анализи, договори, проучвания?

Такова предпроектно проучване, каквото правим до момента, не е правено и затова сме и в това положение. От години този проект стои замразен и това предпроектно проучване де факто му дава перспективата при сегашната конюнктура на пазара, което е много важно. Педи 20 – 30 години ситуацията е била различна. Въпросът е сега, при сегашните прогнози и пазар за следващи години, при сегашните цели за декарбонизация, икономическа и геополитическа обстановка, дали този проект има бъдеще, или не. Няма проблем да кажем този проект не става и да теглим чертата.

А защо не го направихме досега?

Защото ние не знаем.

Как не знаем, преди няколко години БАН направи 100 страници анализ, преди него има и други проучвания.

БАН е научен институт, този анализ трябва да се прави от хора, които строят и експлоатират ядрени електроцентрали. Всичко друго е теория и политика. Ние неслучайно правим опит с EDF, тъй като те имат опит с руската технология и ще кажат може ли той да се интегрира в една европейска система или не.

EDF обаче са на загуба?

Нас не ни интересува финансовото състояние на EDF.

Нали са евентуален инвеститор?

Това кой ще инвестира е втората крачка – кой ще инвестира и как. Не е нужно инвеститорът да е и строител. Има компании, които биха си го поръчали.

Кой би си поръчал ядрена централа с два руски реактора?

Двата руски реактора, ако се интегрират в една обща европейска система, може така да се структурира проектът, че да нямаме зависимост от Русия за поддръжка и ремонт. Де факто, ако затворим целия процес в Европа, което анализите ще покажат дали е възможно или не, реакторите вече не са руски, те са наши и цялата система е европейска.

Има ли как този проект да се случи без „Росатом“?

На всички тези въпроси отговаря това предпроектно проучване. Всички искат да знаят колко ще струва, колко време ще отнеме, има ли рискове или не, заслужава ли си.

Правим и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изведнъж, ако се окажем с четири нови ядрени блока, какво ще я правим тази електроенергия?

Няма да сме с четири нови, тъй като двата съществуващи 5 и 6 излизат от експлоатация към 2050 г. Въглищните централи също излизат, 3 GW мощности. Тоест четири нови ядрени реактора само покриват извеждането от експлоатация на съществуващите два и въглищните централи.

Ядрената енергия обаче не е толкова гъвкава мощност от каквато има нужда системата, нали?

Новите ядрени реактори вече имат и гъвкавост.

Сам казахте, че си говорим за новите ректори, а тези за „Белене“ не са такива.

Трябва да се гледа цялата енергийна система на България. На нас не ни трябва всички мощности да са гъвкави, очевидно ВЕИ-тата не са.

Белене обаче е един проект натъпкан с корупционни практики.

Възможно е, но това означава ли, че трябва да закрием актив за 2.5 млрд. лв.? Трябва да извлечем максималната полза от този актив.

Кой има интерес към „Белене“?

България има интерес да произвежда електроенергия по най-евтиния и чист начин. Има интерес и от строители, и от инвеститори. Откъм строители всички, които строят атомни централи, искат да го правят, ако има кой да им плати. Този, който ще им плати, трябва да има интерес да си продава електроенергията, тоест пазарът трябва да е с възходяща конюнктура.

Пазарът обаче в момента не показва такава?

В енергетиката трябва да се гледа дългосрочно. Не може да гледаме моменти състояния. Трябва да филтрираме моментните ефекти.

Колко плащаме на EDF за проучването?

Да плащаме, разбира се. Едно такова предпроектно проучване струва няколко милиона, но това не са много средства на фона на мащабните инвестиции и похарчените пари до момента. Това е трябвало да бъде направено преди 10 – 20 години.