Пчелите - барометър на екологичното неравновесие
Грижата за развитието на пчеларството ще е малък реверанс към опазването на хармонията в природата

© ECONOMIC.BG / Pixabay
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. Единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела. А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!
Този
цитат от „Мечо Пух” убеждава колко вкусно нещо е пчелният мед и колко важни са
пчелите, за да го има. Жалко, че добре познатият приказен герой, любим на
поколения пораснали деца, свързва пчелата единствено с меда. Ако английският
писател Алън Милн беше стигнал и до опрашването, вероятно хората в Европа по-лесно
щяха да разберат защо пчелите са тъй важни за екологичното равновесие в
природата. В САЩ отдавна са осъзнали незаменимия им принос за опрашването и там
се заделят огромни средства за това.
Екосистемна услуга
Пчелите събират мед, но те са естествените опрашители на растенията и затова пчеларството има нужда от ежегодно подпомагане. Пчелите извършват опрашване на растенията, а това е основна екосистемна услуга, за която трябва да се плаща, уверяват пчеларите в България. Безразборното пръскане, което фермерите правят, води до гибел на много пчели и до опразване на кошерите. А няма ли пчели, ще изчезне разнообразието от плодове, зеленчуци и билки, които са ни природен дар, благодарение именно на опрашването, обясняват пчелари.
В задънена улица
Масираното третиране на земеделските култури с различни химически вещества води до унищожаване както на питомните пчели, така и на дивите опрашители, като пеперуди, бръмбари и най-различни други насекоми. А близо 85% от растенията се опрашват благодарение на тях. Останалата малка част от житните растения се опрашват от вятъра и там пчелите не са фактор..”Монокултурното земеделие обаче започва да взема връх и огромни територии са засети с една и съща култура. В алчността си да получат субсидии, някои фермери разорават необработваеми площи с билки и дива растителност, ливади и мочурища, които са местообитание на дивите опрашители. Сеят се посеви, които никой после не прибира, но получава субсидии. Това е грешка на европейската селскостопанска политика, която не си е дала сметка за вредите, които се нанасят в стремежа да се отчетат повече засети площи”, обяснява Илия Цонев, зам.-председател на Конфедерацията на българските пчелари.
Заплахи
Неоникотиноидите се смятат за масовия убиец на пчелите, те влияят върху тяхната нервна система и им причиняват парализа или смърт. Така се стига до отслабване на кошерите и да намаляване броя на пчелните семейства, а оттам и на добивите на пчеларите. „Затова предлагам да бъде поискано от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) да извърши научни изследвания заедно с други компетентни агенции на ЕС на всички вещества и фактори, които застрашават здравето на пчелите”, настоява евродепутатът Момчил Неков, който след Мария Габриел пое опека над развитието на пчеларството.
Редица болести също причиняват висока смъртност сред пчелите и е време ветеринарната наука в страната да започне да получава адекватна финансова подкрепа, за да оказва по-надеждна помощ на пчеларите в тази неравна битка.
За проблема глух
Години наред не се намери цялостно решение за неволите на пчеларите. Мъчи ги пръскането в нерегламентирано време и с нерегламентирани препарати, ниските изкупни цени им извиват ръцете, фалшивият мед подбива пазара, в допълнение миналата година бяха и лошите климатични условия, които бяха причина за изключително ниските добиви. А за опрашване никой не им плаща. Биопчеларството също забуксува. Затова мине се не мине, пчеларите излизат на протест. Тази есен те настояваха да се уреди субсидиране за сектора в новата Обща селскостопанска политика след 2020 г., както да се въведат директни плащания за всяко регистрирано пчелно семейство и криминализиране на отравянията на пчели.
Комуникация
Секторът има нужда да бъде чут. Протестите са само знак, че е налице проблем с комуникацията. „Основната роля на пчелите в селското стопанство е опрашването, а медът е вторичен продукт от тяхната дейност. Това означава, че трудът на пчеларите трябва да бъде оценяван и овъзмездяван справедливо за тази услуга. Опрашването трябва да се добави при определенията, които ще се формулират в стратегическите планове по Общата селскостопанска политика и в схемите за климата и околната среда”, реагира Момчил Неков. Но дали колегите му в Европарламента ще го разберат, предстои да видим.
Хармония
Пчеларството е хоби за мнозина, за други то е малкият бизнес, който дава препитание на техните семейства. Но то не е незначителен сектор, тъй като е фактор в развитието на земеделието, освен това влияе на екологочичното равновесие и е барометър за състоянието на природата. Грижата за подема на пчеларството ще е малък реверанс към опазването на хармонията в природата.
Числата говорят
-
В Европейския съюз има около 17 млн. пчелни кошера и към 600 000 пчелари,
произвеждащи около 250 000 т мед годишно.
-
Значението на сектора е много по-голямо, тъй като 84% от растителните видове и
76% от производството на храни в Европа зави от опрашването чрез пчели.
- Произведената по този начин икономическа
стойност в ЕС, изчислена на 14,2 млрд. евро годишно, надхвърля многократно
стойността на произведения мед.