Петрол на кръстопът

Петролният сектор е един от трите, за които анализаторите на Уолстрийт очакват най-силно повишение на цените на акциите през следващите 12 месеца. Възходящият потенциал на сектора е разликата между оценките на акциите и текущите им цени и е почти 18% спрямо оптимистичната прогноза за индекса S&P 500 за покачване от 12% за година напред.

Петролът сега отразява две противоположни тенденции. Позитивната е в следствие на икономическия растеж и стимулите в китайската икономика, както и намалението на добива от ОПЕК и Русия. Промяната на квотите от петролния картел обаче не е само добра новина за цената. Производителите на суровината действат предварително, за да ограничат бъдещия спад на цената, когато рецесията удари глобалната икономика. Такива страхове има и сред инвеститорите. Ето защо цената на щатския сорт WTI не успя да продължи покачването си след новината от ОПЕК+.

Въпросът е кога да се купува

И отговорът ще дойде, когато притесненията за глобалната икономика и за търсенето минат на заден план. Още е рано да се каже как това ще се случи, защото дори рецесията не е започнала. Но при преобладаващи очаквания за сравнително лека икономическа контракция, дъното на петрола за този цикъл ще е след плавно намаление и на по-високи нива спрямо предишните дъна от 2009 и 2016 г. Ако добавим и ефектът на инфлацията, реалистично ниво за дъно на петрола е максимално да падне до около 60 долара, спрямо 40 на предишните. Прогнозирането му е трудна задача, защото е функция от прекалено много неизвестни. Затова ще се огранича да изброя няколко от тях, които трябва да се изпълнят в голяма степен, за да има промяна в дългосрочния тренд на цената на петрола:

Икономически растеж – рецесията в САЩ ще е събитие през втората половина на годината, като засега най-вероятният сценарий е да бъде сравнително слаба и по подобие на 2001 г. Дъното на цената на петрола е малко след края на рецесията, но изпреварва дъното на индексите и началото на възхода на Уолстрийт с една година. През 2008 г. петролът изпреварва с два месеца дъното на индексите, но рецесията продължава по-дълго.

Търсенето в световен мащаб – тук вече може да говорим за фундаментална подкрепа, защото прогнозите на EIA са за 2 милиона барела повече потребление през 2023 г. до рекордните 102 милиона. 90% от растежа ще дойде от страните извън ОИСР, най-вече от Китай. Освен ако рецесията не бъде много силна, търсенето подкрепя тезата, че дъното на петрола предстои през следващите месеци.

Предлагането на петрол – решението на ОПЕК+ от втори април носи риск от задълбочаване на дефицита през втората половина на годината. Това решение дойде в момент, в който вече се наблюдаваше намаление на запасите в развитите страни. Защо тогава цената на петрола не продължи нагоре? Вероятно, защото трейдърите не знаят как ще се развие ситуацията в САЩ. Страните извън ОПЕК и шистовото производство в САЩ не могат да компенсират намалението с 1.4 милиона барела на ОПЕК+.

Монетарната политика – за инвеститорите точката на промяна в лихвената политика ще е времето за покупка на петрол. Но само ако се случи според очакванията за слаба рецесия, спад на инфлацията и намаление на лихвите към неутрални нива от 3%. В такъв случай ще се върнат очакванията за растеж и в среда на пазарен дефицит, цената на петрола ще започне да расте силно. А ако Федералният резерв е принуден да действа срещу силна рецесия и финансов срив, нищо не може да помогне на суровините.

Стратегическият петролен резерв – САЩ отложи във времето покупките за запълването му след продажбите през миналата година. Предстои да разберем кога ще се добавят още един милион барела на ден покупки, което в неподходящия момент ще покачи още повече цената. Предполагам, че желанието е да се купува на ниски нива по време на падащ пазар, което би ограничило спада. Но поставям евентуално такава новина като знак за дъно на пазара.
Геополитика – обширна тема, от която най-вече може да очакваме подкрепа за цената на суровината.

Цената на петрола е в диапазона между 72 и 82 долара от началото на декември досега. Спадът до 65 през март се дължеше на сътресенията с банките. Възприемам този диапазон като доказателство за баланса на пазара, но и като възможност за спекулативна търговия в него. От инвестиционна гледна точка покупката на активи от сектора /най-вече акции на петролни компании/ на нива около 71-72 има резон да се прави в текущата пазарна среда. Но не считам, че позициите в петролен сектор все още трябва да стигнат висок дял в портфейла.

Какво да се купува?

Спекулативните инструменти са базирани върху фючърсите на петрол. Дългосрочните инвестиции е най-добре да използват акциите на шистови компании. Причината е, че те мултиплицират в пъти представянето на петрола, имат добри печалби и ниски коефициенти за оценка. Не на последно място, няма допълнителни разход при инвестиция за месеци и години напред, така както е с фючърси и деривати върху петрола. Подборът на акции носи корпоративния риск на отделната компания и не всяка от тях е подходяща за всеки инвеститор. Например, една от двете големи щатски компании Exxon Mobil беше страхотна инвестиция за последната една година, въпреки спада на петрола. Тя регистрира 42% за изминалите 12 месеци, но както знаем, миналото представяне не е гаранция за бъдещото. Разликата с другата голяма компания Chevron по отношение на показателите за възвръщаемост и на растежа е в полза на Exxon. Но разликата в оценките им вече не е толкова съществена, за да оправдае 42% към 7% в полза на Exxon. Тук по-важна роля ще започнат да играят фактори като инвестициите в растежа на производството или в намаляването на вредните емисии, с което да се привличат институционални капитали.

Тук е мястото да се спомене, че петролният сектор губи интереса на „зелените“ инвеститори. Институционалните инвеститори обаче продължават да са основните акционери във водещите щатски петролни компании. Най-големият риск пред сектора е не толкова спада на цената на петрола, колкото регулациите, включително и ограниченията, които институционалните инвеститори си поставят за вложения в него.

Шистовите производители

Оценката на петролните компании при сравнение с прогнозите за печалбите им за година напред е една от най-атрактивните на секторно ниво и се конкурира с банките, фармацевтичните компании и телекомите. Водещите шистови производители се търгуват 6-8 пъти над очакваната печалба и това е премия спрямо показателите на Exxon и Chevron /над 11/. Техните акции ще се представят силно, когато цената на петрола скочи отново над 100. Но очаквам те да са под по-осезаем натиск надолу, ако суровината продължи да поевтинява. Разходите за добив на шистов петрол са в диапазона 40-60 долара за повечето производители в САЩ. Затова подборът на акции изисква задължително сравняване на разходите за барел, които компаниите оповестяват. Тези суми подлежат на промени, защото често по време на спад на цената компаниите увеличават производството си, за да поддържат паричните си потоци и да покриват финансирането си. Но тъй като по-вероятен за мен е сценария с растеж на петрола през следващите години, по-ниското ниво на задлъжнялост е задължителен елемент при избора на акции. Така се ограничават рисковете от лихвената политика, но и има възможност за увеличение на инвестициите и за поглъщане на по-малки компании по време на тренда на растеж.

Източник: Елана Трейдинг