Петте „Д“ на десетилетието
Според анализаторите на UBS тези трендове ще оформят възможностите и рисковете пред икономиката и инвеститорите до края на 20-те години, а и по-натам

© ECONOMIC.BG / Freepik
2025-а година преполовява третото десетилетие на 21-ви век. Динамиката както в геополитиката, така и на пазарите и в икономическото развитие даде повод на мнозина анализатори да определят годините до момента като „Бурните 20“, белязани от висок икономически растеж, силна пазарна възвръщаемост и подобряване на производителността.
От началото на 2020 г. световните капиталови пазари са нараснали с около 50%, номиналният БВП на САЩ се е увеличил с над 30%, а корпоративните печалби пак там са се увеличили с близо 70%. И всичко това на фона на и въпреки безпрецедентни явления - глобален локдаун, избухването на войни в Източна Европа и Близкия изток и най-големия скок на лихвените проценти и инфлацията от десетилетия.
Сега се приближаваме към средата на десетилетието и последиците от изборните резултати в САЩ и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом са основна фокусна точка. Ключов въпрос е дали политическата промяна в САЩ може да удължи или да сложи край на „Бурните 20“ в глобален план.
Търсейки отговорите на тези въпроси, икономистите на швейцарската банка UBS правят итересни прогнози за оставащите 5 години до края на десетилетието на 20-те. Те смятат, че основните тенденции, които ще оформят идващата „петилетка“ и дори десетилетие, са формирани около 5 големи тренда, всички започващи с буквата „Д“. Затова са ги нарекли „Петте Д“.
Кои са те? Петте големи Д са дълг, деглобализация, демография, декарбонизация и дигитализация. И според икономистите ще са най-значимите сили, оформящи следващото десетилетие. Те ще носят едновременно възможности и рискове за инвеститорите. Като цяло очакването на анализаторите е развитието на тези пет тренда да доведе до по-висок растеж и периоди на по-висока инфлация в дългосрочен план.
Дългът: Нарастващо безпокойство
Подхранван от извънредните фискални стимули след пандемията от COVID-19, застаряващото население и увеличените разходи за отбрана, държавният дълг нараства значително от началото на десетилетието. Тъй като нивата на дълга сега са много по-високи, това значително намалява капацитета на правителствата да се справят с бъдеща рецесия или инфлационен шок. Поради това съществува по-голям риск от промени в доходността на дългосрочните държавни облигации поради периодични опасения за фискална устойчивост. Повишението на данъци може да е един от вариантите за справяне с по-високите нива на дълга. В тази връзка икономистите от UBS съветват инвеститорите да увеличат експозициите в своите портфейли си в реални активи (включително акции, недвижими имоти, инфраструктура и злато), тъй като те имат по-голям шанс да отговорят на или да надхвърлят нивата на инфлация спрямо парите или инструментите с фиксиран доход.
Деглобализацията: Промяна на парадигмата
През последните години светът стана по-малко глобален, под влиянието на пандемията, нарастващия национализъм, геополитическото напрежение и технологичните промени. Тези фактори накараха държавите да дадат приоритет на вътрешните интереси, което доведе до увеличаване на търговските бариери и протекционистични политики. Избирането за нов мандат на президента Тръмп с неговия подход „Америка на първо място“ може допълнително да ускори тези промени.
Активните конфликти в региони като Източна Европа и Близкия изток допринасят за тази тенденция, създавайки нестабилност и обезсърчавайки международното сътрудничество. Технологичният напредък, макар и да улеснява глобалната комуникация, също така дава възможност за по-самостоятелни икономически стратегии.
Всяко увеличаване на ограниченията пред търговията и капиталовите потоци може да доведе до по-високи разходи за потребителите и бизнеса, забавяне на глобалния растеж и повишена инфлация. Очакванията са и увеличените разходи за отбрана на повечето държави заради ескалиращите конфликти също да повишат нивата на дълга и инфлацията.
Въпреки тези предизвикателства деглобализацията предлага възможности за растеж в определени сектори. Тъй като държавите се съсредоточават върху киберсигурността и националната сигурност, инвестициите и иновациите в тези области може да нараснат, създавайки нови пътища за растеж. Компаниите, които се занимават с решоринг (преместването на операции от чужбина в страната на произход), автоматизация и национална сигурност, биха могли да се възползват от увеличеното търсене.
Демография: Дълголетието на фокус
Макар и процесите в тази сфера да се развиват бавно, вече сме свидетели на значителни промени в демографските модели от началото на десетилетието. Според ООН световното население на възраст над 65 години е нараснало с около 100 милиона души през последните пет години. Комбинацията от застаряващо население в САЩ, Европа и Северна Азия с младо и бързо растящо население в Африка и Южна Азия ще предпоставя както много предизвикателства, така и редица възможности. Начинът, по който обществата – индивидуално и колективно – изберат да управляват миграцията, ще играе важна роля при определяне на въздействието върху икономическия растеж и инфлацията.
Очакванията на анализаторите са тенденцията на застаряващото население в развития свят да допринесе за нарастващата поява на възможности за трансформиращи иновации в областта на човешкото дълголетие.
Декарбонизация: Сила и ресурси
От началото на десетилетието възобновяемата енергия представлява по-голям дял от глобалния енергиен микс, а делът на изкопаемите горива вече има по-малък дял. Гледайки напред, очакванията са регулаторният натиск за декарбонизация да продължи. Има няколко фактора, които биха могли да повишат цените на оскъдните ресурси, включително протекционизъм, екологични данъци, по-високи застрахователни разходи и ограничения върху определени енергийни източници.
Остава несигурно дали обществата са готови да приемат по-високи разходи за енергия, особено ако търсенето се повиши поради увеличеното използване на изкуствен интелект. Въпреки тези предизвикателства, значителните инвестиции, необходими за посрещане на нарастващото търсене на енергия и целите за устойчивост, също биха могли да стимулират икономическия растеж. Най-голямата инвестиционна възможност в тази сфера, според UBS, са иновациите, касаещи както новите мощности, така и новите ресурси.
Дигитализация: AI революцията
Изкуственият интелект (Б.а. – от англ. AI – Artificial Intelligence) може да се окаже една от най-влиятелните иновации на века. Въпреки че по-голямата част от вниманието на пазара досега е фокусирано върху фирмите, които разработват технологията, в крайна сметка очакванията на анализаторите са AI да стимулира ефективността, иновациите и новите бизнес модели в различните сектори, от автоматизиране на рутинни задачи до позволяване на разширен анализ на данни.
Ако потенциалът на AI се реализира, това може да предвещава революция в производителността и да допринесе за по-ниски цени за различни стоки и услуги и по-високи темпове на икономически растеж. Историческите примери могат да предоставят известен контекст за потенциалната величина. Компютърът увеличава производителността на труда с 18% в периода 1986 до 2000 г., а интернет - с 20% от 2000 г. до днес. Ако се приеме, че AI ще доведе до 15% увеличение на производителността глобално, то изчисленията на UBS показват натрупването на стойност, възлизаща на 4,4 трилиона долара.
Революцията в изкуствения интелект вероятно ще помогне за намаляване на инфлацията, ще стимулира растежа и следователно ще доведе до по-високи реални лихвени проценти през следващите години, прогнозират още анализаторите.
Кой как ще се възползва от рисковете и възможностите, очертани от развитието на тези пет глобални тенденции – предстои да видим в идните години.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.