Петте най-големи икономически предизвикателства пред Джо Байдън

Победа над пандемията

Повечето икономисти се съгласяват, че докато не бъде овладяна пандемията, Байдън трудно ще направи нещо за възстановяване на икономиката. Веднага след като встъпи в длъжност на 20 януари демократът обеща да събере нова работна група, която да управлява епидемията в САЩ. Подсилен от новината, че ваксината на Pfizer и BioNTech има 90% ефикасност, Байдън ще може да успокои американските избиратели, но се очаква да обяви и втора национална блокада в страната.

Един от съветниците му – Майкъл Остерхолм, предупреди, че САЩ се насочват към „COVID ад“ заради вируса, който все още се разпространява експоненциално. В четвъртък САЩ регистрираха нов дневен рекорд от 150 хил. инфекции, достигайки до общо 10.4 млн. случая. Остерхолм прогнозира, че 4-6-седмично блокиране в цялата страна ще свие значително разпространението.

Няколко щати и градове вече са наложили свои собствени ограничения, но новият план за локдаун е изправен пред съпротива от републиканците, които се противопоставят на по-строг COVID отговор. Губернаторът на Мисисипи Тейт Рийвс се зарече, че неговият щат няма да се съобрази с каквито и да било строги нови ограничения и заяви, че президентът не разполага с конституционната власт да издава национална заповед за блокада.

Ограничаване на икономическите щети

Повече от 44 млн. американци бяха временно съкратени при първата вълна на пандемията през пролетта. Повече от една четвърт от тях нямаше къде да се върнат на работа заради последвалата вълна от фалити. Сега Байдън е изправен пред перспективата непосредствено след встъпването му в длъжност да бъде обявен втори локдаун, който да предизвика нова вълна от съкращения. Основните сектори на икономиката – събития, авиация, туризъм и хотелиерство – остават с дълбоки проблеми и вероятно ще се нуждаят от допълнителна помощ.

Проблемът с втория пакет от стимули е, че политическите пререкания го бавят и е малко вероятно той да бъде договорен преди края на годината. Законопроектът ще трябва да премине през Сената, който, в зависимост от резултата от балотажа в Джорджия, може да продължи да бъде контролиран от републиканците. А те призовават за по-целенасочени стимулиращи разходи.

Аварийният план на Байдън за спасяване на икономиката беше публикуван по време на предизборната му кампания. Той обещава да насърчи споделянето на работата, за да се предотвратят съкращения, като същевременно се увеличат обезщетенията за безработица. Планът също така призовава за допълнителни стимулиращи плащания, подобни на 1200-те долара, изплатени на 160 млн. американци по-рано тази година. Наред с това е заложено увеличение на безвъзмездните средства и заеми, насочени към малкия бизнес.

Въпреки тези обещания Байдън ще се бори финансовата помощ да пристигне навреме. При пролетната блокада на няколко щати им бе трудно да обработят огромния брой искове за безработица и проверките за стимули бяха забавени, като някои от тях достигнаха до получателите едва през август.

Харчене за правилните неща

Байдън вече обеща натиск за отваряне на американската икономика и настоява, че първо трябва да се направят нови вътрешни разходи, преди да сключат международни търговски сделки. Планът за възстановяване "Build Back Better" струва 7 трлн. долара, които трябва да бъдат инвестирани през следващото десетилетие. Те ще бъдат изразходени за огромни инфраструктурни проекти, които да помогнат за справяне с изменението на климата, за стимулиране на  образованието и здравеопазването.

Предлага се около 2 трлн. долара да се насочат към забавяне на глобалното затопляне. Идеята е те да се инвестират така, че да направят електроцентралите, автомобилите, обществения транспорт и сградите по-икономични и по-малко зависими от изкопаемите горива. Въпреки че планът е приветстван от профсъюзите, републиканците отхвърлят огромните ангажименти за разходи като форма на социализъм, който според тях би убил работни места в енергийния сектор.

Републиканските законодатели също така посочиха, че след повишаването на националния дълг с трилиони долари по-рано тази година за справяне с пандемията, необходимостта от фискална отговорност е спешна.

Отмяна на политиките на Тръмп

Байдън обеща, че САЩ бързо ще се присъединят към Парижкото споразумение за климата – международния пакт, договорен през 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне. Скептичен относно този проблем, Тръмп побърза да обяви оттеглянето на страната от споразумението едва на шестия месец след встъпването си в длъжност.

Не всички политики на Тръмп обаче ще бъдат толкова лесно отменяеми. Агресивните планове на демократа за справяне с изменението на климата ще изискват по-стабилна цена на петрола, което ще помогне на възобновяемите енергийни източници да бъдат рентабилни. Това може да повлияе на отношенията с Иран и Венецуела, върху чийто износ на нефт Тръмп отново наложи санкции. Уютните, но противоречиви отношения на Тръмп със Саудитска Арабия вероятно ще трябва да се поддържат.

Администрацията на Байдън почти сигурно ще се стреми да възстанови отношенията на САЩ с основните търговски партньори, включително Китай и Европейския съюз, срещу които Тръмп налагаше мита и санкции. Новият президент ще трябва да преодолее спешната необходимост от засилване на международната търговия и да спази обещанието към избирателите за възстановяване хегемонията на производството в САЩ.

Цената на пандемията

Контролиран от демократите Сенат ще бъде необходим за връщането на някои данъци, с което да се помогне за финансирането на амбициозния план на Байдън. Новоизбраният президент планира да повиши налозите за тези, които печелят над 400 хил. долара, както и да увеличи корпоративните данъци от 21 на 28%. Увеличаването на данъците също би повлияло на начина, по който богатите семейства прехвърлят активи на наследници, докато капиталовите печалби биха се удвоили почти до 40% за тези с над 1 млн. долара доход.

Предложенията почти сигурно ще трябва да се разводнят в случай на контролиран от републиканците Сенат или в случай на равенство, при което всяка партия държи 50% от местата. Липсата на подкрепа вероятно ще развали плановете за разходи на Байдън, заплашвайки силата на икономическото възстановяване.