phos – приложението, което превръща телефона в ПОС терминал

Г-н Георгиев, разкажете каква е идеята на phos?

– phos e софтуерен ПОС терминал. Нашият продукт позволява терминалът, който виждате в магазина, да се вгради в телефона. Това е един от първите, ако не и първият такъв чисто софтуерен ПОС терминал, който работи с всички видове Android устройства с NFC.

Как се роди идеята?

– Роди се преди близо две години, когато бяхме разработили софтуерна програма за лоялност за малки и средни търговци. Тя беше базирана на така наречените „умни“ терминали (устройства, позволяващи не само приемането на плащания, но и използването на различни бизнес апликации, бел.р.), каквито има в САЩ и Канада. Тогава се замислихме как да я пригодим и за стандартни ПОС терминали, така че да е приложима по целия свят, но се оказа, че обикновените устройства нямат никаква функционалност, освен плащания, а и не може да им се добави. Междувременно безконтактните плащания вече са масови, а хората все повече използват телефоните си за извършването на такива. Тогава се запитахме защо ако през мобилното устройство могат да се правят плащания, да не могат и да приемат безконтактни плащания.

С какви препятствия се сблъскахте по пътя?

– В началните разговори с хора от индустрията имаше доста скептицизъм и дори насмешка, като реакцията беше, че никога няма да ни бъде разрешено да реализираме идеята, защото телефонът се счита за недостатъчно сигурен. Но истината е, че това е устройство с огромен потенциал. Постепенно в разговорите с Visa и Mastercard стигнахме до разбирането, че това е направление, което тепърва ще се развива все повече. В края на 2017 г. вече имахме работещ прототип. Следващата година и половина продължи усилена техническата работа и разработката на сърцевината на приложението (така наречения „кернел“, който обработва информацията за плащането).

Така се стигна до това лято, когато станахме може би първите в света, успели да сертифицирaт продукта за Visa. Минахме и сертификация за сигурност на апликацията в най-голямата лаборатория в света за това. В момента сме на финалната права да сертифицираме кернела и за Mastercard. По план ще имаме пилотен проект през септември и напълно работещо приложение началото на другата година.

Къде се очаква да стартирате приложението пилотно?

– Основното приложение е за малки магазини, където все още няма ПОС терминали или хора, които са в движение – например таксита, куриери и други. Това ще са едни от пилотите. В България също има няколко компании, които ни чакат да пуснем приложението, най-вече играчи от куриерската индустрия и доставките на храни, които са мобилни и постоянно приемат плащания.

Интересното е, че се оказа че приложението е доста подходящо и за големи магазини, където има проблем с времето за обслужване на клиенти – например магазини за електроника, където консултантите могат да обслужат клиентите чрез такива устройства, без да се налага те да стигат до касата, което пести време. Имаме такова партньорство в Румъния, където ще експериментираме това с най-големия търговец на електроника. Най-голямата фирма в Европа, базирана в Германия, също прояви интерес за тестове.

Какви бяха техническите предизвикателства? И доколко ви затрудниха регулаторните?

– Нещата са свързани, защото, за да може да разработим нещо и да го сертифицираме, трябва да имаме съгласието на картовите схеми. От друга страна, за да имаме тяхното съгласие, трябва да им покажем нещо работещо и функциониращо. А технически имаше значителни предизвикателства, тъй като трябваше да решим въпроса как тази сърцевина да работи на чисто софтуерна основа.

Има ли подобни продукти на пазара и с какво вашият е по-различен?

– Има подобен продукт в Канада, но той е ограничен само до определени модели телефони на Samsung. В тях има отделен хардуерен елемент вътре в устройството – нещо като мини ПОС терминал. Така че ние трябваше да докажем на картовите схеми и лабораториите по сигурност, че на чисто софтуерна основа може да достигнем до същото ниво на сигурност.

Какви беше обратната връзка от лабораторията по сигурност – какви са възможностите за пробив?

– Анализът показа, че, за да се хакне тази апликация, са нужни 18 месеца работа по всеки модул. Ясно е, че всяко нещо, което е софтуерно, може да се пробие, въпросът е колко време ще отнеме и дали си заслужават усилията. А за такова устройство 18 месеца не си заслужават.

А какво всъщност може да се хакне? Възможно ли е да се достигне до сметката на търговеца?

– Сметка на търговец няма как да се хакне, по-скоро самата информация, която върви от картата към телефона. Но това е много по-трудно, отколкото при стандартен ПОС терминал, тъй като тук информацията е токенизирана и всяка транзакция има отделен токен.

Кои са технологиите, които позволиха phos да се случи като продукт?

– Системата за разплащания чрез ПОС терминали се заражда преди 30-40 години, когато нито имаше интернет, нито мобилни телефони. Инфраструктурата е от миналия век и усложнява твърде много съществуващите системи. Това, което на нас ни позволява да дадем отговори на тези въпроси, е развитието на Android като операционна система, възможностите на съвременните телефони за обработка на информация, тъй като те са все по-мощни, и не на последно място развитието в областта на криптографията.

Какво се изисква от търговеца, за да ползва phos? Има ли нещо, което трябва да бъде направено от страна на клиента?

– От търговеца се изисква единствено да си свали апликацията от Play Store, след което да се регистрира при съответната финансова институция, в случая при нас. Оттам нататък може да започне да приема плащания. Потребителят нищо не трябва да прави.

Какви са предимствата на продукта за търговеца?

– На първо място, минимизират се разходите по осигуряването и поддръжката на допълнителен хардуер. Второ, с phos плащанията се извършват много по-бързо и лесно. Трето, ние даваме възможност на телефона да се инсталират и интегрират различни бизнес апликации, каквито при стандартните ПОС терминали не са възможни. Става дума например за програми за лоялност, чрез които търговецът ще оптимизира маркетинга си – ще познава клиентите си и ще може да достига до тях чрез конкретни послания и предложения. Не на последно място, това приложение е добро и от за фискалната политика, тъй като помага за повишаване прозрачността на транзакциите.

Какъв е бизнес-моделът ви и за какво плаща търговецът?

– Търговците си свалят апликацията безплатно, а след това ценообразуването е на база транзакции, т.е. ако има транзакции се плащат стандартните такси, които плаща и при ползването на ПОС терминал. Няма разходи в началото, нито месечни абонаменти.

Какво показаха анализите на пазара, към кои търговци се целите?

– Оказа се, че в Европа има около 50 млн. търговци, 30 млн. от които са самоосигуряващи се. От друга страна, има инсталирани около 17 млн. ПОС терминала инсталирани, които отговарят на 12-13 млн. търговци, тъй като големите имат инсталирани много на брой устройства. Получава се една дупка от около 35 млн. търговци, които всъщност не приемат картови плащания. Сред тях са и страни от Скандинавия, където са се развили алтернативни методи на базата на дигиталните портфейли. Но огромната част от тези 35 милиона приемат пари в брой. И това е основният маркетингов сегмент, към който сме се насочили. Да, оборотите им са малки, но това е една огромна ниша.

Към кои пазари ще се насочите първоначално?

– Това е първото такова решение в света и то е приложимо навсякъде. Единственото ограничение е да има голяма пенетрация на безконтактни карти. Европа е първото място, където ще се развиваме. Австралия и Нова Зеландия са много развити в тази област и са следващата ни цел, след тях са Канада и Близкият изток. Това са целите ни през идните три години.

Каква реакция очаквате от страна на настоящите играчи на този пазар и сред дистрибуторите на ПОС терминали?

– Ние в момента се насочваме към ниша, която те така или иначе не могат да обслужат. Съществуващите ПОС терминали или са неизползваеми, или пък са твърде ограничени откъм функционалност. Тенденцията е към „поумняване“ на устройствата и намаляването на размерите им, така че да се ползват свободно от малки и мобилни търговци. По-скоро виждаме, че основните играчи в индустрията ще предложат собствени решения в тази посока.

Ще изчезнат ли ПОС терминалите в обозримо бъдеще?

– Според мен да, няма причина да съществуват. Това е огромна индустрия и тя няма да изчезне току-така, но ще бъде преобразена. Смятам, че до десетина години ПОС терминали няма да има.

Как според Вас се развива финтех секторът в България?

– Динамично. Има много добри специалисти, което се обуславя от това, че много западни компании през последните десетина години създадоха хъбове тук. Междувременно се наблюдава преминаването от аутсорсинг услуги към създаването на продуктови компании. Има много добри идеи и голям потенциал за развитие. Това, което липсва, е мостът между България и по-големите финтех центрове като Лондон, Берлин, Силициевата долина.

Бихте ли обяснили защо това е проблем и как може да бъде преодолян?

– Макар да има много добри идеи и специалисти, все пак има известни ограничения от това, че се създават в България, която не е известна в световен мащаб като финтех център. За да може да излезем на световен пазар и да се развиваме е необходимо да направим този скок. Това може да стане чрез привличането на правилните партньори и инвеститори. Но пък го има и момента, че във финтех сектора инвеститорите, колкото и да са много, все пак бройката им ограничена.

Вие търсите ли вече партньори и инвеститори?

– Да, точно за да намерим път към световните пазари. Въпросът не опира само до финансовите ресурси, а и до това инвеститорите да могат да спомогнат а бъдещето развитие на компанията и извеждането ѝ до следващо ниво, за проникването на нови пазари, за стратегическото развитие. Вече водим разговори, има интерес от различни страни, но всичко още в ранен етап.

А колко е досегашната инвестиция?

– Досега във phos са инвестирани около 1 млн. лева от неговите основатели.