Писмото от Айнщайн, което постави началото на ерата на атомната бомба

На 2 август 1939 г. Алберт Айнщайн пише на президента на САЩ Франклин Рузвелт. Неговото писмо ще доведе до проекта Манхатън и едно от най-значимите и разрушителни  изобретения в историята.

Драматичният разказ за смъртоносното овладяване на атомната енергия, разказан в хитовия филм „Опенхаймер“ от 2023 г., може би не беше нищо повече от научна фантастика, ако писмо от две страници с дата 2 август 1939 г. никога не беше написано, разказва BBC.

„Последната работа в областта на ядрената физика направи вероятно уранът да бъде превърнат в нов и важен източник на енергия“, гласи напечатано писмо до американския президент Франклин Рузвелт, подписано собственоръчно от уважавания физик Алберт Айнщайн. Тази енергия, продължава той, може да се използва „за изграждането на изключително мощни бомби“.

Изразявайки подозрение относно решението на Германия да спре продажбите на уран в окупирана Чехословакия, писмото беше тласък за свръхсекретна изследователска програма на стойност 2 милиарда долара - „Проектът Манхатън“: надпревара за победа над Германия в разработването на атомни оръжия. Тригодишният проект, ръководен от физика Робърт Опенхаймер, ще тласне САЩ в ядрената ера и ще доведе до едно от най-значимите и разрушителни  изобретения в историята: атомната бомба.

Писмото

На 10 септември 2024 г. писмото на Айнщайн ще бъде продадено на търг в Christie's в Ню Йорк и се очаква да достигне над 4 милиона долара.

По толкова много начини това писмо бележи ключова повратна точка в историята на науката, технологиите и човечеството“, казва Питър Кларнет, старши специалист по Americana, книги и ръкописи в Christie's, пред BBC.

„Това наистина е първият път, когато правителството на Съединените щати се включва пряко финансово в големи научни изследвания“, добавя той.

„Повечето исторически сведения за произхода на бомбата започват с обсъждане на писмото“, казва д-р Брин Уилкок, програмен директор на катедрата по политика, философия и международни отношения в университета Суонзи и преподавател и изследовател по американска и ядрена история

Съдържанието на писмото беше от ключово значение за получаване на директни действия от президента Рузвелт“, казва той, подчертавайки, че „Фондацията за атомно наследство стига дотам, че описва писмото като „жизненоважно“ за тласкането на Рузвелт да предприеме атомни изследвания.“

Награденият филм „Опенхаймер“, който е базиран на историята на проекта „Манхатън“ и препраща към писмото в сцена между Опенхаймер и физика Ернес Лауренс, се очаква да подхрани допълнителен интерес към търга.

Прототипът на бомбата

На 16 юли 1945 г. е успешно взривен първият прототип на атомна бомба пред зрители. На този ден президентът на САЩ Хари Труман пише в дневника си: „Ние открихме най-ужасната бомба в историята на света“.

На 6 август над Хирошима е хвърлена бомба с кодовото име „Момче“. „Дебелият човек“ беше взривен в Нагасаки на 9 август. Приблизително 200 000 души са били убити или ранени, като много други са загинали години по-късно поради страничните ефекти на радиацията. Към днешна дата това са единствените случаи на пряко използване на ядрени оръжия в конфликт.

Трудно е да се каже дали проектът „Манхатън“ щеше да съществува без писмото на Айнщайн.

Айнщайн, от своя страна, горчиво съжалява за насилието и хаоса, които неговото писмо от 1939 г. е отприщило. През 1946 г. той е съосновател на Комитета за извънредни ситуации на атомните учени, за да разгласи опасностите от ядрена война и да предложи път към световния мир. В статия за списание Newsweek през 1947 г., озаглавена „Айнщайн, човекът, който започна всичко“, той заявява: „Ако знаех, че германците няма да успеят да създадат атомна бомба, нямаше да направя нищо за бомбата.“ Днес, въпреки че притежава технологичното ноу-хау, Германия все още не притежава ядрени оръжия.

Атомната бомба радикално промени пейзажа на войната и предизвика надпревара във въоръжаването Изток-Запад, която продължава да оформя международните отношения. С девет държави, които сега притежават ядрени оръжия, голяма част от опасността, която чувстваме, може да датира от това писмо.

Това все още е много актуален въпрос днес. Това е сянка, която виси над човечеството“, казва Кларнет. „Това писмо е напомняне за това откъде идва нашият модерен свят и ярко напомняне за това как сме стигнали до тук.“