Без мотори и кашони: МС променя визията на фермерските пазари
Националната стратегия за храната в ясли и училища да се изготвя от Министерския съвет, а не от Министерство на земеделието, Министерство на здравеопазването и др.
Нова регулация и изисквания за фермерските пазари, които напоследък придобиват все по-голяма популярност в България, предлагат от Министерски съвет.
С Проект на решение се предлагат изменения и допълнения в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, с които документът да бъде синхронизиран с последните изисквания и регламенти в блока.
Видове пазари
За първи път със законопроекта се урежда и организацията и дейността на пазарите за търговия на дребно с фермерски и занаятчийски храни. Видовете пазари ще са в зависимост от времетраенето им – постоянни, временни, или за определен ден или дни от седмицата.
Пазарите се разкриват от организатора на пазара след получено съгласие от кмета на общината, на чиято територия се провеждат. Въвежда се изискване кметът на съответната община да осигури ефективен контрол за спазване на нормативните изисквания и защита на потребителите.
Ако производителите искат да продават продукция на друг земеделец, то ще трябва предварително да информират писмено за това организатора на пазара.
Няма да се разрешава и преотдаването или съвместното ползване на наетите имоти, обекти или съоръжения, без за това предварително да е получено писмено съгласие от организатора на пазара.
Без кашони и мотори
Въпреки че на този тип пазари сме свикнали да виждаме продукцията да се предлага на всякакви места, сега се предвижда „творчеството“ в тази насока да бъде ограничено. На фермери и занаятчии ще се забрани извършването на търговия от моторни превозни средства, импровизирани поставки, куфари, колички, кашони, поставени на земята или от ръка.
Забранява извършването на търговска дейност извън предоставените за ползване части от имоти и съоръжения за търговия и пространствата, граничещи с тях. Търговците ще бъдат ограничени в поставянето на допълнителни собствени съоръжения, които не са съгласувани с организатора на пазара, или са извън предоставените за ползване части от имоти и съоръжения за търговия.
Влизането, спирането и паркирането на моторни превозни средства на територията на пазара, извън определените за това места, също ще се забрани.
Ограничава се и излагането, продажбата и рекламата на храни с външен вид, опаковка и маркировка, заблуждаващи потребителите относно тяхното качество, произход и други съществени характеристики.
Изисквания
В проекта са определени изисквания към продавачите на фермерски и занаятчийски храни на дребно на пазарите. Те трябва да притежават всички изисквани от нормативните актове разрешителни, сертификати, лицензи и други документи. Трябва да предоставят на потребителите информация за предлаганите храни в съответствие с европейското и национално законодателство. Те ще са задължени да съхраняват и представят при поискване от компетентните и контролните органи необходимите документи, доказващи произхода, качеството и безопасността на храните. Търговците ще трябва да спазват обществения ред, да опазват наетото място и имущество и да осигуряват почистването на съоръженията за предлагане и търговия и прилежащите им площи, да изпълняват разпорежданията на организатора на пазара и предписанията на компетентните и контролни органи.
Храната в ясли и училища
Друга важна промяна, която предлагат от МС, е свързана със Схемата за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа. В законопроекта се казва, че за прилагането на схемата трябва да има национална стратегия и на нейна база да се създаде нормативна уредба.
В проекта се предлага обаче тази стратегия да се разработи от Министерски съвет като най-висшия орган на изпълнителната власт в България, а не както сега е записано в закона за нея да отговарят Министерството на земеделието, Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването и Държавен фонд "Земеделие".
По този начин ангажираността на държавата пред обществото относно изграждането на новите поколения ще бъде засвидетелствано по възможно най-подходящия начин – чрез създаване на рамка за провеждане на политика от национално значение“, се казва в мотивите.
Като друга причина за предложението се посочва и това, че по схемата финансовото участие на държавата е значително.