Плахо начало на лятото: Черноморието ще разчита на туристи „last minute“

На 11 юни предстои официално летният сезон да бъде открит. Тази година се очакваше той да е значително по-успешен от миналите две, белязани от пандемията. Браншът разчиташе на ранни резервации, за да пребори последствията от кризата с коронавируса. Надеждите за това обаче бяха попарени от войната в Украйна и несигурността у хората.

Това лято хотелиерите по морето ще разчитат на туристи „last minute“, но едва ли толкова много на българските. Миналата година те спасиха сезона, но сега по-голямата част избират да почиват в Гърция и Турция, с които страната ни трудно може да се конкурира.

Сезонът отново ще започне, както предходните две лета, с колебания. Наблюдава се плахост от страна на основните пазари, които загубихме през последните две години. Кризата с пандемията отмина, но войната се отразява неблагоприятно на българските курорти спрямо конкурентите“, коментира пред Economic.bg Павлина Русева, член на УС на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ (ОБТ).

Председателят на Българската туристическа камара (БТК) Георги Николов не е на същото мнение. Той е оптимистичен в прогнозата си за летния сезон. Признава, че България няма как да се конкурира с Турция, където предлагането е различно заради по-добрия климат и по-дългия сезон. В Гърция обаче условията са по-лоши от тези тук, смята Николов. Според него, българските туристи наемат най-често частни къщи или пансиони, които не могат да се сравнят с обслужването в курорт като Златни пясъци, например. Цените пък в по-хубави хотели или по островите не са достъпни за всички.

Краят на юни сезонът ще започне по-силно. Англичаните, които миналата година не присъстваха, вече пътуват с чартъри от 1 май. Очакваме този сезон да е по-добър от миналата година“, коментира Николов пред Economic.bg.

Според Русева военните действия ще се отразят неблагоприятно на туризма. И докато сезонът при нас тепърва предстои да бъде открит, то в Турция и Гърция вече е стартирал. Въпреки негативната картинка, според Русева браншът има оптимизъм и намерение да направи всичко възможно, за да запази малка част от туристите, които са проявили интерес.

Николов пък споделя, че туристите не се притесняват от новините за мини по морето или от украинските бежанци. Председателят коментира, че няма анулирания заради войната.

Кои туристи ще почиват у нас?

Преди няколко дни са пристигнали чартъри с първите туристи от Литва и Естония. Очакват се туристи и от Чехия, а полетите на нискотарифните авиокомпании от Варна към Чехия би трябвало да помогнат. Румънският пазар отново ще е основен за страната ни. Според Русева дори и със записвания в последния момент трябва да бъде запазен и полският пазар. Туристи от Унгария, макар и малко, също се очакват. Николов пък посочва, че такива от Молдова ще пътуват след 15 юли към България. Той очаква да се раздвижи и немският пазар.

„Отзивите засега са добри, но винаги имаме едно наум. Всичко може да се случи“, коментира Николов.

Ще бъде тежък сезон, защото в момента започваме с това, че след тези две години на колебания и трудности една голяма част от инвестиционната инициатива на сектора почти е замряла“, посочва пък Русева.

И допълва, че браншът трудно може да си позволи инвестиции в областта на новите пазари. Въпреки информацията на Министерство на туризма, че България се рекламира в 25 страни, маркетинговото послание е закъсняло, изтъква Русева.

Към момента ние очакваме туристи „last minute“. Европейският турист, който предприема стандартни пътувания, вече е избрал своята почивка.“

Тя акцентира върху факта, че отложените почивки заради пандемията се презаписват именно сега, когато повечето ограничения в Европа отпаднаха. „Може би трябваше да обърнем внимание и върху това. Големите туроператори пренасочиха резервациите към сигурни дестинации и към страни, които са наши основни конкуренти. Австрийският пазар е пренасочен към Гърция, Хърватска и Турция“, посочва Русева.

Проблемът с по-високите цени 

Русева обърна внимание, че румънският турист, който основно пътува самостоятелно, тази година много често ще преминава през страната ни, за да стигне до Гърция и Турция. Като причина за това, тя изтъква по-високите цени на туристическия продукт у нас. При конкурентните пазари цените поне в началото на сезона са се запазили почти същите.

В България всички туристически услуги се вдигнаха с минимум 20%“, посочва Русева, като изтъква, че факторите за повишението са свързани с поскъпването на тока и ръста на инфлацията като цяло в страната.

Според нея резкият скок на цените покрай майските празници е главната причина, поради която повечето българи са пътували към южните съседки. Затова и се очаква, че нашите летни курорти ще се лишат и от голяма част от българските туристи през идните месеци.

Не на това мнение е Николов. Според него увеличението е с 2-3 евро на човек. Той коментира, че летният сезон е конкурентен и хотелиерите не могат да си позволят да вдигат цените много, защото рискуват да загубят туристите. Според него покачване на цени има в ресторантьорския бранш, главно заради инфлацията при хранителните продукти и скъпата електроенергия.

Пандемичната мярка за чадърите по морето, въведена през 2020 г., отпадна и сянката няма да бъде по-евтина тази година. Цените на шезлонг и чадър се връщат на нивата от 2019 г. От нея се възползваха не само българските, но и чуждите туристи. Русева и Николов не смятат, че тя ще повлияе по драстичен начин на сезона. 

Тази година предпочитаният транспорт ще е въздушният, смята Русева. Това се дължи главно на високите цени на горивата, които пък карат транспортните фирми също да правят увеличения. 

Страната ни все още не успява да удължи летния сезон. Според Русева това може да стане, само ако се предлагат атракции, заместващи плажа – като културни събития.

Кадрите в сектора

Липсата на работна ръка в годините напред, ще става все по-осезаема, прогнозира Русева. Дори бежанците от Украйна няма да могат да компенсират. Николов напомня, че по-голяма част от тях са майки с деца и не могат да работят.

Много малка част от тях ще работят, това са наблюденията ми“, посочва Николов.

Според Русева чрез Плана по възстановяване може да се насочат средства в образованието на кадри. Професията е непривлекателна за млади хора, като тази тенденция се е засилила покрай пандемията и несигурността. 

Украинските бежанци

Николов посочва, че първоначалната програма и настаняването, което се поемаше от държавата, е било решение, от което и хотелиерите, и бежанците от Украйна са спечелили. Сега обаче предложените 15 лв. за задържане на украинците в хотели са крайно недостатъчни. Според него единствено по-малки места за настаняване, които нямат резервации през юни, ще прибегнат до програмата.

Има и украинци, които ще продължат да си плащат сами, за да останат в хотелите по морето“, коментира Николов.

Той отчита и факта, че много голяма част от украинските граждани са избрали да напуснат България. Според Николов те не са искали да се преместят в държавните бази, защото условията не могат да се сравняват с тези в един хотел.

Припомняме, че за да спази крайния срок (31 май), държавата на практика бе принудена да изкара бежанците от хотелите в буферни центрове в Елхово и Сарафово. Според вицепремиера Калина Констатинова това е било необходима стъпка, за да се направи триаж. Виждайки по-различните условия в центровете, украинците бяха мотивирани все пак да се преместят в държавните бази. Така центърът в Сарафово затвори врати два дни след като бе отворен.

Къде ще пътува българският турист?

През зимата основна дестинация е била Египет, споделя Русева. Засилен интерес има към чартърните програми към Кения. Дестинацията се е наложила през зимата, а през есента най-вероятно ще се утвърди още повече.

Освен към южните ни съседки, българските туристи проявяват интерес и към Италия и Испания.

Тунис също ще е предпочитана дестинация, главно защото през лятото температурите не минават 32 градуса, което позволява разходки и екскурзии.

Готвените промени в Закона за туризма

И ако за предстоящия сезон мненията на Николов и Русева се разминават, то по отношение на анонсираните промени в Закона за туризма и двамата са съгласни, че такива са крайно необходими.

Сформирани са 7 работни групи, които ще изготвят промените. Срещи още не са били инициирани. Според Русева те се бавят, защото на европейско ниво тече дебат за промяна на директива за пакетните пътувания, която трябва да бъде транспонирана в българското законодателство.

Такава промяна имаше нужда отдавна да се направи“, посочва Русева.

Тя споделя, че има значителни промени в дейността на операторите, които се занимават с туристическа дейност. През пандемията е станало ясно, че при пакетните пътувания туристът няма никаква защита.

Русева коментира, че от страна на ОБТ е много важно да се въведе и заработи Гаранционният фонд. Също така трябва да има контролен орган или т.нар. „туристическа полиция“, която да следи дейността на всички сегменти в туризма.

Нерегламентираните дейности се отразяват неблагоприятно на крайния продукт, който ние предоставяме на потребителите. Това се предава по веригата.“

Русева обяснява, че въпросната туристическа полиция е комплексно звено с практическо предназначение – трябва да контролира дейността на всеки един от подсегментите в туризма и да допринася за по-доброто качество на продукта. В много страни такава вече присъства – например в Северна Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Румъния.

В момента у нас единственият контролен орган е Комисията за защита на потребителите. Въпросната туристическа полиция се очаква да съчетае както нейните действия, така и на икономическа полиция, НАП и ДАИ. Според Русева е възможно това да е отделна дирекция.

Хотелиерският сектор пък изпитва остра нужда да се направят промени в категоризацията на туристическите обекти. Русева коментира, че в Европа тя е улеснена, а в България – сложна като процес.

Николов споделя, че въпросът с националните курорти трябва да бъде решен с промени в Закона. Той посочва, че още не може да се дефинира нормативно какво е то национален курорт и какъв е статутът му.

Обединението на асоциациите в туризма Русева намира за оптимистично, но допълва, че трябва да участват сдружения, които имат реален опит в туризма. Въпреки че секторите в туризма са разнолики, тя е на мнение, че обединение в името на общото благо е възможно.

Николов също е съгласен, че от такова обединение има нужда, защото организациите в туристическия бранш са над 200, а само 5-6 са по-големите.

Трябва да се обединят. Тепърва ще се дискутира дали ще се върви в една или в различни, като се вземе предвид типа“, казва той.

Приемането на Закона до края на годината обаче не изглежда оптимистично. Според Русева тепърва предстои огромна работа на юристи и икономисти. Общественото обсъждане също ще отнеме време. Тя все пак очаква, че до края на годината е възможно да се излезе поне с работен вариант.

До края на годината има само 6 месеца. Ние тези неща не сме ги решили 20 години, но все пак е важно да се започне и да се върви по правилния път“, изътква Николов.