Полша застана начело на ЕС: какво ще прави и как засяга България

Под мотото „Сигурността, Европа“ Полша застава начело на Съвета на Европейския съюз за следващите шест месеца. Основният ѝ фокус ще бъде да насочи вниманието на страните от Блока към укрепването на европейската сигурност и отбрана в период на несигурност, продължаваща война на континента и глобални сътресения.

Нищо не е по-важно днес от поемането на отговорност за нашата съвместна сигурност“, казва Адам Шлапка, министър по въпросите на Европейския съюз на Полша.

Полша поема за втори път председателството на ЕС. В официалната си програма тя посочва седем стълба на сигурността – външно, вътрешно, информационно, икономическо, енергийно, хранително, здравно.

Бюджетът на председателството на Полша е приблизително 90 млн. евро.

За Полша моментът е важен

Позиционирането на Полша в челните редици на Европейския съюз идва и в критичен момент във вътрешната политика на страната. Ротацията е малко повече от година след свалянето на полското национално-консервативно правителство на „Право и справедливост“ и само няколко месеца преди президентските избори, които мнозина виждат като тест за партията на Доналд Туск „Гражданска коалиция“.

Полското правителство възприема тези избори като абсолютно фундаментални за бъдещето на страната. Това е най-важното за Туск“, коментира пред Politico Пьотр Бурас, ръководител на офиса на Европейския съвет за външни отношения във Варшава.

Сигурността

Полша застава начело на ЕС след противоречиво унгарско председателство, по време на което премиерът Виктор Орбан многократно се опита да блокира санкциите на Блока срещу Русия заради войната в Украйна.

Полша заедно с балтийските страни изрази позиция за повече военна и финансова подкрепа на Украйна. Сега Варшава се опасява, че силно рекламираното мирно споразумение на Тръмп може да принуди Украйна да отстъпи земя на Русия, като по този начин насърчи геополитическите амбиции на Москва.

Полша иска засилване на европейския капацитет за отбрана чрез засилване на общите разходи за въоръжените сили, включително и с общи европейски облигации за отбрана. Страни като Германия и Нидерландия обаче са против идеята за натрупване на нов общ европейски дълг.

Полша настоява и за вдигане на инвестициите в отбранителната индустрия и сътрудничество с НАТО. Към момента страната определено води по отношение на разходите за отбрана – тя отделя 4.2% от своя БВП за отбрана и възнамерява да ги увеличи до 4.7% през 2025 г. За сравнение, България едва успява да мине прага от 2% от БВП, а според плановете до 2028 г. не би надминала дори 2.3%.

Полша работи и върху инфраструктурни проекти като „Източен щит“ на границата между Полша и Беларус и би искала Европа да помогне за финансирането ѝ.

Украйна в ЕС

Година след като Европейският съвет реши да започне преговори за присъединяване на Украйна, Полша иска да даде тласък на преговорите. Министър Шлапка предположи, че разговорите могат да започнат, като се съсредоточат върху върховенството на закона, човешките права и борбата с корупцията.

Спорни теми

Докато председателството на ЕС се смяна към проевропейския лагер, Полша все още се оказва извън общия европейски консенсус по по-деликатни въпроси като политиката на ЕС в областта на климата.

Туск описва усилията на европейските институции в тази посока като „наивните амбиции за спасяване на цялата планета“, които възпрепятстват конкурентоспособността на Европа в света.

Според някои наблюдатели по време на председателството си Полша ще акцентират в Брюксел и на други теми – като цените на енергията и бъдещето на фермерите, които са важни за тях.

Началото на Туск като премиер по това време миналата година съвпадна с масови протести на фермери срещу вноса на зърно от Украйна. Тези сцени показват, че Полша едва ли ще направи отстъпки за Украйна по въпроса за украинския внос в ЕС. А темата е важна и за българските фермери.

Важно за България

Тази година се очаква да излезе предложението на Европейската комисия за следващия бюджет на Европейския съюз, който ще трябва да бъде единодушно одобрен преди края на 2027 г. Това вероятно ще се случи по време на датското председателство на Съвета на ЕС. Но поляците ще играят ключова роля в дебата.

Варшава, която е най-големият получател на европейско финансиране по линия на политиката за сближаване, ще се бори за запазване на кохезионните фондове. Страни като България и Румъния също са големи бенефициенти.

Комисията обаче дава сигнали, че в замяна на достъп до своя дял от парите на ЕС, би искала столиците да извършат ключови икономически реформи. Но страните, които получават по-голямата част от финансирането, като Полша, България и Румъния, не са фенове на този подход.

Относно еврозоната пък, ако България успее да получи положителен конвергентен доклад от Европейската централна банка и Европейската комисия в следващите шест месеца, Варшава трябва да постави това в дневния ред на Съвета на ЕС, който взима окончателното решение за разширяването на валутния съюз.