Поредица от шокове: Финансови проблеми застигнаха развиващите се страни
Перфектната буря – дългосрочното натрупване на дълг се комбинира с по-високите лихвени проценти и турбулентните кредитни пазари
Поредицата шокове в света от последните години – пандемията, смущенията в доставките, инвазията на Русия в Украйна, високата инфлация и затягащите се финансови условия – повлияха неблагоприятно на големи части от световната икономика, но най-вече на най-слабите страни и най-уязвимите хора в тях, разказва в свой анализ Financial Times.
Всичко това има и ще има тежки последици за икономическото развитие, намаляването на бедността и дори политическата стабилност в бедните държави. Тези предизвикателства ясно се очертават и в последния доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи.
Обобщението на Световната банка за последиците от тези шокове, влошени от дългосрочното забавяне на растежа на световната търговия, нарастващия протекционизъм, натрупването на дългове и изострящата се климатична криза, е мрачно. Това, което с право може да се нарече „поликриза“, нанесе траен удар на развитието в полуразвитите и развиващите се икономики. До края на 2024 г. се очаква икономическата активност в тези икономики да бъде с около 5% под нивата, прогнозирани в навечерието на пандемията.
Още по-лошо е, че в повече от една трета от най-бедните страни доходите на глава от населението през 2024 г. ще бъдат под нивата от 2019 г.
Очаква се Източна Азия и Южна Азия да се представят сравнително добре. Но икономическото представяне на други места, особено в Латинска Америка и Субсахарска Африка, се прогнозира да бъде лошо. Това обаче трябва да се постави в по-дългосрочна перспектива. Докладът посочва, че без Китай доходите на човек в полуразвитите и развиващите се икономики стагнират спрямо тези в богатите държави от средата на миналото десетилетие насам. Относителните доходи в бедните страни стагнират от още по-дълго време. Накратко, овладяването на глобалното неравенство изглежда буксува.
Причините за тази дългосрочна стагнация на относителните доходи са много и сложни. Те се крият във вътрешните политики, както и в глобалната среда. Но един фактор сигурно е нарастващият протекционизъм и забавянето на растежа на световната търговия. Трябва да се отбележи, че обемът на световната търговия растеше със среден темп от 5.8% годишно между 1970 г. и 2008 г., докато растежът на брутния вътрешен продукт бе средно 3.3% - търговията бе двигател на растежа. Между 2011 г. и 2023 г. обаче средният ръст на световната търговия е едва 3.4%, докато този на световния БВП спадна до 2.7%. Това не е деглобализация, но определено е забавяне на този процес.
Днес много от най-плашещите предизвикателства са именно финансови. Дългосрочното натрупване на дълг, особено от страните с ниски доходи, се комбинира с по-високите лихвени проценти и турбулентните кредитни пазари, за да създаде сериозни дългови затруднения. Както обикновено те включват не само по-високи разходи, но и намалено предлагане. Така докладът отбелязва, че една четвърт от полуразвитите или развиващи се икономики сега на практика са загубили достъп до международните пазари на облигации.
Предоставените доказателства за въздействието на затягането на кредитните условия са обезпокоителни. След февруари 2022 г. лихвите по заемите на кредитополучателите с рейтинг C (най-ниския неинвестиционен) са скочили с изключителните 14.4 пункта. В резултат на това прогнозата за растежа през 2023 г. на тези страни се срина от 3.2% преди година до едва 0.9% сега.
Въпреки това дълговият натиск върху най-бедните страни не е ново явление. Нетните лихвени разходи по публичния дълг като дял от държавните приходи в страните с ниски доходи не само нараснаха значително след пандемията, но отдавна са над средното за всички полуразвити и развиващи се икономики. Необходимо е значително облекчаване на дълга. Голяма част от него ще трябва да дойде, по един или друг начин, от Китай. Днес, забележително, двустранният дълг, дължим от страните с ниски доходи към държавите кредитори с високи доходи от Парижкия клуб, вече е по-малко от половината от задълженията към страни извън клуба, главно Китай.
Тежката ситуация с финансирането и дълга стана спешна. Няма шанс крайната бедност да бъде премахната без належаща и радикална промяна. Същото е необходимо, за да се направят нужните инвестиции за смекчаване на климатичните промени и адаптиране към тях. Нито пък е възможно проблемите на бедните страни с нисък кредитен рейтинг да бъдат решени самостоятелно от частния сектор. Има убедителни аргументи за спешни, ефективни и щедри действия.
Предстоящата среща на високо равнище за нов глобален финансов пакт в Париж предлага ценна възможност за постигане на бърз напредък. Но е важно такъв напредък да бъде постигнат в сътрудничество с Китай. Необходимите промени трябва да се основават на осъзнаването, че това, което се случва сега, е колкото неустойчиво, толкова и нежелателно. Те трябва да отчитат спешните нужди както на хората, така и на планетата. Трябва да намалят цената на съществуващия дълг и да осигурят ресурсите и инструментите за споделяне на риска, необходими за генериране на достъпно финансиране в бъдеще.
Да, шоковете от последните години направиха щедрите и ефективни действия по-трудни от политическа гледна точка в страните с високи доходи. Уплашените общества гледат навътре. Но тези сътресения без съмнение направиха действията по-важни.