Позитивният прочит на резултатите на българските ученици на теста PISA

През последните месеци имаше вълна от коментари и апокалиптични сценарии, насочени към българските ученици и учители във връзка с резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA, разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От приложна академия за образование „Синдео“ са направили систематичен анализ на публичните резултати от изследването, който дава един по-различен поглед. Според тях резултатите не трябва да бъдат приемани като черна статистика, а като ценен източник на информация за състоянието на българското образование, на база на който да бъде подобрена неговата ефективност и качество.

Все още в България посоката на мислене е, че една или две конкретни оценки са определящи за бъдещето на учениците. PISA обаче не се интересува от отделния ученик, конкретното училище или административна област, а от резултатите, дадени на общото национално ниво. Затова ние смятаме, че трябва да ги тълкуваме като възможност за развитие на образователните политики и тяхното адекватно прилагане в училище“, пишат в свой анализ от „Синдео“.

Според тях трябва да бъдат заимствани ефективни образователни политики от други държави, които могат да бъдат адаптирани и приложени в България.

От публичните данни може да се види, че средният резултат на учениците в България е по-нисък от този на държавите, които са част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в трите оценявани области - математика, четене и природни науки, но той не е драстично изменян в годините назад. Напротив, и в трите оценявани области България има по-малка разлика в средния си успех през годините, отколкото много европейски държави, при които ясно личи, че спадът на средният резултат от 2018 до 2022 година е много по-драстичен, а това само по себе си говори за по-сериозен образователен катарзис в политиките на страните.

Прави впечатление, че разликата в средния резултат по математика за 2018 година, сравнен с този от 2022 година е 19 точки. За сравнение обаче, разликата в средния резултат по математика за 2018 година с този от 2022 година в Германия, например, е цели 25 точки. Това води до извода, че българските ученици не са понижили толкова драстично математическата си грамотност, колкото връстниците си в Германия. Оттам „Синдео“ дават и друг пример - математическата грамотност на българските ученици от 2015 и 2018 година е с едва 5 точки разлика в полза на 2015 година, а за Швейцария същият показател е с 6 точки разлика.

Тук отново българските ученици показват по-малък спад в средния резултат, отколкото връстниците им в Швейцария“, коментира Ангел Георгиев, учител и основател на приложна академия за образование „Синдео“.

Що се отнася до четивната грамотност на 15-годишните ученици по света и у нас, според публичните данни средният успех на българчетата през 2018 година е 420, а през 2022 година е 404, като разликата е с 16 точки. За същия период, средният успех при четивната грамотност на учениците в Полша, например, е с разлика от 23 точки. Това показва, че четивната грамотност сред 15-годишните в Полша е спаднала повече от тази на връстниците им в България.

„През 2000 година в Германия PISA установява, че повече от един на всеки пет ученици в страната не са достигнали базово ниво на владеене на четене. Други данни показват, че разликите в представянето на учениците, живеещи в силно икономическите региони на страната и тези, които живеят в по-слабите икономически региони, е много голяма. Това налага спешна политическа намеса и вземане на категорично решение, вследствие на което се въвежда целодневно обучение в цялата страна“, коментира д-р Теодора Димитрова, учител и основател на приложна академия за образование „Синдео“.

По думите й именно правителството въвежда оценка за измерване напредъка на учениците, а спрямо тези стандарти учителите са насърчавани да инвестират повече в собственото си професионално развитие.

В резултат на всичко това, Германия се позиционира от под средното ниво за четивна грамотност през 2000 година до над средното за 2015 година. А голяма част от тази положителна тенденция се дължи именно на системното повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти“, допълва Димитрова.

Много са икономическите показатели, които влияят на образователната система в една държава, но съществуват такива, от които България може да черпи образователни модели. Според приложната академия за образование, цялото общество е отговорно за образованието на децата, а данните от PISA биха могли да  бъдат от полза за разработването на нови образователни стратегии.