Теория без практика: Къде се коренят причините за ниските резултати на теста PISA?

Наскоро публикуваните данни от теста PISA доведоха до буря от реакции в цялата страна и провокираха Министерството на образованието и науката (МОН) да предложи мерки, насочени към подготовката на българските ученици за международния тест. Редно е обаче да се обърне по-специално внимание на публикуваните резултати и да се направят адекватни изводи, за да може да станем свидетели на развитие в сферата на училищното образование, а не да продължаваме да попадаме в капана на "глобалната некомпетентност".

Голямата разлика между най-ниските и най-високите резултати на учениците, която констатираме във всички етапи на PISA, поставя въпроса за способността на българското училище да осигури равен достъп до качествено образование”, пише в свой анализ Институтът за изследвания в образованието.

Екипът ни се опита да потърси къде се коренят причините за ниските резултати на деветокласниците в столичното 19. СУ “Елин Пелин”. Според Клара Арабаджиева, директор на училището, основната причина, от която зависи качеството на учебния процес, а оттам и резултатите от него, е дисциплината в часовете и мотивирането на учениците да учат. Тя твърди, че когато са изпълнени всички предпоставки за нормален учебен процес, успехите са налице.

Отбелязвам и необходимостта от качествени учители и отговорни родители. Процесът е взаимен”, заявява Клара Арабаджиева.

Според Стефка Георгиева, зам.-директор на 19. СУ “Елин Пелин” и учител по български език и литература, определящото за резултатите е разминаването между спецификата на теста PISA, чиито задачи изискват решаване на казуси, в които трябва да се приложат ключови умения, и спецификата на нашата образователна система, която е насочена към научаване, понякога и наизуст, на теории и концепции, без търсене на практическото им приложение. По думите на Георгиева учебните програми не са съобразени с това, че съвременният свят има други изисквания и учениците трябва да формират умения за мислене.

Според образователните експерти резултатите от теста PISA най-общо са функция на два фактора – начина на преподаване (което зависи от това кой става учител, как е подготвен и как е подкрепен) и учебното съдържание в учебните програми.

“Това са основните причини, но те са взаимно обвързани и пораждат и други. Съдържанието в учебните програми определя в голяма степен и начина на преподаване, което зависи от самия учител, но много често той не може да прояви творчество и индивидуален стил, защото стремежът да се предаде цялото огромно учебно съдържание в малкото на брой часове е пречка за отделянето на повече време за упражнения, за индивидуална и групова работа, за дискусия, за анализи, за систематизиране и обобщение”, категорична е Георгиева.

По думите ѝ трябва да си зададем няколко ключови въпроса: Какво е отношението на обществото към признанието на учителската професия? Дали висшето образование подготвя качествени учители? Колко от завършилите и започнали работа като учители остават в училище? Каква подкрепа получават директорите и учителите от другите институции и организации? Семейството играе ли ключова роля във формирането на основните ценности, характер и принципи в развитието на едно дете, както би трябвало да бъде, или прехвърля и тази роля на учителите?

Това са въпроси, които държавата и обществото ни трябва да реши, за да може наистина учителската професия да стане желана от младите хора и те знаещи, можещи и мотивирани, да работят така, че да се върне авторитетът и престижът на учителя. Тогава, мисля, ще се постигнат и желаните промени в образователната ни система и напредъкът на идващото поколение не само за заемане на по-високо място в изследванията на PISA, а в името на бъдещето на децата ни”, заяви Георгиева.

Според Клара Арабаджиева задължително трябва да се проверява функционалната грамотност и психичното състояние както на новопостъпилите учители, така и на всички останали педагози през 5 години. По думите ѝ обаче това трябва да се случва чрез реални психопрегледи и психотестове.

“Ако си добър учител, знаеш как да адаптираш и представиш съответното учебно съдържание. От огромно значение е възпитанието и интелектуалното ниво на учители, ученици и родители”, категорична е Арабаджиева.

Арабаджиева твърди, че резултатите от теста PISA определено вредят на обществото и икономиката ни.

Осезаемо вече се усеща глад за определени професии. Ясно се виждат дeфицитите в теоретичната подготовка и практическата приложимост на знанията на учениците. Основна цел на образованието е децата да се научат да мислят”, категорична е Арабаджиева.

“Убедена съм, че тези резултати се отразяват на всеки ученик за бъдещата му адаптация и реализация, а това влияе и на обществото като цяло. България се нуждае от мислещи, можещи и социално ангажирани граждани, които да променят средата около себе си и икономиката на страната ни, което всички ние желаем и години наред чакаме да се случи”, смята Стефка Георгиева.

Мерките на МОН

Георгиева изреди няколко важни стъпки, които според нея трябва да предприеме МОН оттук нататък, за да може след време да станем свидетели на промяна в образователната система.

• Истински промени в учебните програми, като философия и концепция, а не само като отпадане на един или включване на друг материал, с цел знанията да са насочени към умения за приложението им в живота;
• Промени в учебниците – те да са един, най-много два по всеки учебен предмет, написани грамотно, не на академичен, а на разбираем за учениците език, защото учебникът е за ученика, а за можещия учител учебник не е необходим;
• Справедливи и обективни стимули за професионалното развитие и кариерното израстване на учителите, както и справедливи и обективни стандарти за оценка на качеството на труда, които да мотивират, а не да отказват младите хора от учителската професия;
• Структурирането на образователната система да бъде насочено към повече свобода и творчество в работата на учителя, а не в създаването на нови органи за инспектиране и контрол;
• Политики и конкретни дейности за издигане авторитета на учителя и промяна на отношението на обществото към ползата от неговия труд за бъдещето на страната.

Според Клара Арабаджиева мерките, които трябва да предприеме МОН, би следвало да са насочени към регулиране на поведението в час, адекватното отчитане и оценяване на качеството на учебния процес и на учебниците, и правилна професионална насоченост.

Синдикатите

“Аз съм дълбоко убедена, че не трябва да съдим толкова строго, когото и да било от образователната система, защото PISA има съвсем други цели и задачи. Нашата образователна система не е пригодена за решаването на такъв тип задачи. И дали всички западни страни покриват изискванията на PISA? Нашите деца са способни и креативни, те захранват всички университети в света. Друг е въпросът, че социокултурните фактори създават един голям проблем, защото социалните неравенства се трансформират в образователни неравенства”, заяви Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители.

Такева смята, че не трябва толкова да се натяква на отрицателните качества на учениците, защото българските деца имат редица медали от световни състезания и олимпиади.

В България обаче липсва финансиране на даровитите деца, съответно те печелят стипендии в университети в чужбина, отиват там и се развиват, като им е осигурено всичко, което му е необходимо”, допълни Такева.

“Учебните програми не са толкова лоши, но те трябва да бъдат осъвременени. По редица предмети се внедрява дигитализацията, изкуственият интелект, използват се STEM центрове. По-големият проблем е списването на учебниците, които не са съобразени с възрастовите особености на учениците. В учебниците има страшно много излишни, дори грешни неща”, каза още тя.

Упреците на властта

"Целта на образованието ни е сбъркана, ако не обърнем цялата система към това да научим учениците как да използват знанията си, нищо друго няма да има значение", заяви премиерът акад. Николай Денков на форума "Образование за утрешния ден".

Всички чувстваме дисонанс от това, че от една страна отчитаме успехи по различни проекти, а от друга сме разочаровани, че успехите по конкретни дейности не дават резултатите, които искаме у учениците. Това е защото все още не сме решили един основен проблем – непрекъснато смесваме средствата, с които можем да постигнем дадени образователни задачи, с целта на образованието, която в момента е грешна", посочи той.

По думите му всички дейности – “Дигиталната раница” на МОН, планираните STEM кабинети във всяко училище, увеличението на учителските заплати, извънкласните дейности, иновациите в училищата, различните програми и проекти и т.н. – са чудесни, но са само средства и са недостатъчни.

"Да, напредваме във всички тези неща, но имаме сбъркана цел. Учениците ни не могат да прилагат наученото. Докато не обърнем цялата система – учебни програми, планове – в посока да научим учениците как да ползват знанията си, нищо друго няма да има значение", коментира акад. Денков.

Неприложимите знания

Българските ученици разполагат с много знания, но не знаят как да ги прилагат правилно в ежедневието си, как да правят причинно-следствени връзки. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е начинът да си успешен в XXI век", заяви наскоро в интервю за bTV създателят на програмата PISA Андреас Шлайхер.

Той е убеден, че учениците в България повтарят информация, но не знаят какво да правят с нея. Шлайхер – германски математик, статистик и изследовател в областта на образованието – очерта 3 проблема пред българското образование.

"Наистина е важно учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите. Другата част се състои в това родителите да са по-ангажирани и да подкрепят децата си. Виждаме, че в България родителите често се държат към училището като клиент”, заяви Шлайхер.

“Аз изпращам детето си на училище, но аз не съм част от системата – в много образователни системи, които са на по-високо ниво, родителите са много по-активни в подкрепянето на децата си вкъщи, но също така поддържат връзка с учителя и работят с него, за да допринесат за по-добрите крайни резултати, особено родителите в неравностойно положение”, допълни той.

Според него третият аспект се състои в това България да стане по-добра, за да привлича най-талантливите учители към класните стаи, което представлява и най-голямото предизвикателство.

Има много големи разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно положение и останалите. Нужни са ресурси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, винаги ще имаш отворени врати пред себе си – това няма да е проблем”, подчерта Андреас Шлайхер.

“Но ако семейството ти е в неравностойно положение, често ще имаш само една възможност в живота да си намериш добър учител и добро училище. България може да се справя по-добре в подсигуряването на еднакви ресурси”, заключи той.

Учениците говорят

Допитахме се и до учениците, за да видим какво ги затруднява в учебния процес и каква промяна в образователната системата очакват за в бъдеще.

“Учебният процес е устроен по такъв начин, че на нас, учениците, ни е безинтересно и по-скоро отегчително в часовете. Трудно ни е да осмислим и разберем преподавания материал. Понякога дори да поискаме помощ от родител или близък, той самият се затруднява в това да ни помогне със съответния урок”, заяви Весела Стоименова, ученичка в 9. клас в 19. СУ “Елин Пелин”, гр. София.

Тя твърди, че предметите, които най-много затрудняват нея и съучениците ѝ, са математиката и химията, като според нея материята по тези учебни предмети е трудноразбираема, пълна с много определения, термини и задачи, и не всяко дете е способно да я усвои.

Повечето ученици си казваме: “това не ми трябва да го знам, никога няма да ми потрябва в живота“. В учебниците има твърде много информация и фактология, която е излишна. По този начин ние губим интерес и губим това желание за учене. Не е ли по-добре да учим основни неща, отколкото да навлизаме в детайли все повече и повече, което ни обърква?”, пита Весела.

“От гледна точка на грамотността, трябва да кажа, че тя е задължителна. Ние сме българи и трябва да знаем езика си и да умеем да пишем и четем грамотно. Изключвайки природните науки и математиката, грамотността е едно от най-важните неща за учениците и тяхното бъдещо развитие”, смята тя.

Според нея голяма част от българските ученици вече не считат за нужно да учат и не се интересуват каква оценка ще получат по отделните предмети. По думите й голяма част от тийнейджърите вместо да слушат и внимават в час, използват телефоните си за странични занимания, поради неинтересен за тях урок.

Ръководейки се от учебниците и това какво и как е написано в тях, учителите не успяват да предадат урока по вълнуващ и достъпен за нас начин. Но сред моите преподаватели има и такива, които умеят да задържат вниманието на слушащите и да направят часа интересен, а урока – лесноразбираем”, каза още Весела.

Деветокласничката твърди, че има и родители, които не подтикват децата си да учат и да се образоват. Според нея ако един родител не се интересува от образованието и знанията на детето си, то няма как да очакваме детето да учи и най-малкото, да полага усилия.

“Ако се замислим, голяма част от учениците се опитват да изкарат добра оценка не за да научат нещо и да имат знания, а за да може да се изпълни изискването от техните родители и учители за високи оценки. И всички знаем най-простия начин – преписването. Преписването е именно за изкарване на високи оценки, но не и усвояване на знания”, допълни Весела Стоименова.

“Смятам, че преди образованието не е било на толкова високо ниво откъм използването на технологии и електронни устройства, но със сигурност учениците са имали повече желание и стимул за това да се образоват”, заключи тя.

Допитахме се и до дванадесетокласници, които вече са на финалната права на завършването на средното си образование, и имат доста натрупани впечатления за българската образователна система.

Нещото, което най-много ни затруднява в учебния процес, е може би това да запазим концентрация. Макар и да сме оставили COVID и онлайн обучението зад нас, все още навикът да не можем да запазим концентрация не е изчезнал. Въпреки всички опити на учителите да задържат вниманието ни по време на онлайн обучението, домашната обстановка не позволяваше пълна концентрация. Забелязвам, че това се е запазило във всички аспекти и след пандемията”, каза Мария Стоянова, ученичка в 12. клас в 19. СУ “Елин Пелин”, гр. София.

По думите й ниските резултати на учениците на теста PISA идват както от техните учители, така и от родителите, които са насърчили децата, че са достатъчно подготвени, когато всъщност не са.

“Явно някои хора смятат, че този тест просто е за проверка на знанията на детето, което не е правилно. Според мен тестът PISA не се приема достатъчно сериозно от страна на учениците и оттам започва целият проблем”, допълни Мария.

Според нея в учебниците е пълно с ненужна информация. Тя споделя, че когато се опитва да учи от учебник, винаги трябва да си подчертава само важните неща, защото докато прочете всичко останало, се отегчава и обърква още повече.

“Информация, разпределена на планове, е доста по-добър вариант, защото всичко е структурирано точно и ясно, и без излишни думи, които просто са там, за да заемат място”, смята тя.

По думите й технологиите както помагат, така и пречат на учебния процес. Тя заяви, че от гледна точка на работа с лаптопи и телефони, може да се направи по-интересно и по-приятно всяко занимание за учениците, но може и още повече да ги разконцентрира.

Ученето и подготовката както в училище, така и за теста PISA, изисква усилия от страна на учениците, учителите и родителите. Дори само от едната страна да не се дават нужните усилия, резултатите могат да бъдат критични, както в случая. Учениците трябва да поемат своя ангажимент към подготовката си, учителите и родителите трябва да се уверят в готовността на детето да се яви на такъв изпит и да e сигурно в знанията, които има.  Явно има незаинтересованост в някоя от страните”, каза Мария Стоянова.

“Няма как да отрека, че наистина има учители, които не си вършат работата добре, било то, защото нямат опит с деца, или каквото и да е друго. Но повечето учители са в училище с цел да научим нещо от тях. Да извлечем колкото можем, докато можем”, категорична е Мария.

Според нея обаче има родители, които винаги търсят вината в учителя, а не в собственото си дете.

“Тези родители не смятат, че има вариант, в който тяхното дете е проявило невъзпитание в някакъв случай, нали все пак са го възпитавали те. Детето се прибира, изкарва ситуацията така, както би била в негова изгода, и накрая виновен е учителят. Трябва да се оценяват хората, чиято работа е да ни образоват и чиято цел е да излезем от училище като хора, които притежават обща култура и могат да мислят самостоятелно”, допълни тя.

Дефицитите стават все повече

Според Стефка Георгиева обаче истината е, че днес учениците не четат.

"Това е истина, която всички знаем, но за съжаление е факт. Или, ако нещо прочетат, учениците не могат да го разберат, не могат да го коментират. И тук не става дума, че не четат задължителните литературни произведения и не могат да правят литературни анализи. Каквито и да са текстовете, те трудно извличат и оценяват съществената информация, трудно се аргументират, не могат да определят междутекстовите връзки", категорична е Георгиева.

Тя твърди, че повечето ученици се справят с анализи и характеристики, макар и доста повърхностни, но не могат или трудно сравняват, обобщават и правят изводи. По думите й още по-сложна задача за тях е създаването на текст, логически подреден и стилово издържан. 

"За езиковата грамотност да не говорим, т.е. неграмотност. За нея освен „нечетенето“ влияе и съвременният начин на комуникация между учениците. Често дори и да познават съответното езиково правило, те не го ползват при писането, или не могат да го приложат. А компетентностите, които трябва да имат учениците по български език и литература, са определящи и за другите учебни предмети", каза още Стефка Георгиева.

Оказва се обаче, че учениците не само че не четат, а и не разбират в дълбочина математическите понятия и процеси. Богомила Николова - учител по математика в 19. СУ "Елин Пелин" - забелязва сред децата липса на концентрация и логическо мислене.

"В такъв век живеем, всичко ни е дадено наготово и е само на една ръка разстояние. Учениците са спокойни, че с някоя програма биха решили задачите си. Много от тях даже не искат да положат усилие да пишат в час. Не са изградили метод на учене и на постоянство. Винаги избират по-трудния начин за решаване на дадена задача. Нямат гъвкавостта да мислят нестандартно и да боравят свободно с математическите формули, което идва пак от това, че не учат системно, а само за писмени изпитвания и оценки. Там се губи и нишката", смята Николова.

Според нея за решаването на повечето задачи трябва да се разгледат само дадените отговори в тест и от тях може спокойно да се даде правилния отговор на съответната задача, без да е нужно пресмятане с точност. По думите й логическото мислене е важно, а повечето задачи трябва да са ориентирани към ежедневието ни.

Много от нас постоянно се сблъскват с такъв тип сметки. При вземане на кредит, плащане на сметки, работа с таблици. В учебниците има прекалено много материя, която не е ориентирана към живота ни. Много чест въпрос на децата е: "Това за какво ми е в живота?" Невъзможността да отговориш на този въпрос и да им покажеш нагледно губи тяхното внимание", категорична е Богомила Николова.

Според нея е нужно да се обърне внимание на подготовката на учителите. Да се отпуснат повече пари за допълнителни квалификации, за по-високо заплащане и респективно да се засили и контролът върху учителите, защото най-силният ресурс е човешкият фактор.

"Важно е и да се облекчат учебните програми, за да може учителите да имат свободата да преподават", каза още Николова.

"PISA е инструмент за формиране на националните политики. Най-добрият начин да използваме данните от 2022 г., за да подобрим качеството на българското училищно образование, е преди всичко да си дадем ясна сметка колко дълбоки са проблемите, с които трябва да се справим. Необходимо е тяхното задълбочено проучване с отчитане на националния контекст и с ясното разбиране, че промените трябва да са дълбоки и комплексни, а резултатите няма да настъпят бързо”, заключват в анализа си от Института за изследвания в образованието.

Резултатите от необразоваността и невежеството вече са видими, осезаеми и застрашителни за българското всекидневие. Упадъкът в показателите "умения за мислене", "четивна", "природонаучна" и "математическа" грамотност е налице. Всичко обаче е в ръцете на институциите, от които се очаква да не оставят образованието да "колабира", а да прокарат адекватни реформи, благодарение на които да станем свидетели на една истинска трансформация на българския образователен модел.