Правителството продължава да залага дефицит в държавния бюджет
Новата прогноза идва на фона на три години, в които държавните финанси са на плюс
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Красимир Свраков
~ 3 мин.
Георги Желязков
Въпреки че през 2016 и 2017 г. салдото по консолидирания бюджет на държавата беше на плюс, а такъв се очаква и през 2018 г., правителството продължава да залага дефицит в официалните си бюджетни прогнози. Такава е ситуацията със Законопроекта за Закона за държавния бюджет за 2019 г. Там пак е заложена „дупка“, като този път тя е 600 млн. лв., или 0.5% от очаквания брутен вътрешен продукт.
Добрата новина е, че в тригодишната бюджетна прогноза, която се изпраща за одобрение до Брюксел, играта с бюджетния дефицит спира през 2020 г. В документа е записано, че тогава фискът ще е балансиран, т.е. бюджетното салдо ще е на нула. Така се очаква да бъде и през 2021 г. Разбира се, ако правителството не реши отново да промени прогнозата си в някоя от следващите години, както вече веднъж направи. Със Закона за бюджета за 2017 г. първоначално бе заложен 0% през 2019 г., но сега отново има минус.
Икономистите често коментират, че правителството залага дефицити, като реално очаква излишъци или балансиран бюджет. Една от причините е имиджова – накрая преизпълнението се определя като правителствен успех. Другата е, че залагайки повече разходи, отколкото реално възнамеряват да направи, властта си дава шанс да ги изхарчи извънредно, ако сметне за необходимо в даден момент.
През годините това разминаване се получава основно по линия на неизпълнението на капиталовата програма. В бюджета се залагат много средства за инвестиции, но по някаква причина те не се правят. За следващата година са заложени капиталови разходи в размер на 3 млрд. лв. За 2018 г. бяха предвидени 2.4 млрд. лв., но последните данни на МФ към август за изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) показват, че от държавния бюджет са инвестирани 860 млн. лв.
Като цяло правителството продължава да държи преразпределението в рамките на Пакта за финансова стабилност. Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2019-2021 г. бележат спад от 38.2% до 35.8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1.2 пр. пункта от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават от 44.5 млрд. лв. през 2019 г. до 47.6 млрд. лв. през 2021 г.
Изразени като процент от БВП, при приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37.7 до 35.8%, а в номинален размер се увеличават от 43.9 млрд. лв. за 2019 г. до 47.6 млрд. лв. през 2021 г. В частта на данъчната политика са отчетени ефектите от настъпилите към момента промени в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг от 22.2 млрд. лв. през 2019 г. до 22 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19.1 до 16.5% от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22.5% до 17.7% от БВП, или между 24.3-23.5 млрд. лв.
Добрата новина е, че в тригодишната бюджетна прогноза, която се изпраща за одобрение до Брюксел, играта с бюджетния дефицит спира през 2020 г. В документа е записано, че тогава фискът ще е балансиран, т.е. бюджетното салдо ще е на нула. Така се очаква да бъде и през 2021 г. Разбира се, ако правителството не реши отново да промени прогнозата си в някоя от следващите години, както вече веднъж направи. Със Закона за бюджета за 2017 г. първоначално бе заложен 0% през 2019 г., но сега отново има минус.
Икономистите често коментират, че правителството залага дефицити, като реално очаква излишъци или балансиран бюджет. Една от причините е имиджова – накрая преизпълнението се определя като правителствен успех. Другата е, че залагайки повече разходи, отколкото реално възнамеряват да направи, властта си дава шанс да ги изхарчи извънредно, ако сметне за необходимо в даден момент.
През годините това разминаване се получава основно по линия на неизпълнението на капиталовата програма. В бюджета се залагат много средства за инвестиции, но по някаква причина те не се правят. За следващата година са заложени капиталови разходи в размер на 3 млрд. лв. За 2018 г. бяха предвидени 2.4 млрд. лв., но последните данни на МФ към август за изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) показват, че от държавния бюджет са инвестирани 860 млн. лв.
Като цяло правителството продължава да държи преразпределението в рамките на Пакта за финансова стабилност. Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2019-2021 г. бележат спад от 38.2% до 35.8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1.2 пр. пункта от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават от 44.5 млрд. лв. през 2019 г. до 47.6 млрд. лв. през 2021 г.
Изразени като процент от БВП, при приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37.7 до 35.8%, а в номинален размер се увеличават от 43.9 млрд. лв. за 2019 г. до 47.6 млрд. лв. през 2021 г. В частта на данъчната политика са отчетени ефектите от настъпилите към момента промени в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг от 22.2 млрд. лв. през 2019 г. до 22 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19.1 до 16.5% от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22.5% до 17.7% от БВП, или между 24.3-23.5 млрд. лв.
