Предлагат фитнес залите да се лицензират
Това предвижда стратегия на спортно министерство за борба с допинга
~ 2 мин.
Залите за фитнес да получават лицензи от Антидопинговия център, за да се ограничи употребата на допинг при масовия спорт, главно при децата. Това предлага спортният министър Красен Кралев на Министерския съвет в свой проект на стратегия за борба с допинга за периода 2015-2025 г.
В момента фитнес залите не подлежат на никакъв по-специален контрол, те се регистрират като търговски обекти, пише „24 часа".
Нямало и изискване инструкторите в тях да са преминали специално обучение и да са сертифицирани.
"Фитнес центровете са най-често мястото, където се разпространява допинг", се казва в стратегията на Кралев. Инструкторите пък били хората, които първи давали на започващите да спортуват в залите деца стимуланти, за да постигнат бърз ефект в трупането на мускули.
"Фитнес центровете са най-често мястото, където се разпространява допинг", се казва в стратегията на Кралев. Инструкторите пък били хората, които първи давали на започващите да спортуват в залите деца стимуланти, за да постигнат бърз ефект в трупането на мускули.
Лицензирането на фитнес залите и инструкторите към тях ще бъде въведено с промени в Закона за физическото възпитание и спорта, предвижда стратегията. Те ще дадат право на Агенцията по храните, Антидопинговия център и МВР да контролират разпространението на допинг в тях. Това щяло да става чрез засилени проверки по залите.
Всяка зала пък ще трябва да има назначен поне по един човек, който е преминал специализирано обучение и е издържал професионален изпит за квалификацията фитнес инструктор. Сертифицираните инструктори ще бъдат включени в специален списък, който да е публичен в интернет.
Кралев предвижда и изготвянето на пълна карта на клубовете за фитнес в страната, тъй като в момента дори не се знаело къде има такива зали и колко точно е техният брой.
Около 100 000 са българите, които спортуват във фитнесите, като по-голямата част от тях са млади хора, показвали неофициални данни на Министерството на младежта и спорта.
Изследвания пък показвали, че около 12% от тях употребяват допинг и по този показател масовият спорт в България бил най-мръсният сред всички изследвани държави, се твърди в стратегията на министър Кралев.
Като проблем на българската система за борба с допинга се посочва и че няма никакъв контрол върху масовия спорт. Проби се вземат и анализират единствено от елитни спортисти, като според данните от стратегията в последните 4 години 1/4 от проверените спортисти са били уличени в употреба на стимуланти. Освен че ще прави проверки и във фитнес залите, обаче не е ясно как още Антидопинговият център ще контролира какво вземат хората, които спортуват непрофесионално.
Възрастта, при която започва употребата на допинг, непрекъснато намалява, са констатирали още от Министерството на младежта и спорта. Заради това се планира засилена работа с момчетата между 14 и 18 години. Според стратегията на тази възраст започват заниманията с фитнес.
Хранителните добавки също да подлежат на специално разрешение, за да се продават, предвижда още стратегията. "В момента режимът е уведомителен и на ден има по 10 уведомления за нови продукти, а няма контрол какво има в тези добавки", коментира вчера Красен Кралев.
