Предприемачески маратон с Гена Събева

След като е успяла в много начинания, сега тя помага на желаещите да открият своя път в бизнеса

Предприемачески маратон с Гена Събева

Снимка: Личен архив

940 ~ 4 мин. четене
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Животът е бягане с препятствия, в което Гена Събева е маратонец. Тя е от онази рядка порода хора, които работят умно и обичат да довеждат до успех всичко, с което се заемат. Накратко представя себе си така: „Предприемач, основател и визионер. Председател на Асоциацията на интериорните дизайнери в България. Председател на браншовите организации към БТПП. Ментор и пътешественик“. Гена е управляващ партньор в семейната компания „Събеви Груп“ и развива собствена франчайз марка ВИТ - Борса за матраци. Сред голямата ѝ активност трябва да откроим нейния талант да работи с хора. Ето разказа ѝ от първо лице:

Предприемачът е човек, който има идея и се заема с нейното осъществяване, без да се страхува, че може да се провали. Дори не е нужно да иска мнението на близките си, защото в 99% от случаите те казват: „Щом никой досега не го е направил, ти луд ли си?! Няма шанс, не се занимавай!“.

Моето правило

е да взимам съвети само от някой, който вече е стигнал там, където и аз искам да отида. Учител може да е само онзи, който го е преживял, постигнал и има личен опит. Всичко друго не работи. Освен това моето „Как“ не е вашето „Как“. Аз съм изкачила Килиманджаро. Но всеки по свой начин преживява покоряването на върхове, на всеки различно му се отразяват височината и изпитанията при катеренето. В бизнеса е същото.

Вече шест години всеки четвъртък рано сутрин заедно с група жени вървим пеша от Боянско ханче до Боянския водопад. Преходът, наречен от мен „Бизнес пътеки“, е тренировка за ума и тялото с цел създаване на нови контакти и откриване на нови идеи. Тази разходка съдържа всичко, което го има в един бизнес: Нужна е

ясна цел и подготовка

Появяват се неочаквани неща. Има лесни и трудни преходи, а когато стигнеш високо, се открива красива гледка… Идеята се роди по време на участието ми в Академията за треньори. Целта на обучението беше да ни предадат основни принципи в работата с хора. Трябваше да правим семинари и уебинари, за да тренираме. Вместо това реших да привлека ентусиасти, с които заедно да ходим в планината. Така всеки път набелязвам тема, по която да говорим, а на новодошлите им напомням, че независимо на каква възраст са сега, да мислят за пасивните си доходи. И им помагам точно в това. Направих Фейсбук страница „Прави пари и насън“ и никога досега не ми се е случвало да съм сама на този

бизнес поход

Шегувам се, че това е приемното ми време за безплатна консултация, за която единственото условие е издръжливост да вървиш пеша. Мнозина имат идея, направили са си и план, но просто отлагат. А аз буквално ги изстрелвам да започнат. Веднага!

Отне ми време, докато намеря онова, което ще ме кара да се събуждам сутрин с готовност за действие. Постоянно експериментирам и дори да не зная накъде вървя, продължавам да търся. Когато открия онова, което инстинктивно ми е нужно, енергията и вдъхновението се появяват. Най-много ми харесва да се срещам с хора и усетих, че силата ми е да ги обединявам в различни сфери на интереси и на дейност – например женското предприемачество, строителството, интериорния дизайн, франчайзинга.

Менторската програма

която организирам за жени предприемачи, ми дава смисъл и емоция. Работим в продължение на половин година. В началото някои идват с едно намерение, но претърпяват трансформация, завладяват ги нови идеи за бизнес, който ще ги прави по-щастливи. В хода на обучението те разбраха защо аз никога нямам План Б. Когато започнеш да готвиш ядене, трябва да нарежеш всичко и да го объркаш. В началото не обещава да е вкусно, но накрая става. Така е с всичко - когато имаме ясна цел, краен срок и план, действаме, за да се случи. Няма ли стройна програма, човек харчи много енергия – при липса на стабилно покритие смартфонът също бързо изхабява батерията си.

Всички ме питат как намирам

време за всичко

И отговорът ми е, че умея да управлявам времето си във всеки момент имам приоритети – спрямо деня, спрямо ангажиментите, спрямо възрастта. Времето е най-важният ми критерий. Имам график за деня и съм изключително точна. Животът ми се движи по план, който щом веднъж е фиксиран, просто го следвам. С бизнес започнах да се занимавам още на 20. В началото на 90-те години отворих магазини в централната част на София – за радиочасти, копчета, обувки, платове, мебели. Опитвах с какво ли не. Установих, че първо трябва да направя хаоса и после да го подредя. Постепенно изчистих модела и стигнах дотам да нямам свои магазини, а да уча хората как да започнат собствен бизнес и как да си направят магазин за матраци.

Когато преди 30 години започнах с дребни неща, имах и мебелен магазин. Тогава забелязах, че 70% от оборота идва от матраци в определен сезон. Затова реших да опитам само с матраци. Разбрах, че хората държат да видят

много неща на едно място

където да има кой да ги консултира, за да изберат най-подходящото за тях. Така създадох борсата за матраци. Сега тя се управлява от малък екип, а всеки франчайз партньор е самостоятелна единица със собствена фирма. На локално ниво той е единствен представител на моята марка ВИТ. Най-трудната задача е да открия точните хора за франчайзинг партньори. Намирам ги сред онези, които ходят на работа, искат да започнат нещо свое, но не знаят какво. Обикновено стигам до тях чрез лични контакти или препоръки. Да създаваш предприемачи е трудно, хората се страхуват, защото това е огромна промяна в живота им. Но когато започнат да берат добрите плодове на своя труд, вече никой от тях не иска да се връща назад.

Любимото ми занимание

докато летя в самолет, е да си набележа следващите стъпки. Когато бях на 25, си бях поставила ясни цели и на 36 ги бях изпълнила. Убедих се, че нямаш ли цели и конкретна програма за тяхното изпълнение, животът не ти предлага стъпка напред.

Наясно съм какво е неуспех и какво – успех. Ако преди съм успяла някак случайно, сега вече зная пътя и като ментор предавам своя опит.

Подкрепи Economic.bg