Предстоят проблеми за финансовата система, но банките са подготвени

- Г-жо Маринова, Вие определено сте една от емблемите на българската финансова система – човек с дълга и успешна кариера само в една финансова институция, преминала през всички стъпала на системата. Какъв е стимулът човек да проявява подобна упоритост, особено от гледна точка на днешната динамика на работното място?

Започнах работа в банка ДСК преди 50 години като служител на гише и причината да остана е контактът с хората. Обичам да комуникирам и мисля, че това мое качество е в основата на кариерата, която съм изградила. То ми е помагало да се разбирам с колегите и впоследствие да изпълнявам отговорно работата си като ръководител.

Разбира се, когато започнах се впечатлих и от естеството на работа. Учех задочно и съчетавах теорията с практиката, а колегите бяха страхотни професионалисти. На фона на всички тези приятни фактори трудът, който извършвах, беше ръчен и непривлекателен. За проста операция като изтеглянето на пари трябваше да се чака на минимум две опашки. Тук открих предизвикателството как процесът може да бъде по-лек както за служителите, така и за самите клиенти. 

През 1980 г. за първи път в банковата историята на страната ни внедрих в нашия клон информационна система, включваща онлайн решение. Тя не беше посредством компютри, а чрез терминали. Клиентът отиваше само на едно гише, а операцията се извършваше за секунди. Времето беше намалено драстично. Това бяха първите ми крачки в създаването на удобство и удоволствие за работа. Оттогава не съм спирала да търся нови и нови решения в тази посока. Именно това ми дава стимул да работя и да надграждам създаденото. Харесва ми да виждам какво съм сътворила и как то помага на хората.

- Мислили ли сте някога да смените работата или поне работодателя?

Имам един единствен случай, в който съм мислела да сменя работодателя. Израснах от счетоводител, главен счетоводител, директор, регионален директор и през 1994 г. (малко преди да получа покана да стана част от централно управление) в мен се появи желанието за нещо ново. Исках повече и по-различни предизвикателства. Подобни мисли са много характерни за младите хора и компаниите ги използват като стръв за привличането им. Тогава получих предложение от една голяма банка и дори й бях казала „да“.

След този отговор минах през цяла седмица на неспокойство. Моят съпруг ми помогна. Той обобщи ситуацията и ме посъветва щом се колебая толкова, може би не трябва да се местя. Беше прав. Не съм била готова на напусна банката. Затова останах в нея и вече не се появяваха колебания къде искам да израствам. Година по-късно получих предложение да стана заместник-председател на ДСК. Оттогава съм получавала много покани от конкурентни банки, някои и на по-високи позиции, но никога не съм приемала.

Имайте предвид, че по това време ДСК не беше съпоставима с останалите финансови институции. Тя работеше по специален закон. Докато банката беше държавна често се сменяше Управителния съвет. За 7 години сменихме 7 ръководствата. Аз оставах, защото бях запозната с процесите и можех да ги предам на новите членове.

През 1998 г. парламента прие ДСК да се причисли към основното банково законодателство и се появи ново предизвикателство за мен. В рамките на шест месеца успяхме да приведем ДСК към всички изисквания на регулаторите в сферата. А това беше една нелека задача, която ти дава голямо удовлетворение накрая. 

- Вие сте банкер, работил в две системи – в планова и в пазарна икономика. Двете системи са несравними, но кога според Вас предизвикателствата в сектора са били по-големи и можете ли да разкаже накратко какви са били те тогава и какви са сега, от Ваша гледна точка?

При плановата икономика нямахме право на волности. Мненията на банкерите бяха без значение, защото се следваше една нишка и нямаше как тя да бъде нарушена. Тогава в страната имаше три банки - Българска външнотърговска банка Булбанк, Българска народна банка, която е централната финансова институция, и ДСК. Едната работи с чуждестранните разплащания, втората с предприятията, а ДСК - с гражданите. Това беше всичко.

При пазарната икономика нещата са много по-различни. Пазарът сам определя целите си, а конкуренцията е с голямо значение за развитието на сектора Предизвикателствата са в пъти повече, има много казуси за решаване. Това е в пъти по-интересно за банкерите.

- В края на миналата година се оттеглихте от управлението на Банка ДСК след успешната интеграция с Експресбанк. Остана ли нещо, което не успяхте да постигнете – както от гледна точка на управлението на ДСК, така и по отношение на развитието на финансовата система в България, в която винаги сте била ангажирана?

Обединението на най-голямата и седмата по големина банка в страната не беше никак леко. Нямаше притеснения от страна на клиентите и служителите, защото правихме всичко по силите си да няма неблагоприятни последици от процеса. Това е невероятно важно за банковата система. При колебание в толкова голяма финансова институция може да се създадат дългосрочни последствия върху имиджа й, а клиентите да станат недоверчиви. Ние не допуснахме това да се случи и всичко премина плавно и успешно. Започнахме през януари 2019 г. до май 2020 г. финализирахме обединението. Част от процеса беше по време на извънредно положение и въпреки всичко той завърши успешно благодарение на над 2 200 служители, работещи от вкъщи. И мога да кажа, че за кратко време извършихме сложна интеграция.

Относно това дали имам нещо недовършено, дори да е така, мога да се доверя на моите последователи, че ще го направят. Те работят с жар и увереност по нови проекти и се справят с лекота с предизвикателствата. Вярвам, че ще постигнат всичко, с което са се захванали. Аз съм заложила в основата на политиката ни да е клиентът и улесняването на процесите с дигитални решения. Това е важно, защото наистина няма нужда от бюрокрация, особено по време на COVID-19. И хората мислят така. Забелязва се намаляване на касовите транзакции и ръст при онлайн банкирането.

Другите банки също вървят в посоката, която сме си заложили ние. Хубавото е, че финансовата система винаги се е стремяла да прави подобрения и вече е натрупала опит в интегрирането им.

- Банка ДСК е една от първите финансови институции, насочили се към дигитализацията на процесите. Развихте онлайн банкирането, автономните офиси и др. иновации. Докъде може да стигне тази трансформация - не само на Банка ДСК, но и на цялата система? Възможно ли е банката да изчезне като физическа сграда и да остане само в смартфона и компютъра, без да има физически контакт със служители на банката?

Веднага отговарям - няма как всичко да бъде онлайн. Наетите офиси в банковата система ще намалят обемите си, защото служителите работят дигитално. За клоновата мрежа обаче няма как да говорим за голяма дигитализация. Да, транзакциите в кеш намаляват, но винаги ще има хора, които искат личен контакт. Това не се отнася само за физическите лица. С корпоративни клиенти се предпочита лична среща в офис, за да може специалистите ни да видят проекта и да го обсъдят с компанията очи в очи.

- Как гледат потребителите на тази трансформация – със сигурност потребителите на онлайн услуги се увеличават, но има ли такива, които държат да се срещнат на живо със служител на банката?

Това, че банките вече не искат толкова много бюрокрация, означава, че те са инвестирали много в системите си. Вложени са големи суми, за да може част от услугите да се извършват онлайн. Дигитализация струва скъпо, но банките искат да гарантират сигурност и успяват да го правят. Не трябва да забравяме, че има много хора, чиито мисли не са светли и ние трябва да предпазим клиентите си от тях.

- Как преминава българската финансова система през коронакризата и може ли да очакваме проблеми след края на кредитния мораториум? Има ли опасност за системата като цяло, ако бизнес и физически лица в един момент няма да могат да обслужват тези над 8 млрд. лв. отсрочени кредити в пандемията?

Сега банките са много по-предпазливи и подготвени спрямо предишните кризи. Имат значително повече провизии и знаят как да управляват риска. Въпреки това проблеми ще има, не мога да кажа в какъв размер. Има хора, които са загубили работата си, някои от тях няма да може лесно да си намерят нова позиция, а други тепърва ще търсят ново поприще. Банките проявяват разбиране, преструктурират кредитите и има много възможности как да се постъпи в тези случаи.

Казвам го откровено, не очаквам големи последици, освен ако в парламента не се приемат популистки мерки от хора, които не разбират банковата система в дълбочина. Ако се приемат неразумни предложения, то със сигурност ще навредим на финансовата система. Когато се внасят предложения за законопроекти, е необходимо да се иска мнението на банковата общност, защото аз съм сигурна, че политиците не познават нейната структура така, както един банкер с десетилетия опит. Казвам, че трябва да има благоразумие и да се мисли в цялост. Необходимо е да се гледа цялостно, не само от една или друга посока. Тук няма място за чудене как да се харесаме на един или на друг. Това създава конфликти и лоши финансови последствия. Преживяла съм много неща и за мен е важно да има спокойствие и хармония между хората.

- Кои са най-големите предизвикателства пред новия главен изпълнителен директор на ДСК г-н Тамаш Хак-Ковач и разчита ли той на Вашата подкрепа и опит?

Той е добър професионалист с международен опит, а и може да разчита на мен. Сега е необходимо да се фокусира върху всичко, което ви споменах по-рано в разговора ни. Увеличаваме усилията си за дигитализацията, подобряване на обслужването на клиенти. Г-н Ковак е поел вече стартиралите ни проекти, като създава и нови такива. С екипа ми внедрихме много неща, но работата не спира дотук.