Предстоят проблеми за финансовата система, но банките са подготвени

- Г-жо Маринова, Вие определено сте една от емблемите на българската финансова система – човек с дълга и успешна кариера само в една финансова институция, преминала през всички стъпала на системата. Какъв е стимулът човек да проявява подобна упоритост, особено от гледна точка на днешната динамика на работното място?

- Започнах работа в банка ДСК преди 50 години като служител на гише и причината да остана е контактът с хората. Обичам да комуникирам и мисля, че това мое качество е в основата на кариерата, която съм изградила. То ми е помагало да се разбирам с колегите и впоследствие да изпълнявам отговорно работата си като ръководител.

Разбира се, когато започнах се впечатлих и от естеството на работа. Учех задочно и съчетавах теорията с практиката, а колегите бяха страхотни професионалисти. На фона на всички тези приятни фактори трудът, който извършвах, беше ръчен и непривлекателен. За проста операция като изтеглянето на пари трябваше да се чака на минимум две опашки. Тук открих предизвикателството как процесът може да бъде по-лек както за служителите, така и за самите клиенти. 

През 1980 г. за първи път в банковата историята на страната ни внедрих в нашия клон информационна система, включваща онлайн решение. Тя не беше посредством компютри, а чрез терминали. Клиентът отиваше само на едно гише, а операцията се извършваше за секунди. Времето беше намалено драстично. Това бяха първите ми крачки в създаването на удобство и удоволствие за работа. Оттогава не съм спирала да търся нови и нови решения в тази посока. Именно това ми дава стимул да работя и да надграждам създаденото. Харесва ми да виждам какво съм сътворила и как то помага на хората.

- Мислили ли сте някога да смените работата или поне работодателя?

- Имам един единствен случай, в който съм мислела да сменя работодателя. Израснах от счетоводител, главен счетоводител, директор, регионален директор и през 1994 г. (малко преди да получа покана да стана част от централно управление) в мен се появи желанието за нещо ново. Исках повече и по-различни предизвикателства. Подобни мисли са много характерни за младите хора и компаниите ги използват като стръв за привличането им. Тогава получих предложение от една голяма банка и дори й бях казала „да“.

След този отговор минах през цяла седмица на неспокойство. Моят съпруг ми помогна. Той обобщи ситуацията и ме посъветва щом се колебая толкова, може би не трябва да се местя. Беше прав. Не съм била готова на напусна банката. Затова останах в нея и вече не се появяваха колебания къде искам да израствам. Година по-късно получих предложение да стана заместник-председател на ДСК. Оттогава съм получавала много покани от конкурентни банки, някои и на по-високи позиции, но никога не съм приемала.

Имайте предвид, че по това време ДСК не беше съпоставима с останалите финансови институции. Тя работеше по специален закон. Докато банката беше държавна често се сменяше Управителния съвет. За 7 години сменихме 7 ръководствата. Аз оставах, защото бях запозната с процесите и можех да ги предам на новите членове.

През 1998 г. парламента прие ДСК да се причисли към основното банково законодателство и се появи ново предизвикателство за мен. В рамките на шест месеца успяхме да приведем ДСК към всички изисквания на регулаторите в сферата. А това беше една нелека задача, която ти дава голямо удовлетворение накрая. 

- Вие сте банкер, работил в две системи – в планова и в пазарна икономика. Двете системи са несравними, но кога според Вас предизвикателствата в сектора са били по-големи и можете ли да разкаже накратко какви са били те тогава и какви са сега, от Ваша гледна точка?

- При плановата икономика нямахме право на волности. Мненията на банкерите бяха без значение, защото се следваше една нишка и нямаше как тя да бъде нарушена. Тогава в страната имаше три банки - Българска външнотърговска банка Булбанк, Българска народна банка, която е централната финансова институция, и ДСК. Едната работи с чуждестранните разплащания, втората с предприятията, а ДСК - с гражданите. Това беше всичко.

При пазарната икономика нещата са много по-различни. Пазарът сам определя целите си, а конкуренцията е с голямо значение за развитието на сектора Предизвикателствата са в пъти повече, има много казуси за решаване. Това е в пъти по-интересно за банкерите.

- В края на миналата година се оттеглихте от управлението на Банка ДСК след успешната интеграция с Експресбанк. Остана ли нещо, което не успяхте да постигнете – както от гледна точка на управлението на ДСК, така и по отношение на развитието на финансовата система в България, в която винаги сте била ангажирана?

- Обединението на най-голямата и седмата по големина банка в страната не беше никак леко. Нямаше притеснения от страна на клиентите и служителите, защото правихме всичко по силите си да няма неблагоприятни последици от процеса. Това е невероятно важно за банковата система. При колебание в толкова голяма финансова институция може да се създадат дългосрочни последствия върху имиджа й, а клиентите да станат недоверчиви. Ние не допуснахме това да се случи и всичко премина плавно и успешно. Започнахме през януари 2019 г. до май 2020 г. финализирахме обединението. Част от процеса беше по време на извънредно положение и въпреки всичко той завърши успешно благодарение на над 2 200 служители, работещи от вкъщи. И мога да кажа, че за кратко време извършихме сложна интеграция.

Относно това дали имам нещо недовършено, дори да е така, мога да се доверя на моите последователи, че ще го направят. Те работят с жар и увереност по нови проекти и се справят с лекота с предизвикателствата. Вярвам, че ще постигнат всичко, с което са се захванали. Аз съм заложила в основата на политиката ни да е клиентът и улесняването на процесите с дигитални решения. Това е важно, защото наистина няма нужда от бюрокрация, особено по време на COVID-19. И хората мислят така. Забелязва се намаляване на касовите транзакции и ръст при онлайн банкирането.

Другите банки също вървят в посоката, която сме си заложили ние. Хубавото е, че финансовата система винаги се е стремяла да прави подобрения и вече е натрупала опит в интегрирането им.

- Банка ДСК е една от първите финансови институции, насочили се към дигитализацията на процесите. Развихте онлайн банкирането, автономните офиси и др. иновации. Докъде може да стигне тази трансформация - не само на Банка ДСК, но и на цялата система? Възможно ли е банката да изчезне като физическа сграда и да остане само в смартфона и компютъра, без да има физически контакт със служители на банката?

- Веднага отговарям - няма как всичко да бъде онлайн. Наетите офиси в банковата система ще намалят обемите си, защото служителите работят дигитално. За клоновата мрежа обаче няма как да говорим за голяма дигитализация. Да, транзакциите в кеш намаляват, но винаги ще има хора, които искат личен контакт. Това не се отнася само за физическите лица. С корпоративни клиенти се предпочита лична среща в офис, за да може специалистите ни да видят проекта и да го обсъдят с компанията очи в очи.

- Как гледат потребителите на тази трансформация – със сигурност потребителите на онлайн услуги се увеличават, но има ли такива, които държат да се срещнат на живо със служител на банката?

- Това, че банките вече не искат толкова много бюрокрация, означава, че те са инвестирали много в системите си. Вложени са големи суми, за да може част от услугите да се извършват онлайн. Дигитализация струва скъпо, но банките искат да гарантират сигурност и успяват да го правят. Не трябва да забравяме, че има много хора, чиито мисли не са светли и ние трябва да предпазим клиентите си от тях.

- Как преминава българската финансова система през коронакризата и може ли да очакваме проблеми след края на кредитния мораториум? Има ли опасност за системата като цяло, ако бизнес и физически лица в един момент няма да могат да обслужват тези над 8 млрд. лв. отсрочени кредити в пандемията?

- Сега банките са много по-предпазливи и подготвени спрямо предишните кризи. Имат значително повече провизии и знаят как да управляват риска. Въпреки това проблеми ще има, не мога да кажа в какъв размер. Има хора, които са загубили работата си, някои от тях няма да може лесно да си намерят нова позиция, а други тепърва ще търсят ново поприще. Банките проявяват разбиране, преструктурират кредитите и има много възможности как да се постъпи в тези случаи.

Казвам го откровено, не очаквам големи последици, освен ако в парламента не се приемат популистки мерки от хора, които не разбират банковата система в дълбочина. Ако се приемат неразумни предложения, то със сигурност ще навредим на финансовата система. Когато се внасят предложения за законопроекти, е необходимо да се иска мнението на банковата общност, защото аз съм сигурна, че политиците не познават нейната структура така, както един банкер с десетилетия опит. Казвам, че трябва да има благоразумие и да се мисли в цялост. Необходимо е да се гледа цялостно, не само от една или друга посока. Тук няма място за чудене как да се харесаме на един или на друг. Това създава конфликти и лоши финансови последствия. Преживяла съм много неща и за мен е важно да има спокойствие и хармония между хората.

- Кои са най-големите предизвикателства пред новия главен изпълнителен директор на ДСК г-н Тамаш Хак-Ковач и разчита ли той на Вашата подкрепа и опит?

- Той е добър професионалист с международен опит, а и може да разчита на мен. Сега е необходимо да се фокусира върху всичко, което ви споменах по-рано в разговора ни. Увеличаваме усилията си за дигитализацията, подобряване на обслужването на клиенти. Г-н Ковак е поел вече стартиралите ни проекти, като създава и нови такива. С екипа ми внедрихме много неща, но работата не спира дотук.