Предстоят нови предложения за борба с контрабандата на цигари

Това каза за Economic.bg проф. Димитър Димитров, ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" и декан на факултета "Икономика на инфраструктурата" в УНСС. Той е и ръководител на проекта „Идентифициране на риска от контрабанда и фалшифициране (анализ на бизнес процесите и пространствения аспект)”, който се осъществява по PMI Impact – глобална инициатива на Philip Morris International за подкрепа на проекти, борещи се с незаконната търговия и свързаните с нея престъпления. Повече за проекта и целите пред него може да разберете в следващото интервю, проведено по повод пресконференция, посветена на напредъка на учените досега.

- Г-н Димитров, по време на пресконференцията споменахте, че сте доволен от напредъка по проекта. Кое смятате за най-голям пробив от началото на изследванията през август 2017 г. досега?

- Нещата, които сме постигнали досега – работещи модели, които дават връзката между различни променливи, връзката между контрабандата и различни променливи, които могат да обяснят защо тя се увеличава или намалява. Колегите тестваха над 50 модела и намериха няколко устойчиви връзки, които статистически са значими, статистически се потвърждават. Това е едно от нещата, които сме направили. Разбира се, преди това имаме литературен преглед, теоретичен анализ, за да се влезе в областта.

Другото постигнато нещо са извлечените и синтезирани шест бизнес процеса на контрабанда. Разбира се, и правният анализ, и това, което сме постигнали като възможности за използване на информационната инфраструктура, ни дават основание да гледаме положително на постигнатото досега.

Важно за нас е признанието на специалисти, които бяхме поканили и участваха в конференцията – проф. Ернесто Савона от Италия и проф. Фридрих Шнайдер, които са световно известни експерти. Те бяха впечатлени от това, което ние показваме. Работата по проекта е направена на такъв принцип, че финансирането е на части и ако резултатите не са добри, няма следващо финансиране.

- Беше споменато друго популярно изследване на контрабандата – чрез броене на изхвърлените кутии от цигари. Вашите проучвания целят да надградят това изследване, да обяснят какво стои зад данните или виждате някакви проблеми в метода с броенето на кутиите?

- Проблемът изобщо с незаконната или нелегалната дейност е, че тя не се регистрира официално, това е азбучна истина и затова се търсят най-различни методи, които наистина могат да покажат реалното ниво на престъпления, на контрабанда или на друга нелегална дейност. В доклада на проф. Шнайдер имаше три подхода с няколко подметода как се мери сива икономика, нелегална икономика, тоест проблемът съществува от много отдавна.

Изследването с празните цигарени кутии дава едни резултати, които могат да се използват, и ние всъщност работим с тях в някои от нашите модели. Нашите търсения обаче са в такава посока на базата на официална, надеждна информация, показваща как достигаме до дадени резултати, също да прогнозираме нивата на контрабанда или на фалшификация на тютюневи изделия.

- Тоест, Вие залагате на по-голяма надеждност на получените данни?

- Да, такова е изследването. Методът с празните цигарени кутии е световнопризнат, много правителства го използват и вследствие се взимат доста решения. Ако можем и ние да дадем принос в тази посока, ще бъде още по-добре.

- На дискусията споменахте, че бихте направили определени предложения към българското правителство, когато имате изводи. Тъй като обаче това изследване обхваща много държави – над 180 – предвидени ли са някакви предложения на европейско ниво?

- В самите статистически методи ние използваме данни за 180 държави, но нашият фокус е целият Европейски съюз и по-конкретно Балканският път като част от него. Това винаги е било като част от нашата политика на катедра „Национална и регионална сигурност“ и на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) тези резултати, които постигаме в научни изследвания, конференции и други подобни събития, да бъдат предоставяни и активно популяризирани и в обществото, и сред хората, които взимат решенията.

Така че предложение към българското правителство ще направим, ние имаме и други проекти и конференции през изминалите години, досега винаги сме го правили. Институциите проявяват голям интерес и желание да участват в тези процеси. Има какво да се каже и по правните въпроси. Отделно нещо, което би могло да подсили още нашата работа и дейност, е ние да използваме резултатите от другите проекти – общо 32 проекта по целия свят, които също са фокусирани върху Европа. Това ще даде още тежест на нашите резултати и неминуемо ще ги разпространяваме активно.

- Казахте, че сте в края на трета фаза от общо шест и че като приключите догодина, българското участие в проекта до голяма степен приключва. Какво предстои след това?

- Има възможности да кандидатстваме отново по PMI Impact, но и по време на кръглата маса се чуха различни възможности – с проф. Савона говорихме, както и с проф. Шнайдер, за нови изследователски проекти. В крайна сметка това е нашата работа, така че има много други възможности и по европейски, и по национални проекти, така че нашата дейност ще продължи със сигурност, това е много интересна тема.

- Спомена се за създаване на учебни материали въз основа на проведените изследвания. За кого ще са те?

- Да, изготвянето им предстои в четвърта и пета фаза. Ще ги използваме в обучението на нашите студенти, които изучават корпоративна сигурност, управление на сигурността, противодействие на прането на пари, има няколко такива дисциплини, които нашата катедра води в целия университет. Отделно има предвидени около три обучения на експерти в тази област. И митниците проявяват интерес, и от Министерството на вътрешните работи проявяват интерес.