Президентът Радев подаде оставка, влиза в политиката

В безпрецедентен акт, който пренарежда политическата шахматна дъска, президентът Румен Радев обяви предсрочното прекратяване на своя мандат. Държавният глава официално потвърди дългогодишните спекулации в обръщение към народа, като заяви, че се включва в политическата надпревара със собствен проект.

Утре ще депозирам своята оставка от поста президент на Република България. За 9 г. президент и вицепрезидент показахме, че може да работим ефективно и в синхрон, обединени от обща цел. Убеден съм, че Илияна Йотова ще е достоен държавен глава и благодаря за подкрепата през тези 9 години", коментира държавният глава. 

Ходът на Радев е безпрецедентен в най-новата ни история. С този акт той съкращава мандата си, който трябваше да приключи в началото на 2027 г., за да се намеси директно в управлението на страната. 

В откровен тон, Радев започна обръщението си с извинение към гражданите. „Времето предложи вашето доверие на изпитание, благодаря ви за търпението. Отчитам своите грешки и съзнавам какво не успях да свърша“, заяви той, подчертавайки, че именно вярата му в промяната е основният мотив за неговото решение.

Президентът направи равносметка на двата си мандата (2017–2026), като изтъкна, че страната е завършила своята европейска интеграция. 

България приключи процеса по европейска интеграция... Членове сме на Шенген и Еврозоната – един хоризонт, заложен още в края на 90-те години. Въпросът е защо постигането на тези цели не донесе стабилност и удовлетворение.“

Радев не спести острите думи към досегашното управление и „сглобката“, като ги обвини в „похищение на Конституцията“. Той описа настоящия модел като олигархия, в която кукловоди спускат директиви на Народното събрание, властта се използва като „бухалка“ за заграбване на бизнеси и медии, а националният интерес се търгува срещу „индулгенции“. Според него, капката, която е преляла чашата, е отказът на парламента да произведе референдум за еврото. Радев не пропусна да спомене и протестите от 2020 г. и края на 2025 г. 

Кой поема президентската институция?

Съгласно Конституцията, след оставката на президента, неговите правомощия се поемат от вицепрезидента – в случая Илияна Йотова. Тя ще изпълнява длъжността до провеждането на нови избори и ще е първата жена президент в историята на страната. 

Междувременно Конституционният съд трябва да прекрати официално пълномощията на Радев, за да може той да се регистрира като участник в изборния процес.

Народното събрание трябва да насрочи нови избори за президент и вицепрезидент в двумесечен срок. Това означава, че България ще гласува за нов държавен глава най-късно до средата на март 2026 г.

Оставката на Радев идва в момент на пълна институционална несигурност. Кабинетът „Желязков“ е в оставка и изпълнява функциите си само административно. Все още няма избран служебен премиер по новите правила, тъй като кръгът от възможни кандидати (т.нар. „домова книга“) е силно стеснен и част от фигурите отказаха поста. Вече се появиха коментари дали предсрочните парламентарни избори няма да бъдат слети с извънредните президентски такива през март.

„Проектът Радев“

Румен Радев е начело на президентската институция от 22 януари 2017 г. След два мандата и постоянен висок рейтинг, неговото преминаване в активната партийна политика се коментира от анализатори от години. Вторият му мандат трябваше да продължи до началото на 2027 г., т.е. той напуска „Дондуков 2“ година по-рано.

За мнозина наблюдатели днешният ход не е изненада. От месеци политолозите анализират движението на обществените пластове около инициативата „Трети март“ и честите критики на президента към „сглобки“ и „партийни парцелирания“. 

Не е ясно с каква политическа формация Радев ще се появи на политическата сцена. 

През последните месеци Инициативата „Трети март“ започна регистрация като политическа партия и обявиха Радев за свой „неформален лидер“, но самият президент и неговият пресцентър многократно се разграничаваха от тях, наричайки организаторите „проксита“ и дори „измамници“.

За опитните анализатори тази публична дистанция винаги е изглеждала по-скоро като тактическа маневра, отколкото като реален разрив.