Прилив или отлив в икономиката

Налице са симптоми за скорошен обрат на позитивния цикъл, предупреждават банкери

Прилив или отлив в икономиката

Снимка: Pixabay

Автор: Яна Колева
Навлизаме в непознати води, предупреждава подуправителят на БНБ Калин Христов. Има симптоми и е време да се запитаме дали не се задава обрат на позитивния цикъл, добавя Петър Андронов, председател на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ. Да се внимава с прочита на данните съветва дългогодишният глaвен изпълнитeлeн диpeĸтop на Уникредит Булбанк Лeвoн Xaмпapцyмян с думите: „Единият крак е в кофа с жар, другият – в кофа с лед, а където се събират двата крака, статистически било ОК”. Годишната конференция „Банките и бизнесът“ оцени състоянието и набеляза възможните пробойни.

Скачени съдове

Българската икономика е малка по размер и е силно интегрирана в европейската, тя няма собствена динамика на бизнес цикъла, а се влияе от развитието на еврозоната, припомня Калин Христов. Ситуацията той обрисува така: Имаме нулеви и отрицателни лихви и масиран количествен стимул при покупка на държавни ценни книжа. Това улеснява финансирането на правителствата и допълнително създава излишен стимул в цялата банкова система в еврозоната. Досега това не е наблюдавано, за да знаем какво да очакваме при такъв сигнал. Тези стимули доведоха да подобряване на икономическата активност в цялата еврозона, дори в държави от периферията - като Италия и Португалия, които също растяха, с аргумента, че приливът издига всички лодки, дори пробитите. Въпросът е дали двигател на това е изцяло паричният стимул, или е резултат на структурни подобрения на икономиката.

Дежавю

„Навлизаме в етап, при който растежът в еврозоната се забавя, инфлацията е над целта. Цикълът на паричната политика започва да се променя, променят се стимулите. Очаква се нормализацията на лихвите да започне да влияе на растежа. Трудно е да се прогнозира колко бързо би се нормализирала лихвената политика на ЕЦБ. Още по-неприятният феномен би бил инфлация над целта и забавящ се растеж. Поради свързаността ни тази картина се пренася и у нас. Единият канал е паричната политика. Нашият лев е фиксиран към еврото вече 22 години през валутния борд и паричната политика на ЕЦБ механично се пренася и в нашата икономика чрез интегрираната банкова система и през търговията. Преди две години, когато растежът у нас започна, той беше движен от износа. Това водеше до увеличаване на заетостта на работните заплати и на потреблението. Кредитите за домакинствата отново се активизираха и се стигна до момента, в който имаме растеж, доминиран основно от потреблението. Осезаем е ефектът през канала на лихвите. Имаме и масирано преоценяване на лихвите по депозитите, което им спестява разход, който частично беше пренесен и в лихвите по кредитите и се стигна да масирано преоценяване на целия съществуващ кредит. Спадна и нетният лихвен марж. Намаляването на лихвите по кредитите води до заемане на нов кредит. А намаленият нетен лихвен марж доведе до това банките да търсят доходност в платежните услуги, но вече изглежда, че този потенциал е изчерпан. Оттук насетне ще е по-трудно да се повишават лихвите по кредитите, отколкото сме го познавали в цикъла до 2009 г. Този риск трябва да се управлява”, посочва още подуправителят на БНБ.

Какво се задава

Сега сме в етап, в който най-вероятна ще се стигне до намаляване на растежа. Рекордно висока заетост, инфлация, която надмина 3,5% в последните месеци, нарастващо потребление и несимволичен растеж на кредитите, повишаване цените на недвижимите имоти, нарастване и на заплатите… Тези симптоми са знак, че трябва да се запитаме дали не се задава обрат на позитивния цикъл, казва Петър Андронов. И напомня, че пикът на нетния ръст при потребителския портфейл беше през 2007 г. Подобно голямо нарастване и при ипотечното кредитиране започва да се наблюдава и през 2018 г. Но в много отношения банковата система сега е много по-солидна, средата е по-балансирана, но трябва да се внимава кредитните стандарти да не се разхлабват. Защото ако продължи тенденцията от последните 18 месеца за нарастване на кредитите, да се озовем с големи ценови и други дисбаланси, преди да получим лихвеното лекарство от ЕЦБ.

Пътят към еврозоната

Присъединяването на българския лев към ERM II е тема, важна за нашата страна. Калин Христов уточнява: Това не е чакалня, а по принцип всяка страна трябва да покаже, че може да живее в условия на фиксиран курс, тъй като тава изискване е въведено, когато страните не са имали валутен борд. Италия и Гърция са прескочили ERM II и са влезли в еврозоната, без да са доказали, че фиксираният валутен курс на е проблем за тях. Но нашият случай е различен и за 22 години борд никой не е видял напрежение върху него. Всъщност ERM II е политическа конструкция и мистерията е в това, че няма ясни критерии за оценка. След нерационалния си период до 2008 г. еврозоната се промени много, но това не доведе до осезаема промяна на правилата.

Динамика

В последните 2-3 години банките се роботизират, но трябва човешко внимание, за да не се стигне до катастрофа в действията на изкуствения интелект - предовериш ли се на машините, може да загубиш контрол, напомня Петър Андронов. А Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на Борика АД, отбелязва, че PSD II е регулация, която бута напред технологиите и дигитализацията и създава предпоставки за динамични услуги на нашия пазар. Според него облачният електронен подпис тотално ще промени взаимодействието между клиентите и банките.

Промяната върви, но предупредителният семафор вече свети за икономиката и за банките. Какво да е поведението? Левон Хампарцумян е лаконичен - Когато през 2010 г. питат създателя на Сити Банк Санди Уейл дали може кризата да бъде избегната, той казва: „Разбира се, че може, но в нашия бизнес докато музиката свири, ставаш и танцуваш, а когато спре, ще мислим какво да правим”.
Коментари: 0