Призраците от миналото не трябва да пречат на енергийното ни бъдеще

На България ѝ липсва визия и смелост за успешно позициониране в новата енергийна реалност

Димитър Енчев, съосновател и съдружник в компанията CWP Renewables:

Призраците от миналото не трябва да пречат на енергийното ни бъдеще

Снимка: Личен архив

4487 ~ 6 мин. четене
Александра Сотирова-Делчева Автор: Александра Сотирова-Делчева

Димитър Енчев участва в разрaботването най-големия "зелен" енергиен проект в света с компанията CWP Renewables. Идеята за мегапроекта се paзвивa в eдин oт ocнoвнитe oфиcи нa ĸoмпaниятa - в Coфия, ĸъдeтo зaeднo c eĸипa cи oт няĸoлĸo гoдини дoпpинacят зa paзpaбoтĸaтa и cтpaтeгичecĸoтo плaниpaнe нa Еnеrgу Нub (АRЕН) - огромно съоръжение за вятърна и слънчева енергия в безлюдната австралийска пустош.

Разговаряхме с Димитър Енчев затова как се става толкова голям, за бъдещето на зелената енергия, за българските енергийни амбиции и затова как Covid-19 промени света на бизнеса.

- Г-н Енчев, разкажете ни малко повече за проекта – как точно ще се изнася зелен водород от Австралия към Азия?

- Проектът се базира на т.нар. „Power-to-X“ концепция и предвижда изграждането на 26 000 мегавата вятърни и соларни електроцентрали, които ще захранват инсталация за обезсоляване на морска вода и електролиза (разделянето на водата на съставните ѝ елементи). Водородът може да бъде използван на място, да бъде втечнен или да бъде използван за синтеза на различни химически съединения, като например амоняк. Той ще бъде товарен в танкери и доставян на клиентите в Азия. Международната търговия и транспорт на амоняк не са нови концепции – този пазар е огромен и съществува от десетилетния.

Ключовото тук е свръхниската себестойност на електроенергията, която ще произвеждаме. Това, наред с развитието на технологиите за електролиза, прави проекта възможен и ни позволява да бъдем конкурентна алтернатива на конвенционалните производства на водород и амоняк, свързани с огромно количество въглеродни емисии.

- Идеята от България ли тръгва?

- Идеята за производство на големи количества водород чрез електролиза не е никак нова. Първите такива инсталации са използвани още в началото на миналия век. На по-късен етап, с откритието на големи количества евтин природен газ, електролизата става икономически неизгодна. Конкретно за проекта ни в Австралия - идеята дойде на по-късен етап, след като вече бяхме започнали предпроектните проучвания и установихме, че теренът има огромен потенциал за производство на електроенергия с много ниска себестойност, а местните енергийни нужди могат да поемат само част от целия капацитет на проекта.

- Как компанията стигна до проект от такъв мащаб?

- Компанията има силно българско присъствие, с партньорите ми вече 15 години сме фокусирани в инвестиции в енергийния преход и ВЕИ проекти, като зад гърба си имаме реализирани проекти за над 1 500 мегавата. Този проект е естествено продължение на нашата дейност до момента, като надграждаме и разширяваме дейността си в сферата на водородните технологии. В последните 5 години изградихме силен екип в България, който подпомага развитието на проектите ни навсякъде по света и е ключова част от всичко, което правим. Офисът на компанията в София постепенно се превърна в най-големия ѝ.

- Смятате ли, че водородът е бъдещето на енергетиката?

- Със сигурност водородът ще играе важна роля в бъдещата декарбонизация на световната икономика. Когато говорим за парникови емисии, трябва да гледаме темата в по-широка перспектива, а не само производството на електричество, което е отговорно за около 28% от всички емисии и което върви към декарбонизация благодарение на драстичния спад на цените на ВЕИ. Човечеството използва енергия с въглероден отпечатък за ред други цели – в индустрията (стомана, химическа промишленост), за отопление, транспорт и т.н.

При всички тези системи водородът и горивата, базирани на него, ще имат своето място. Той може да бъде произвеждан навсякъде, където има вода и електроенергия и това го прави широко достъпен. Водородът може да бъде използван в горивни клетки, които от своя страна произвеждат електроенергия, да бъде изгарян в турбини – при това основният „отпадък“ е само вода.

Но може би най-силното качество на този елемент е, че той може да бъде използван в химическата или металургичната промишленост. По този начин се осъществява така нареченото „секторно свързване“ и това прави възможно спестяването на огромно количество вредни емисии.

- Зеленият водород и амонячните продукти ли ще са експортната индустрия на бъдещето?

- Търсенето на тези продукти ще се покачва значително в следващите години. Ако можем да направим една аналогия с предходното десетилетие – това може да е развитието на бизнеса с транспортиране на втечнен природен газ, който промени коренно регионалните пазари и ги направи световни.

Затова редица държави вече публикуваха амбициозни национални водородни стратегии и в много от тях международната търговия с водород и негови деривати е сериозно застъпена. ЕС също има изключително амбициозни цели за производство на зелен водород, заложени в Зелената сделка.

- Казвате, че зеленият водород и произведените от него деривати, като амоняк, ще имат все повече преки приложения в земеделието, корабоплаването и индустрията – сектори, силно базирани на фосилни горива, които трудно могат да бъдат електрифицирани. Как точно може да се приложи той за трансформацията на тези индустрии?

- В сектора на земеделието и производство на синтетични торове зеленият водород и амоняк може да заместят изцяло амоняка, който днес се произвежда от природен газ, което води до отделяне на парникови газове. Зеленият амоняк ще бъде и едно от горивата на бъдещето с най-голямо приложение при корабоплаването. Редица водещи компании в този сектор вече разработват следващото поколение двигатели за кораби и танкери, които ще преминат на новото гориво.

Друг сектор с директно приложение на водорода е металургията и в частност преработката на желязна руда и производството на стомана. Използването на водорода като редуциращ агент при този процес може да замени голяма част от старите доменни пещи, а това ще елиминира огромно количество вредни емисии, които до момента се считаха за неизбежни.

- България също се опитва да промени енергийната си стратегия, но залага повече на атомната енергетика? Какво е вашето мнение?

- България има много добри изходни позиции за бъдещо развитие в новата енергийна икономика, но не трябва да оставяме призраците на миналите десетилетия да ограничават мечтите ни за бъдещето. Страната ни разполага с много добър потенциал за още поне 2000 мегавата вятърни централи и още толкова соларни мощности.

Хубавото е, че тези технологии вече са много конкуренти – по наши сметки цената на енергията от нови вятърни и соларни мощности вече е над два пъти по-ниска от цената на същата енергия от нова атомна централа, и е значително по-ниска дори от вече амортизираните въглищни централи в България ("Марица Изток 2").

Нека не забравяме, че България вече инвестира значителни средства, за да се развият ВЕИ технологиите и тук вече имаме много местен капацитет – експерти и компании, които работят и са се доказали навсякъде по света. Ще бъде неразумно и недалновидно да не се възползваме от този потенциал, за да получим чиста и евтина енергия.

- Смятате ли, че водородът може да се използва и в нашата енергийна система?

- Да, водородът може да намери приложение в химическата промишленост, транспорта и дори в енергийния сектор - в системи за балансиране на енергийния товар. В Германия, например, все повече се говори (а и действа) по проектирането на бъдещите водородни газопреносни системи. Чрез тях водородът може да бъде транспортиран между производители и потребители, също както природният газ днес.

- Изоставаме ли в развитието на зелените решения?

- Определено изоставаме. На България ѝ липсва визия за бъдещето и смелост за успешно позициониране в новата енергийна реалност. За съжаление в конкурентния и единен енергиен пазар на ЕС, това означава, че други държави около нас ще развият своя ВЕИ потенциал преди България и ние ще се купуваме електричество от тях.

- По какви други проекти работите и имате ли планове за подобни в България?

- В глобален мащаб имаме много интересни проекти. В Австралия клиенти са ни летището в Сидни, най-голямата банка CBA, операта в Сидни – всички те си купуват 100% зелен ток от нашите проекти, не само от екологични съображения, а защото им предлагаме конкурента цена. Договорът със CBA е един от първите в света за доставка на 24/7 енергия от ВЕИ. Това го постигаме с хибриден проект (вятър и слънце), в комбинация с една от най-големите батерии на пазара. Съществена част от икономическия анализ зад този проект, например, е направен от екипa ни в София.

В България имаме планове за конвенционални ВЕИ проекти. Отделно имаме инвестиции в иновативни български компании, като "Интернешънъл пауър съплай" (IPS), чийто основен продукт - системата Exeron, осигурява независимо електрифициране на отдалечени обекти на базата на възобновяеми източници.

- Светът се намира в една от най-големите здравни и икономически кризи и вие въпреки това успявате да развивате бизнеса си. Какви са прогнозите Ви за това как ще изглежда икономиката след Covid-19 и ще забави ли пандемията развитието на зелените решения или напротив?

- Пандемията ще ускори развитието на устойчивите технологии. В тази несигурна среда инвестициите в нови инсталации за фосилни горива вече са високорискови. Към това може да прибавим покачващите се цени на въглеродните емисии, пренасочването на финансиране към зелените технологии и сериозните политически заявки по цял свят за постигането на въглеродно неутрална икономика. Никой не иска, след като се събудим от този кошмар, да се върнем пак в пушека и отровата на миналия век и старите технологии.

- Какъв съвет бихте дали на тези, чийто бизнес сега буксува заради Covid-19?

- Пандемията ще промени много бизнеси. Човечеството става все по-чувствително към здравето и чистота на планетата. Затова тази криза трябва да бъде използвана за пренасочване на бизнеса към устойчиви технологии и практики, които ще го направят по-конкурентен в дългосрочен план.

Подкрепи Economic.bg