Произведено в България: Малиново вино

Легенда гласи, че някога в манастира Св. Пантелеймон  в подножието на старопланинския връх Издримец – над Лакатник, монасите правели ароматно вино от малини. От манастира в наши дни е останал само един каменен кръст, който да напомня за някогашната света обител. Но пък производството на малиново вино не просто е подновено, а вече е бизнес, който създава своята история.

Около руините на манастира семейство Георгиеви - Светослав, Маргаритка и синът им Борис, отглеждат 95 дка плантация с био малини за експорт. „Преди 17 години изплува спомен от детството ми за малиново вино. Реших да направим експеримент“, разказва Борис. Първият опит през 2005 г. завършва с провал. В него са пожертвани 20 т малини, тъй като в семейството са свикнали да работят в големи мащаби. Хвърлят се в приключението, без никога да са правили такъв продукт. Това е скъп урок, който ги научава да се движат с добре премерена стъпка. Следващата година канят препоръчан специалист, с когото разработват технологията и през 2007 г. пускат първата реколта малиново вино под марката „Трастена“.

Близост с потребителя

Увереността, че ще има пазар, идва от добрата реакция на потребителите. Но се сблъскват и с много стени, като има и хора, които са убедени, че вино се прави единствено от грозде. Изводът: когато си пионер и правиш нещо ново, неизбежно срещаш отпор. Основателите на „Трастена“ не се огъват, а продължават напред. Не е никак лесно да наложат новия продукт – търсят търговци, разчитат на мълвата от уста на уста, на препоръки от приятели. Успяват и сега всички произведени в тяхната плантация малини „се пият от бутилка“.

За да стане разпознаваем новият продукт, трябва време. Нужно е търпение и постоянство. Ако този продукт е гурме във високия ценови клас – и за него се намира ниша. Пазарът показа, че когато произвеждаш нещо качествено, хората са готови да опитат и хареса ли им, може с години да консумират твоята продукция“, споделя Оля Антонова, която отговаря и за маркетинга в този семеен бизнес.

Технологията

Борис бързо усвоява технологичния процес по направата на виното, усъвършенства и развива тези свои умения, включва нови моменти, които подобряват качеството. Той е самоукият технолог без диплома, но има и професионалист, който следи всичко да е по правилата. Бизнесът расте с постоянен контрол и с все по-добри практики, като качеството тръгва от полето, брането и високите изисквания за чистота при направата на малиновото вино. Така държат високо летвата на своята продукция.

Формулата на растежа

Бизнесът на „Трастена“ расте всяка година. Оля нарича този голям малък семеен бизнес „корпорация от пет човека“. Самата тя идва от корпорация и от ден първи в семейното предприятие прилага принципите, които е усвоила преди това. Системите за работа с клиенти и системите за работа с партньори са създадени по такъв модел. Хората, които работят за „Трастена“  имат самочувствие, че са служители на мултинационална компания, така постигат завоевания вече и на външните пазари. Формулата на растежа? Според Борис се иска адаптация във всеки момент. В началото се настройвали съобразно желанията на клиентите и на пазара, а в кризисните ситуации се пренастройват към нов модел на предлагане. Когато започва пандемията и оборотите рязко падат, намират възможности в невъзможността бизнесът да се развива със старото темпо и по старата схема.

Нагоре

„Важен за всеки бизнес е етапът, когато се усети настъпването на големия растеж. Заедно с интереса на клиентите трябва и производството да расте, персоналът да се увеличава, всичко да върви като по часовник. При бърз растеж обаче винаги нещо започва да се „чупи“ – може софтуерът да не е готов да приеме толкова клиенти, може да опиташ да разшириш бизнеса с аутсорсинг и да не попаднеш на точен партньор... Всяка трудност е нов урок“, споделя Оля. Двамата с Борис от собствен опит разбрали, че когато в бизнеса отнякъде изскочи сериозен проблем, не бива да криеш истината от клиентите си, а с нея да вървиш напред.

Лична история

Обичаме това, с което се занимаваме, харесва ни да го правим в България и да съобщаваме на клиентите си, че е Made in Bulgaria“, уверяват Оля и Борис.

Оля е била маркетинг директор в мултинационална финансова корпорация, която се занимава с двойно данъчно облагане. Разполагала е с огромен финансов и човешки ресурс, отворила доста офиси на компанията по света, развила нейни пазари. В един момент тя се отказва от кариерата си в чужбина, жертва я в името на брачния съюз с Борис. Когато се връща в България, опитва да създаде свой бизнес, но той не потръгва. Тогава Борис я кани да се присъедини към семейното предприятие и така заедно започват да търсят общата рецепта на успеха.

Накъде

В момента гледат към нови външни пазари, това е основният им фокус, но не загърбват никой от досегашните канали на продажба. По-голямата част от продукцията все още се реализира в страната, но и оборотите навън растат с добро темпо.

Борис е визионерът, а Оля е ракетата, която изстрелва малкия семеен бизнес към нови върхове. Мечтата на двамата управляващи партньори е „Трастена“ да има собствена винарна, да развиват продуктова линия, да правят гурме продукт, който ще прославя България по света.

Универсален ключ за успешен бизнес няма, него всеки сам си го търси и намира. Бизнесът е влакче на ужасите, което постоянно променя своята скорост. Понякога е много трудно, но когато е най-трудно, тогава има най-много уроци. Те са основа, върху която стъпваш, за да ти стане лесно после." – Оля Антонова

 

Упоритост, визия за развитие и твърдоглавост – това е силата, която движи с все по-голямо ускорение нашето семейно предприятие." – Борис Георгиев

Текстът е част от бр. 109 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.