Производствената криза предпазва Европа от недостиг на газ

На фона на августовския застой, европейският пазар на природен газ се върна към живот. Рискът от стачки в Австралия – най-големият производител на втечнен природен газ (LNG) в света – беше достатъчен, за да покачи цените с 50% в един момент. Случвайки се седмици преди началото на отоплителния сезон на 1 октомври, скокът на цените със сигурност е обезпокоителен. Все още обаче няма нужда от паника, пише Bloomberg.

Първо, рискът беше просто риск. Преговорите за заплатите напредват и прекъсването вероятно ще бъде избегнато. Тъй като опасността отшумя, цените също намаляха. Но по-важното е, че Европа има още по-силен съюзник, за да държи цените на газа под контрол през по-студените месеци – изключително слабото търсене.

Производствената криза, която измъчва континента – индустриалната активност в Германия се свива 14 последователни месеца – е най-добрият антидот срещу недостига на газ. С такива приятели кой има нужда от врагове?

Старият континент преодолява своята енергийна криза, благодарение на въздействието, което тя оказа върху нейния индустриален център. По целия континент много енергоемки компании или затвориха, или намалиха производството си, след като не успяха да се справят с по-високите цени на енергията. Особено засегнати са производството на торове, химическата, металургичната, стъкларската, хартиената и керамичната промишлености. Всички тези затворени фабрики сега не се нуждаят от газ или електричество.

В Германия активността сред енергоемките компании се срина през юни с близо 18% спрямо края на 2020 г., според официални данни. През същия месец промишленото търсене на газ е намаляло с 18% в сравнение с преди година. През юли търсенето на газ отчете още по-дълбок спад – с 22.9% спрямо година по-рано – най-големият досега през 2023 г. Когато официалните данни за промишленото производство за юли бъдат публикувани след няколко седмици, този спад в енергийните нужди ще сочи допълнително влошаване на промишлената дейност.

Подобна е картината и в останалата част на континента. Вярно е, че част от спада в промишленото потребление на газ се дължи на мерките за енергийна ефективност, а не на унищожаването на търсенето. Но част от намалението се дължи и на преминаването към по-замърсяващо гориво, като нефт и въглища. Търсенето на газ в електроенергийния сектор беше слабо и това лято, тъй като хладното и ветровито време в по-голямата част от Северозападна Европа намали необходимостта от климатизация, докато в същото време генерирането от вятър беше силно.

Поради анемичната производствена дейност и по-ниското от очакваното изгаряне на газ в електроенергийния сектор, Morgan Stanley смята, че общото търсене на газ в Европа е с около 15% под средното за пет години, дори когато се елиминира влиянието на времето. С ниско потребление и обилни доставки на втечнен природен газ досега, Европа успя да инжектира рекордно количество газ в подземни хранилища през пролетта и лятото, въпреки че повечето страни в региона вече нямат достъп до доставки на газ от руски тръбопроводи.

Европейските газови хранилища са пълни на почти 92% – рекордно високо ниво за това време на годината. Ако текущият темп на нагнетяване продължи, запасите ще достигнат 100% до средата на септември. Така че дори ако австралийският втечнен природен газ бъде спрян заради стачки, Европа вероятно ще запълни хранилищата си до края на октомври или началото на ноември, в сравнение със средна стойност за 2010 – 2019 г. от 91% за това време на годината. Допълнителният буфер трябва да успокои пазара.

И все пак, това не би било голяма утеха за индустриалците на континента. В момента европейските цени на газа се движат на около 35 евро за мегаватчас, в сравнение със средната цена за 2010 – 2020 г. от малко над 20 евро. Цените на електроенергията на едро се движат над 140 евро за мегаватчас, повече от три пъти над средната стойност за 2010 – 2020 г. от 38.5 евро.

Проблемът за индустрията не е само, че сегашните цени са много по-високи, отколкото преди Русия да нахлуе в Украйна. Истинският проблем е, че компаниите знаят, че всеки проблем с доставките, реален или предполагаем, би предизвикал рали на цените, защото дори и с почти пълни запаси, Европа се нуждае от целия газ, който може да намери, за да издържи през зимата.

Производственият сектор остава основният сегмент на потреблението, за да намери допълнително унищожаване на търсенето. Оттук защо толкова много главни изпълнителни директори не са склонни да възстановят производствения капацитет, страхувайки се да активират повторно завод само за да бъдат хванати отново от по-високи цени.

Балансът между търсенето и предлагането на газ в Европа остава несигурен. Само изключително слабото индустриално търсене балансира системата. Изобилните запаси помагат, но дори и с тях Европа няма да издържи през зимата, ако цялото промишлено търсене на газ се върне на нивата отпреди кризата. Като такава, цената за избягване на енергийната криза е дълбока рецесия в производствения сектор и дългосрочна загуба на икономически растеж. Анализ, публикуван от Международния валутен фонд миналия месец, казва, че Германия вероятно ще загуби малко над 1% от потенциалното производство.