Неустоим залог, но не за всеки: Дигиталната вълна ще залее всичко
Компании с десетилетна история се адаптират към новостите, а млади стартъпи навлизат в полето на големите, за да обърнат мача

© ECONOMIC.BG / Economic.bg
Да живееш в интересни времена може да е и благословия, и проклятие. А да правиш бизнес в епоха на невиждано бурна технологична трансформация е залог, на който не всеки съумява да издържи. Ключов елемент в една такава надпревара се оказва организационната култура, която трябва да бъде фокусирана към иновации и промяна първо отвътре. Благодарение на нея компании с десетилетна история успяват да се адаптират към новостите и да продължат да са конкурентоспособни, а наскоро сформирани стартъпи – да навлязат в полето на големите и да обърнат мача.
Изключително важно е иновативността да бъде заложена в духа на кампанията“, коментира изпълнителният директор на Vivacom Николай Андреев по време на дискусията INvestments in INnovations: The New Wave, част от програмата на бизнес форума на Economic.bg - ALL IN, оргaнизиран в партньорство с Европейската инвестиционна банка (EIB) и БРАИТ.
Този стремеж към иновации е в основата на трансформацията на мобилния оператор, успял след приватизацията си да излезе от сянката на някогашната аналогова телефонна компания и да се превърне в ключ към дигитализацията на всички останали бизнеси. Всъщност дискусията за бъдещето на телекомите винаги е била на масата, напомня Андреев и дава краткия отговор, за който узряха всички по време на пандемията от коронавирус, когато мобилната инфраструктура се оказа от решаващо значение за функционирането на бизнеса.
Телекомите дефакто ще бъдат гръбнакът на дигиталния свят, в който ще живеем един ден. Тук става въпрос за дигитална индустрия, за дигитални близнаци, за Индустрия 4.0.“
Става дума и за най-различни дигитални решения, включително в областта на финтех – където се роди и първият български еднорог, Payhawk. Константин Дженгозов, който е съосновател и главен финансов директор на стартъпа, също смята, че „всичко започва с културата вътре в компанията“ и създаването на среда, в която „всеки да може да изразява себе си“. А що се отнася до набора от умения – той трябва да се надгражда постоянно със съвременния инструментариум и този стремеж да бъде вплетен в ценностите на екипа.
Въпросът е как да се организираме изобщо като компания първо вътрешно и след това да видим как можем да пренесем това нещо и към клиентите, с които работим.“
Трънливият път към успеха
Иновациите са ключови, но не трябва да се забравя, че те вървят ръка за ръка със серия от провали. И това също трябва да бъде вклинено в цялостната култура, смята Константин Джелебов, основател на първия български дигитален портфейл phyre и модератор на дискусията.
Едно от най важните неща е да се учим да грешим и да не се страхуваме толкова от това.“
Грешките на растежа са неизбежни. В пътя към превръщането на Viber от приложение за разговори в мултифункционална платформа, включително за разплащания и комуникация с бизнеса, също не липсват такива примери. Преди да напипа правилния модел, компанията опитва различни идеи. „В един момент започнахме да си задаваме въпроса какво друго може да тече в тази инфраструктура и сме тествали най-различни неща. Дори си мислехме да бъдем гейминг компания и да правим мобилни игри“, разказва вицепрезидентът на Rakuten Viber Атанас Райков. А на въпроса защо не са го направили, отговорът е многозначителен:
Ами провалихме се.“
В един момент компанията осъзнава, че това, в което е много добра – да създава нещо надеждно, сигурно и скалиращо – не е чак толкова важно за мобилните игри, където водеща е креативността. „Заради това минахме към други области, където сме доста по-успешни, като бизнес услуги и финтех“, обобщава Атанас Райков.
Разплащанията се превръщат в ключови за чат приложението. Viber Pay вече оперира в редица европейски държави, но не и в България. Причината е, че страната все още не е влязла в еврозоната. „Моята лична амбиция е абсолютно всички услуги, които Viber предлага по света и които вече ни формират като суперприложение, да стигнат и до България. Но поради такива ограничения, дори с моето патриотично лобиране отвътре, ще е трудно да се изравним.“
Очевидно е, че дори за глобална компания като Rakuten Viber се оказва много трудно да покрият пълноценно всички европейски държави.
Фрагментация и регулации
Фрагментацията е едно от основните предизвикателства. Николай Андреев дава пример с телекомуникациите, сравнявайки САЩ с Европа. „В Щатите има три големи компании, които инвестират и развиват инфраструктурата. В Европа има 60 големи и още „n“ на брой малки, всяка от които трябва да направи инвестиции, за да се осигури гръбнакът за дигиталното бъдеще.“
Константин Джелебов пък обръща внимание на банковата консолидация в САЩ, която според него възпрепятства бързото скалиране на финтех компаниите. „Дори когато някоя от международните компании навлезе на американския пазар, по-често се проваля, отколкото успява“, коментира той.
Насрещен пример обаче е българската Payhawk, която се превърна в първия роден еднорог. Компанията успя да създаде продукт, който постави България на картата на големите фондове. „Когато стартирахме, ние си мислехме, че имаме голям недостатък заради много малкия локален пазар в България. Това всъщност се превърна в най-голямото ни преимущество“, коментира Константин Дженгозов.
От ден 1 решихме да правим продукт, който е таргетиран към световния пазар. В момента имаме клиенти от целия Европейски съюз, Великобритания и Щатите.“
За да избегнат фрагментацията, Payhawk изграждат цялата инфраструктура на продукта, така че той да не е локално таргетиран, а да може да обхване всички пазари, които някой ден биха били интересни за компанията.
Регулацията обаче е нещо, което в Европа може да навреди на много стартиращи компании. „Въпреки че има директиви на ниво ЕС, много често местните регулатори обичат да си слагат свои изисквания за техния специфичен пазар, което до някаква степен е разбираемо, но от друга страна може да се превърне в пречка млади компании да инициират и създават по-конкурентен продукт“, обяснява Константин Дженгозов.
Галя Димитрова от IRIS Solutions дава интересен пример с PSD2 и други финансови регулации, които се прокарват с идеята Европа да се изравни с останалия свят в дигиталните финанси.
Но за да стане това изравняване, ние влязохме в играта чрез регулации. И банките, и небанковите институции категорично отричаха да виждат бизнес в това и създадоха пречки.“
Малки, големи… ALL IN: На фокус е клиентът
Според Константин Дженгозов наличието на големи банки в тези пазари не е толкова съществен проблем, защото такъв тип институции са по-фокусирани върху бизнес модела, който имат към настоящия момент. Докато – с развитието на автоматизация, изкуствен интелект и всякакъв тип технологии – за финтех и софтуерните компании е много по-лесно да създадат продукт, който да е по-таргетиран към клиента и да предоставя услуга, която традиционните, големи играчи в този сектор не могат да предоставят като гъвкавост и като отношение към клиента.
В подкрепа на това е и прогнозата, че над 60% от всички финансови транзакции до 2030 г. ще се случат извън традиционните банки, коментира Константин Джелебов.
Банките все пак имат съществуващи клиенти, които трябва да задържат и от там идват големите разлики. Но няма банка към днешна дата, която да не инвестира достатъчно много в дигитализация и покупка на финтех компании, в отваряне към новия свят“, посочи Галя Димитрова от IRIS Solutions.
В духа на събитието ALL IN – общото между всички играчи, включително телекомите и комуникационни приложения като Viber – е отвореното банкиране, посочи още тя. По думите ѝ Югоизточна Европа вече наваксва изоставането си и услуги, стъпващи на отворено банкиране, вече се ползват от 43 млн. потребители към 2024 г.
При все това в България най-голямото предизвикателство остава кешът. 44% от месечните плащания във Vivacom например се правят в кеш, което затруднява управление на разходите в компанията.
Промяната е свързана не само с това да предложиш нови методи и удобства за плащане, а въобще с цялата концепция на икономиката ни.“
Основната причина за продължаващите големи потоци на кешови разплащания се крие в навиците на потребителите. Каквито и иновативни решения да им бъдат предложени, те няма да променят избора си, докато сами не узреят за дигиталните решения.