Простата математика зад сложната ситуация в Гърция

\"Животът е много прост, ние сме тези, които го усложняваме\"

Простата математика зад сложната ситуация в Гърция
264 ~ 2 мин. четене
Автор: Александра Сотирова

"Животът е много прост, ние сме тези, които го усложняваме"

Конфуций

Този принцип на Конфуций е често цитиран, той гласи, че когато човек се сблъсква с множество привидно сложни възможности, най-простият подход или обяснение е най-добър. Тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) и Гърция се борят с поредния спасителен план, ние ще се опитаме да Ви обясним по-разбираемо положението в южната ни съседка, пише изданието TalkMarkets.com. 

Съотношението дълг към БВП е един от основните и популярни фактори, които определят крайните способи на една суверенна държава да обслужва дълга си. 

Представете си една държава, която има дълг към БВП от 100%. В тази страна, може да се каже, че лихвеният процент по дълга и темповете на растеж на БВП трябва да бъдат равни и да останат непроменени. За пример - лихвен процент от 2% с честота 1% растеж на БВП ще доведе до увеличение от 100% до 101%. Като съотношението се повиши над 100%, лихвеният процент трябва да бъде по-нисък от темпа на растеж на БВП, или съотношението ще продължи да се покачва. При съотношение между дълг и БВП - 150%, лихвеният процент от 2% ще изисква ръст от 3%, за да остане стабилен. 

Гърция има разплащателен дълг към БВП от 170%, а на базата на текущите спасителни условия, той най-вероятно ще нарасне до над 200%. Така че прилагането на горната логика с темп на растеж на БВП на Гърция преди текущия спасителен план, трябваше да е 1,70 пъти по-голям от лихвения процент на Гърция, за да може тя да плаща дълга си и да запази съотношението постоянно. Сред фактите, които ще ни позволят да направим преценка относно способността на Гърция да се подобри или поне да поддържа дълга си към БВП са:


Дълг към сценарий за БВП

От 1970 г. най-добрият петгодишен растеж на годишна база на БВП на Гърция е +1.50%. През последните 10 години този растеж е средно -0.50%. 

В най-добрия случай, най-високият годишен ръст на БВП на Гърция ще е +2.74%, а най-ниският лихвен процент 3.58%. 

Гръцкият кредит и облигации са надежда, че спасителният заем ще помогне на южната ни съседка. Настоящите условия просто забавят неизбежното. Предположенията, че Гърция ще успее да балансира бюджета са оптимистични. От 1990 г. насам тя е със среден общ бюджетен дефицит 8,17% от БВП,

Една от целите на настоящите преговори са структурни реформи, предназначени да помогнат на Гърция да промени своя тревожен дълг към БВП. 

Реформите са наложителни ако Гърция иска някога да стане икономически стабилна. Но е необходимо много време, за да се приемат и още повече - за да покажат резултати. 

Подкрепи Economic.bg