Провалената ваксинация ограничава икономическия растеж на България

Провалът на ваксинационната кампания в България, липсата на изпратен и одобрен от Брюксел План за възстановяване и устойчивост и резкият спад в публичните инвестиции. Това са трите фактора, които правят по-ранните прогнози за българската икономика неизпълними, се посочва в последния тримесечен икономически анализ на УниКредит.

Според експертите на банката брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне тази година с 4.1% вместо с 4.4%, а догодина – с 3.9% вместо с 4.1%.

Заради липсата на достатъчно ваксинирани новата COVID вълна ще ограничи растежа на икономиката. Дори и с по-леки рестриктивни мерки и без твърд локдаун се предполага, че множество чуждестранни туристи ще избегнат родните ски курорти тази зима заради по-високите нива на заразяване. Потреблението пък ще продължи да бъде засегнато, тъй като вероятно хората ще останат предпазливи в поведението си.

Удар по ръста на икономиката ще нанесе и свиването на публичните инвестиции, чието ниво към момента е най-ниското от две десетилетия насам, посочват икономистите.

Припомняме, че според отчетите на финансовото министерство изпълнението на капиталовите разходи към края на август е едва на 5%.

Служебното правителство спря работата по някои от големите инфраструктурни проекти, започнати от ГЕРБ. Това обърна позитивната тенденция за ръст в публичните инвестиции от последните няколко години“, пише в доклада.

Причина за това е желанието на кабинета да постигне нисък бюджетен дефицит, което в условията на нова COVID вълна и прогноза за продължаване на програмите за компенсиране на бизнеса, е трудна задача.

Позитивният ефект, който Планът за възстановяване трябваше да окаже върху икономиката тази година, няма да се материализира, тъй като вече и математически няма шанс България да получи авансово средства тази година. Служебният кабинет все още не е изпратил в Брюксел официално Плана, а за одобрението му обикновено са нужни поне три месеца.

Положителното въздействие на чаканите европари догодина също може да бъде по-слабо, като в най-лошия случай забавянето ще съкрати периода, в който страната може да използва средствата от инструмента на ЕС, редуцирайки по този начин и цялостното ниво на усвояване на парите.

Нашият основен сценарий предвижда, че България ще усвои 90% от финансирането, което страната има право да получи от плана на ЕС „Следващо поколение“, пише в доклада.

Все пак очакванията на УниКредит за ръста на българската икономика тази година са по-оптимистични от тези на финансовото министерство и Световната банка. За следващата 2022 г. обаче икономистите на банката очакват по-ниски стойности от тези на ведомството и подобни на тези от международната институция.

Избирателите са разочаровани от протестните партии

В доклада си УниКредит прогнозира два сценария за сформиране на правителство след парламентарните избори на 14 ноември ( б.р. – третите в рамките на годината). В изчисленията обаче не влиза новият играч на политическата сцена – формацията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“.

Проучванията на общественото мнение сочат, че подкрепата за протестните партии е намаляла, тъй като избирателите изглежда са разочаровани от провала им да формират правителство. Смятаме, че коалиция между партиите на протеста и БСП е най-вероятният сценарий след изборите“, посочва главният икономист на „УниКредит“ Кристофор Павлов.

Той обаче не изключва и възможността ГЕРБ да се върне на власт.

Коалиция между ГЕРБ и някои по-малки десни партии също не бива да бъде изключвана, особено ако някоя от националистическите формации успее да влезе в следващия парламент“, добавя той.

Освен това заради отлива от протестните формации УниКредит очаква подкрепата за двете основни партии – ГЕРБ и БСП – да се покачи спрямо предишните избори.