Първият меден сомелиер в България

Според легендите пчелният мед е бил храната на боговете. Той е храна и за хората от незапомнени времена, но отношението към него се променя с времето и от скромен традиционен продукт, днес медът е във фокуса на ценителите на гурме културата, които започват да се отнасят към него както сомелиерите към виното.

Биляна Николова е първият и единствен засега меден сомелиер в България. Тя е приела като своя мисия да популяризира темата, за да се повиши интересът към качествения мед, с което ще нараства и неговото търсене. Тя вярва, че по този начин подпомага едновременно потребителите, а също и биопчеларите.

Остър завой

Биляна Николова - Снимка Светослав Ханджийски

Биляна Николова е икономист и преди да започне да се занимава с пчели и мед, над 20 години е в медийната сфера. Когато преди 10-ина години пламва искрата на силния ѝ интерес към пчелите и меда, тя прави рязък завой в кариерната си ориентация. През 2016 г. основава фирма „Мелифера“, което значи правещата мед - с цел да разпространява българския биологичен мед по света. Темата за пчелите я вълнува отдавна и когато случайно попада на статия, написана от пчеларя Михаил Михайлов, тя позвънява на телефонния му номер, оставен за контакт. Той я кани да се запише на сертификационен курс по пчеларство, където водещ лектор е друг именит пчелар д-р Боян Първулов. „Оказах се като дете в света на приказките и неусетно се влюбих в пчелите“, признава Биляна. След като успешно полага държавния изпит, тя се насочва към био пчеларството. Разполага своите кошери в Искърското дефиле, където имат малка семейна къща. Поддържа ги като хоби, което ѝ дава възможност пряко да изследва пчелите.

Иновация

Постепенно хобито се превръща в търговска дейност, и то с мащаб отвъд нейното собствено производство. За бизнеса си изкупува мед от биопчелари в цялата страна и разработва свои рецепти, с които привлича международен интерес. Толкова е вдъхновена от новите хоризонти, които чрез меда се разкриват пред нея, че се преквалифицира в хранителен технолог и после записва докторантура в областта на „Разработка на иновативни продукти“ в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Фокусира се в нишата на функционалните храни на база мед. Медът има вълшебни вкусови свойства, той е известно лекарство, но и мощен енергиен източник. Със своя „МелиГел“ тя отваря нова страница в спортното хранене и това издига бизнеса й на още по-високо ниво. Компанията се преструктурира в публично дружество с акции, които се търгуват на Българската фондова борса в сегмента ВЕАМ за бързоразвиващи се иновативни предприятия.

Италианската школа

Извън дейността й в „Мелифера“ Биляна продължава да задълбочава познанията си за меда и се свързва с международната общност на медените сомелиери. За да придобие тази нова професия,  се обучава в Болоня към Националния регистър на медените експерти на Италия. Там е притегателен център за хора от цял свят, които имат интерес към темата. Обучението минава през сложни етапи на трениране на сомелиера – сравнителен сензорен анализ на десетки проби от различни видове монофлорен мед, проби на различни партиди, тестове на сляпо. Целта е да се подготвят оценители, които прилагат своите умения в конкурси и други прояви, където могат безпогрешно да определят качествата на пчелния мед. Това ново познание  има поле за развитие и у нас и нейните планове засега предвиждат организирането на работилници, публикации и други видове популяризация. Международното общество на медените сомелиери работи в тази посока и дори се прави обмен на мостри между отделни представители, за да се разширят познанията за видовете.

За гурмани

Сензорен анализ на меда отдавна се извършва в лабораториите, за да се определят базовите физически свойства и вкусови характеристики на продукта. Сомелиерът обаче им придава по-дълбок смисъл, той описва богатството на меда, съдържащ широка палитра от вкусове заради разнообразието на растенията, от които е добит. Потенциалът на тази професия е нишов, както е и при винените сомелиери. Но пък културата на хранене вече е издигната на по-високо ниво от потребителите, които започват да имат все по-високи изисквания към храната и са любопитни към изследване на нови вкусове. Това отваря възможност за реализация в сферата на гурме храните.

Маркетинг

Българският мед е отличен продукт поради голямото растително разнообразие и климат, който позволява да има богата паша за пчелите. В нашата страна те събират нектар от изобилните площи с акация, липа, лавандула и други култури. Българският лавандулов мед е на световно ниво, но за това малко се знае. Пчеларите ни са насочили усилия най-вече в производството, а не в маркетинга на меда. Ето защо има нужда да се обединят уменията и компетентността на различни пазарни участници. „Аз съм определила моята роля в маркетинга и популяризирането. Вече съм била на 16 международни изложения - облечена в българска носия, разказвам за българския мед, раздавам мостри и помагам да се разнася славата на нашето биологично производство“, споделя Биляна Николова. Според нея българският мед не бива да се подценява. „Обидно за труда и на пчелите, и на пчеларите е, медът да се продава на цената на захарни сиропи. Но за да държи високо летвата, той трябва да е в отлично качество и да е добре презентиран. Качественият мед не бива да се продава в буркани за компот, а да се слага в малки луксозни опаковки, с обем не повече от 400 гр. Потребителите се ориентират и по опаковката“. В световната практика качеството си личи и преди отварянето на буркана.

По-по-най

• Има няколко много скъпи видове мед в света. Такъв е мануковият мед от Нова Зеландия, като неговата цена достига 400 евро за килограм. Той има своите добри медицински свойства, но високата му цена се дължи и на факта, че с подкрепата на държавата е позициониран като уникален мед, който се произвежда само на това място.
• Добре познат на ценителите е и хинаповият мед от Йемен, който също е главозамайващо скъп. Добива се трудно и в малки количества. Според библейската легенда от хинап е направен тръненият венец на Исус. Този мед е тъмнокафяв, гъст и не кристализира.
• На световно ниво е и нашенският Странджански манов мед, който е единственият от България със защитено географско наименование. От този вид се добиват малки количества и той трудно излиза на външни пазари, но има потенциал да държи висока цена. По свойства не отстъпва на хинаповия и е достоен представител на световната медена сцена.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.