Пътят на биосуровините

Ако четете етикетите на биохраните и на продукти за здравето и красотата с чист произход, вероятно сте забелязали, че съставките им са част от усложнена верига на доставки, подлежат на строг контрол и сертификация и това е една от причината цената на този вид стоки да е по-висока. Достъпът до суровини в този бранш е специфичен, зависим от геополитическата обстановка  и несигурността на търговските пътища, както и е пряко свързан с климатичните условия и промени.

Последните години усложниха ситуацията, но и предизвикаха компаниите да търсят първо суровини от близки дестинации или родно производство, да инвестират в собствени ресурси, да развиват партньорства за устойчиви доставки. Скъсяването на веригите на доставки е цел, към която всички се стремят.

Според Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г. България си е поставила за цел 10% от обработваемите площи да бъдат биологично сертифицирани, а към края на 2023 г. това представлява по-малко от 2%. Целта за ЕС е биологичното производство до 2030 г. да е на територия от най-малко 25% от земеделската земя. Но създаване на повече трайни насаждения за биологично отглеждане или за преработка на биологична суровини е свързано с тежки реформи през последните месеци. ЕК се отказа от първоначалните си по-високи цели за намаляването на употребата на пестициди, а вероятно и средствата за научни изследвания и иновации - поне 30 % от бюджета в областта на селското стопанство за теми, които са специфични за биологичния сектор или са от значение за него, ще бъдат преразгледани. При две войни в близост до Европа и разрастваща се несигурност в Червено море, биопроизводителите се справят с предизвикателството „къси доставки на суровини“ с предприемчивост и иновации.

Представители на три български компании със сертифицирано биопроизводство в продуктите споделиха своите решения на това предизвикателство.

Продуктите на Rosey’s Mark - Снимка Rosey’s Mark 

Rosey’s Mark е бутикова марка за храни на базата на българската маслодайна роза, създадена от сестрите Ина Абаджиева и Росица Паунова-Длъгнекова. Те създават и предлагат иновативни продукти с внимание към научно доказаните свойства на розата, свързани с храносмилане, анти-стрес, имунна система и анти-ейджинг.

 Ина Абаджиева (вляво) и Росица Паунова-Длъгнекова – Снимка Личен архив

Orenda Group с изпълнителен директор Силвия Павлова създава биосертифицирана козметика с ядливи съставки под бранда Wooden Spoon на 22 пазара, както и за други марки. През 2021 г. компанията бе отличена в Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината“. Компанията откри нова фабрика в края на 2023 г.

„Балевски и Киров“ е биосертифицирано предприятие за преработка на шипки в различни хранителни и козметични продукти. Фирмата използва отделения при преработката на шипките мъх и го прави на пелети. Те се изгарят като изцяло покриват нуждите от топлоенергия за сушене на плода. Компанията спечели награда в Националния конкурс „Иновативно предприятие на годината 2023“.

Пътят на суровината

И тримата предприемачи, с които говорим, търсят „произведено в България“, но това не е достатъчно. Росица Паунова-Длъгнекова казва, че не прави компромис по отношение на качеството на розовия цвят, розова вода и розово масло - суровини от биологично земеделие с произход Розовата долина. „Българското розопроизводство и розопреработка е много специален, нишов бизнес, коxто среща предизвикателства. Био производството е малък дял от общото розопроизводство, и има достатъчно отговорни и съвестни био розопроизводители и розопреработватели, които осигуряват нужното високо качество за клиентите си, основно извън България. Отне ни 1-2 години време да се ориентираме на кои можем да разчитаме. Био българско розово масло, био розова вода и био розов цвят с високо качество през последните 3-4 години има достатъчно, с правилното годишно планиране и за тези, готови да платят високата му цена.“

Силвия Павлова допълва, че въпреки че „България има невероятен потенциал -  хора с изключителен предприемачески дух и умели търговци“, проблем е хоризонтът, към който собствениците гледат – към „еднократни бързи сделки, а дългосрочните отношения са поставени на по-заден план“. Затова и устойчивите отношения с доставчици у нас са предизвикателство.

 Силвия Павлова с Wooden Spoon – Фото Адриана Янкулова

Иво Балевски вероятно е най-облагодетелстван от тримата. Компанията работи с българска шипка, която изкупува от производители, обработващи около 6 000 дка насаждения. Той пояснява, че България е най-големият износител на шипки в Европа по данни от 2015 г. През последните 10 г. са били създадени хиляди декари насаждения. „Създаваме продукти, в основата на които стоят незаменимите полезни съставки на шипковия плод. Суровината, която влагаме, е 100% биологична и цялото ни производство е биосертифицирано“ Компанията изнася над 90% от продукцията си, включително и като суровина, като експортът се е повишил с 50% през последните 2 г. Основните пазари са Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Литва и Естония, в които има огромен потенциал за увеличаване потреблението на продукти с биологичен произход, както и във Франция, Германия, Италия, Австрия, Испания, Великобритания Швеция, Дания, Финландия, които имат висока покупателна способност, висок интензитет на консумация на биологични продукти. Иво изтъква, че и в България са увеличили продажбите си с 300%

Битка за достъп

Росица и Силвия споделят общи предизвикателства при договарянето на суровини през последните 2 г. Сложните геополитически ситуации принуждава доставчиците да се преориентират бързо, да намират алтернативни земеделски производители, предоговарят се цени.

„В снабдяването със суровини има динамика, особено през последните години, през които покачването на цените на всички суровини и материали силно влияе на бизнеси като нашия. От една страна, искаме да разчитаме на дългосрочни и надеждни доставчици, от друга се налагат промени, за да осигурим постоянно налични продукти на пазара, чиято цена да остане приемлива за крайните клиенти. Въвеждаме и промени в опаковките, но не приемаме промени за сметка на качеството и произхода на суровините“, обяснява Росица.

Силвия разчита винаги на поне трима доставчика на всяка суровина, но при опаковките проблемът е по-сериозен. „Работим почти изцяло с европейско производство на опаковки, но когато Китай затвори пристанищата си, голяма част от компаниите се пренасочиха към европейските производства и блокираха капацитетите им. Имаше момент, в който срокът за доставка от Германия на флакон стигаше 58 седмици“, разказва тя.

Големите изложения са мястото, където кампаниите и доставчици се срещат. Силвия споделя „тайни от кухнята“. „За да можем да използваме дадена суровина, тя трябва да има биосертификат, анализен сертификат, доклад за безопасност и в някои случаи (за етеричните масла) изследване за алергени и сертификат по IFRA. В нашата компания не слагаме толкова тежест върху цената, защото гоним качество и състав на маслата. Съобразяваме се с реколтата. Понякога френската лавандула няма аналог и по показатели е много по-добра от нашата реколта, друг път в България е била по-благоприятна природата и сме имали фантастичен сезон Тук битката не е за цена, а кой ще получи достъп до по-добрите суровини“.

 Иво Балевски (вляво) и продуктите от шипки - Снимка Личен архив

В „битката“ за ценните суровини дали е предимство или предизвикателство да си бутикова компания? Силвия твърди, че определено, когато си бутикова компания, си на опашката по важност за някой доставчик, но ако си водещ в сравнение с друг, получаваш, каквото искаш.

Росица допълва, че що се касае до снабдяването със суровини, за малките бутикови компании предизвикателството е в количествата - свързано с по-малките обеми на производството, минималните изисквания за количества при поръчка от страна на доставчиците, по-високите цени за малки обеми. „Важно е потребителите да разбират тези специфики, и съответно причините за по-високите крайни цени на бутиковите продукти“, уточнява тя.

Иво Балевски допълва как стоят нещата от другата страна. Той казва, че ключовото при договарянето на суровината е нейното използване на 100% чрез технологията на производство. Годишният капацитет на предприятието е преработка на 300 т. шипка. Компанията има патентована технология за преработка на шипки без въглероден отпечатък – тя е единственото предприятие за преработка на биологични продукти изцяло без въглероден отпечатък в България. „Загрижени за опазването на околната среда създадохме горивна инсталация с основен енергоизточник мъх от шипка, с която напълно задоволяваме производството на необходимата енергия за изсушаването на 300 т. сурова шипка.“

Предимство на пазара на суровини е и надграденото с иновация качество. Фирмата предлага студено пресовано шипково масло, произведено в безкислородна среда, което запазва натрупаните от природата активни съставки с увеличен срок на годност 36 месеца или 12 месеца от отваряне на опаковката. Това го прави търсено от козметични компании от високия клас.

Сертифицирай смело

Сертифицирането на суровините и биопродуктите е предизвикателство. Всяка индустрия има своя система за сертификация и различна цена на услугата.

Силвия разказва, че ежедневно ги посещават инспектори от Великобритания, Испания, Сърбия. „Суровините и крайните продукти подлежат на допълнителни тестове за тежки метали и пестициди, но партньорите ни в Западна Европа не признават резултатите в български лаборатории и сме принудени да изпращаме за тестове в Италия, Полша и Франция“.

Росица споменава, че трудността при тях идва от факта, че „в България не всички суровини извън розата, които искаме, са налични като био“. Затова Rosey’s Mark сме възприели малко по-различна позиция. „Вместо да държим на зеленото био лого на нашите продукти, което неминуемо би ги оскъпило още, държим на био произход специално за суровините от роза, които влагаме в хранителните ни продукти. За останалите суровини изборът ни се базира на натуралния им и европейски произход. Като краен резултат предлагаме продукти с изчистен етикет, в които не допускаме излишни съставки като ГМО, изкуствени оцветители и подобрители. Това е и най-актуалната тенденция в потребителското търсене - чиста храна. Вярваме, че да се чете етикета със съставките ще измести по важност наличието на зеленото био лого само по себе си“.

Компанията изнася в Япония, където продуктите се проверяват лабораторно, преди да ги допуснат на пазара. „Обозначението с био лого не е от такава важност, от каквато са качеството, съставките и произхода“, завършва Росица.

Затова тя очаква нарастване на търсенето и предлагането на продукти с чист етикет, локално, фермерско и бутиково производство, като резултат и от трусовете във веригите на доставки. Силвия си пожелава „да позиционираме България на картата като най-добрият и качествен био производител в Европа. Трябва малко пренастройка и сме там“. Компанията ще работи за това с нова, фабрика и „поне още 100 био сертифицирани марки“.

Текстът е част от бр. 119 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.