Радосвет Радев: Три са кризите в България, предстои най-страшната

Тя предстои и е най-страшната.“

Радев направи сравнение със самолетните катастрофи, които според авиоекспертите обикновено стават заради едновременно наслагване на проблеми в три елемента. В този контекст е и неговото притеснение – че България може и да има имунитета да се пребори с всяка една криза по отделно, ако не бяха другите две. 

В числа

Изследване на БСК дава контури на картината, обрисувана от Радосвет Радев. Показателни за предстоящата криза например са нагласите на българите за покупка или строителство ново жилище. През юни тази година те се равняват на -90, или иначе казано: „Ако миналата година 1000 човека са искали да инвестират в недвижим имот, сега те са 100“, обясни Радев.

Подобна е ситуацията и с нагласата за покупка на автомобил – минус 78, както и с намерението за голяма инвестиция за дома – минус 74.

Радосвет Радев обърна внимание на увеличаващите се депозити на населението в банките, което по думите му е червена лампа на предкризисно поведение на хората. „Тогава, когато не знаеш дали утре ще си на работа, дали ще получаваш същия доход, лишаваш се от инвестиции и луксозни и извънредни покупки, започвайки да ограничаваш потреблението до минималната достатъчност“, коментира председателят на БСК.

По отношение на намалението на броя наети лица с над 111 хиляди през този юни спрямо година по-рано, Радев смята, че „тук работодателите би трябвало да скачат от възторг“. Той напомни, че само допреди 7-8 месеца на пазара на труда нямаше свободен човешки ресурс и затова се настояваше за либерализиране на механизмите за наемане на чужденци от Украйна, Узбекистан и други страни.

Според Радев бройката от 111 хиляди безработни щеше да е по-голяма, ако не бяха сработили някои от антикризисните мерки. Така например без инструмента „60/40“ безработните вероятно щяха да са над 250 000, посочи той, като обърна внимание на „приятната изненада“ от мярката, която сама по себе си не беше толкова насочена към самия бизнес, колкото към това да се съхранят служителите, обясни още той.

Мярката обаче не е универсална и за това подсказват данните на БСК, според които само 8.5-9% от компаниите стигат до „60/40“. Радев напомни, че има и т.н. частична безработица – през механизми като използването на неплатен отпуск се пази мястото на служителя.

Относно средната месечна заплата, която расте на годишна база, Радев обърна внимание, че в държавната администрация повишението е с 6%, докато в частния сектор – 5.7%.

Управителите плащат за свършена работа, а вие виждате, че държавната администрация в момента, за съжаление, не служи на обществото и от тази гледна точка всеки работодател би показал отношението си към този работник през възнаграждението.“  

Припомняме, че кабинетът изненадващо реши да вдигне заплатите в 28 държавни администрации с до 30%. Критиците изтъкнаха, че то не е подкрепено с анализ, а за обществено обсъждане на проекта бяха дадени едва два дни, вместо законово установените 14. Правителството мотивира предложението си с това, че става дума за „хора на първа линия“ в борбата с Covid-19.