Разходите за социална защита в страната достигат 25 млрд. лв.

Средствата за социална защита в България се разходват по много канали. Те включват програмите по бюджета на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), разходите по бюджетите на Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), средствата за различните социални услуги на общините и т.н. Картината е толкова шарена, че е почти невъзможно да се проследят в цялост социалните разходи на държавата и да се категоризират по функции.

Тук на помощ идва т. нар. Европейска система за интегрирана статистика на социалната защита, която обединява и разпределя по функционален признак всички тези плащания. Това отнема време, съответно данните са с почти две години закъснение, но пък дават информация, която е изключително полезна. Тази седмица НСИ публикува пълните данни за 2021 г., които вече обхващат както първоначалната реакция на пандемията, така и курса към по-високи социални разходи, поет в периода на политическа нестабилност. 

Разходите за социална защита в страната достигат 25,4 млрд. лв. през 2021 г., като отчитат ръст от близо 16% спрямо 2020 г. Спрямо периода преди пандемията (2019 г.) средствата за социална защита нарастват с близо 6,2 млрд. лв. или 32% ръст за две години. Разбивката по функции е показателна за посоката на социалната политика в страната. Близо 45% от средствата са насочват за навършена възраст – това са основно пенсиите през НОИ. Ако прибавим и 5% за наследници, което също е вид пенсия, изплащана през НОИ, то пенсиите заемат половината от разходите за социална защита.

Други 29% са за болест и здравна грижа – тук влизат както разходите на НЗОК, така и здравните грижи, финансирани пряко от държавата. На следващо място с близо 9% са средствата за инвалидност, в т.ч. инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания. Също с близо 9% са различните разходи за семейства и деца, в т.ч. средствата за майчинство, месечните помощи за семейства и деца и различни услуги за семействата и децата предоставяни от общините.

Динамиката през последните две години показва сериозния ръст на средствата за навършена възраст и наследници, като разходите по тези две функции нарастват с 3,4 млрд. лв. за две години. На практика във всички функции се отчита ръст на плащанията. Най-сериозният ръст – 59% за две години – се наблюдава в сферата на социалното изключване.

Това е класическото социално подпомагане, което традиционно заема твърде малка част от социалната защита у нас – около 400 млн. лв. или по 1,6% от всички средства за социална защита. Ръстът на разходите е обвързан с промяната в някои програми на социалното подпомагане, които разшириха своето покритие. Най-ниският ръст е при средствата за безработица, които всъщност се увеличиха през 2020 г. вследствие на загубените работни места в първите месеци на пандемията, но през 2021 г. пазарът на труда се възстанови и обезщетенията от бюрата по труда се коригираха надолу.

Общата структура на социалната защита не търпи дълбоки промени, като остава доминирана от пенсиите и здравните плащания, както и от широките програми за подкрепа на хора с увреждания и семейства с деца. На този фон остават в сила предложенията на ИПИ за 1) обвързване на социалните трансфери с резултата, в т.ч. въвеждане на доходен критерии във всички програми и пренасочване на средства от широки и неефективни програми към програми с висока насоченост и ефективност; и 2) комплексен подход и преформатиране на социалните услуги спрямо потребностите и интеграция на различните модели за подкрепа в домашна среда.

Източник: Институт за пазарна икономика