Развитието на зимния ни туризъм няма да нарани природата

Радослав Янков е носителят на Световната купа по сноуборд в паралелните дисциплини за 2016 г. Той успява благодарение на своята "упоритост" и "постоянство". Талантът му се развива в Чепеларе, а днес е част от световната сцена на сноуборда. За големите победи, бъдещите му мечти и развитието на зимния ни туризъм, Ecnomic.bg разговаря с българския шампион по сноуборд - Радослав Янков. 

- Какви качества трябва да притежава един шампион?

На първо място трябва да има талант, независимо в кой спорт. Но талантът е до време и трябва да се надгражда. Друго важно нещо е човек да е амбициозен, упорит и да не се влияе от дребните пречки, които се случват в живота на всеки. Постоянството също е нещо много важно, то ми помогна да спечеля, защото в крайна сметка, за да спечелиш голямата Световна купа, означава да си най-постоянният и най-константен във всеки един старт.

- Как се става шампион без подходящите условия за това?

Не бих казал, че нямаме условия и писта за сноуборд, но е по-трудно да се тренира тук, защото не са много пистите. Специално в моята дисциплина не е нужно нещо много специално, а просто терен, на който да имаме възможността да наредим слалом, тъй като моите дисциплини са такива – слалом и гигантски, да се постави трасе, да се загради и да няма достъп до туристи, тъй като е опасно. Просто е малко по-трудно, не бих казал точно, че нямам писта за сноуборд. Но е хубаво да има повече писти, за да има възможност, когато се отиде в един курорт за тренировки, да се знае, че тази писта 3 часа днес ще е отделена само за нас и няма да се допускат туристи.

- Тук това не се прави за вас, правилно ли разбирам?

Не се прави на 100%. Просто не може по всяко едно време, особено когато има най-много туристи по Коледа и е пълно с хора, които искат да карат, те да ни отделят в който и да е курорт писта, на която да не се допускат туристи. Трябва да има повече писти и съоръжения, за да има възможност една от тях да се отдели за няколко часа, няколко пъти в годината.

Винаги може и трябва да се дава повече. Защото, за да се сравняваме с големите отбори, ние трябва да сме конкурентоспособни. А за да сме такива, трябва да имаме подобни на техните условия. Това успяват да ни го осигуряват други страни, дори се налага и да плащаме, но се знае, че тази писта е за нас в рамките на няколко часа.

- Вие къде тренирате?

Тренираме главно в Австрия. В Америка имахме лагер тази година, но предимно сме в Алпийските страни. Когато няма сняг тренираме на по-високо, а в последствие - в по-ниските курорти.

- Какво е твоето мнение относно казуса Банско? Трябва ли да има нов лифт?

Трябва да се направи така, че хората да не се редят на опашки и да имат възможност бързо да стигнат до пистите. Всеки си плаща за това и трябва да не е възпрепятстван от тези проблеми, които се случват. Говорейки от гледна точка на спортист това е хубаво, защото когато има повече съоръжения и повече писти, повече деца се запалват по спортовете и покрай моя успех и постиженията на други зимни спортисти. И тези всички деца, които са след нас и имат талант, те трябва да са напълно невъзпрепятствани да спортуват и ако имат желание да се занимават със спорт професионално, да няма пречки за тях.

Един нов лифт в Банско ще олекоти потока от хора, които искат да стигнат до пистите и да карат ски и сноуборд.

- Как се издържа вашият отбор?

Успяваме благодарение на Министерството на спорта и Българска федерация по ски. Те ни обезпечават изцяло. Имаме всякаква екипировка, средства за лагери и състезания. Но винаги, за да се сравняваме с големите страни, може и повече.

Има моменти между състезанията, в които ако имаме възможност да тренираме тук, ще е по-добре и по-евтино. Тук също пистите са добри, аз тренирам в моя край Чепеларе и Пампорово.

- Дава ли всичко България, за да излъчва шампиони като теб? Какво трябва да се промени?

Не бих казал. Говорейки за моя спорт и алпийските дисциплини, в България не се финансират и не се отделят пари за треньори. Тях ги няма като брой хора, които могат да се занимават с това, но няма и финансиране за хората, които биха се занимавали с деца – това е първият проблем. След това трябва тези деца да се селектират, започвайки се от детските градини, от училищата и т.н. Надявам се след този успех, който имах, повече деца да се запалят и да участват в състезания, които всъщност няма - това е следващият проблем. В България в алпийския сноуборд има едно състезание и това е Държавното първенство.

Има малки деца, които се занимават и те се готвят за едно единствено състезание в края на сезона. В него, ако по някаква причина не успеят да се спуснат по най-добрия начин или направят грешка, те го приемат като голям провал, защото това е единственото състезание, на което могат да покажат възможностите си и това не винаги се получава. От изключителна важност е да се организират повече състезания на национално ниво. Децата трябва да имат треньор, който да се занимава с тях целогодишно, място на което да тренират и повече състезания.

За клубните отбори няма достатъчно пари, а от там се започва и който покаже някакви резултати, бива взиман в националния отбор. Един треньор трябва да получава достатъчно средства, за да не се занимава с нищо друго, а да бъде фокусиран върху това, което прави и да го прави с желание. Въпреки това има редица съвестни хора, които го правят с желание дори и без такива средства – пример за това е моят клубен треньор в Чепеларе Васил Милчев.

- Вашият треньор как е успял?

Моят треньор е от националния отбор, там нещата стоят по друг начин. С упоритостта и постоянството, които имаме и двамата – нещата се получават. В България винаги трябва първо да дадеш, за да получиш, в другите страни не е така.

- Ако България отдели повече средства за зимни дисциплини, съоръжения, състезания, ще излъчим ли повече шампиони като теб?

Разбира се. Това е нещо, което са го измисли много преди нас. В Австрия например, всяко второ селце и градче, дори най-малките, са малки зимни курорти с по една писта, но така повече деца могат да се запалят. Едно е от 10 деца да излезе един като мен с високи резултати, друго е от 100 деца. Затова, колкото повече условия имаме за практикуването на зимни спортове, толкова повече деца ще излязат да карат и ще станат професионалисти, това е сигурно. Жалко е, че в една Австрия толкова деца карат ски и сноуборд, а тук...

- Какво мислите като цяло за развитието на нашите ски курорти и зимен туризъм? Били сте на много места и може да направите разликата. Какво ни липсва, какво още трябва да направим, за да се развием?

В последните години се вижда положително развитие на нещата. Правят се лифтове, слагат се повече оръдия за сняг, но наистина хората, които искат да инвестират, не трябва да бъдат възпрепятствани от хора, които твърдят, че природата ще бъде наранена по този начин. 

Туризмът и спортът вървят ръка за ръка, те не пречат на природата и не бива да има противоречия между тях. Развитието на нашите курорти ще помогне на много хора и на тези, които си изкарват поминъка чрез туризъм и на нас спортистите.

- Сега накъде, какво ти предстои – нови титли, нови купи, цели, мечти?

Сега ми предстоят нови тренировки. От април месец започвам лятната физическа подготовка, това е изцяло подготовка за зимата, за да съм в оптимална форма и кондиция. Тази година имаме кръгове от Световната купа, а догодина имаме и Световно първенство, то ще е най-важното за следващия сезон. За цели няма да говоря преди състезание, сега гледам, мисля, тренирам, фокусирам се и това е. Когато човек е концентиран и върши нещата както трябва, ще има и резултати.