Развиваме България като smart инвестиционна дестинация

Страната има нужда от инвеститори с визия и способност да развият човешкия капитал и природни ресурси

Стамен Янев:

Развиваме България като smart инвестиционна дестинация

Снимка: сп. Икономика

Автор: Мая Цанева

Стамен Янев е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Г-н Янев ще представи актуални данни за чуждестранните инвестиции в България на международния форум Innovation Explorer 2018 „Иновациите като културна нагласа: публични политики за иновации на 22 февруари. Събитието се провежда с подкрепата на БАИ.

Г-н Янев, през 2017 г. България затвърди позициите си на инвестиционна дестинация в секторите информационни и комуникационни технологии, производство на части за големите автомобилни концерни, логистика и транспорт. Очаквате ли промяна в интересите на инвеститорите?

Действително през 2017 г. България продължи да утвърждава своята позиция като инвестиционна дестинация в посочените сектори и най-вече ИКТ и производство на части за големите автомобилни концерни. На тази основа моите очаквания са инвеститорският интерес да се запази, задълбочи и разшири и да вървим към поетапна трансформация в ИКТ сектора – от аутсорсинг (развитие на чужд софтуер) към сорсинг и създаването на собствени продукти - и в производството на части – от ниско технологично към високотехнологично производство до създаването на нови центрове за научноразвойна дейност. Мога да посоча като подобен пример Visteon с тяхната глобална развойна централа базирана в София.

Моето желание е с Българската агенция за инвестиции (БАИ) е да позиционираме и развием България като „smart“ инвестиционна дестинация, която произвежда брандирани  продукти за глобалния пазар. Времето на ниско бюджетната инвестиционна дестинация трябва да бъде забравено. Целта ни е България да бъде икономическият лидер във високите технологии в Централна и Източна Европа, а защо не и за цяла Европа.

Наскоро казахте, че сферата на изкуството, филмовата индустрия, издателската дейност и като цяло индустриите, свързани с творчество, са тези, които разкриват потенциал за иновации в България. Има ли реален интерес за инвестиции в тези области? Страната ни подготвена ли е да предостави стимули за подобни инвестиции?

Креативните и рекреативни индустрии са една от четирите основни сфери за развитие, които идентифицирахме в Иновационната стратегия за интелигентна специализация. В тях виждаме силна динамика и растеж в сегмента „стартиращи компании“. Познавам лично доста предприемчиви българи, които са се заели да разработват подобен тип иновации, а дори да  инвестират в подобен тип иновации. Тъй като се касае за стартиращи компании, едва след като има някакъв първоначален продукт, може да се очаква привличането на стратегически или финансов инвеститор, като в следващите няколко години може да очакваме сериозни успехи.

Примерите за органичен растеж от този тип са също много силни - неслучайно българската високотехнологична компания „Chaos Groupполучи техническия „Оскар“ през 2017 г. Същевременно същата тази компания твърди, че постиженията й във филмовата индустрия не са на толкова високо ниво, според техните стандарти. Това говори за придобит опит и самочувствие, и то с покритие.

Именно комбинацията от задълбочена секторна експертиза, нестандартно мислене, активно разработване и позициониране в съответните нишови пазари, са няколко от ключовите елемента за индустриален успех, включително в тези сектори. Това са и факторите, които според мен могат да позиционират и изведат България като марка на глобалния пазар. Когато българи диктуват тенденциите в тази сфера, неминуемо ще имаме и засилен инвестиционен интерес.

Де факто, това е и посоката, която активно Българска агенция за инвестиции подкрепя. По дефиниция публичните институции действат по-бавно, но е много важно те да не изостават – затова вече е факт междуведомствена комисия, която БАИ създаде със задача да разработи допълнителни стимули за привличане на бизнес и инвестиции в посочените индустрии. Според мен средата за иновации в креативни и рекреативни индустрии е подходяща. Разбира се, винаги е добре и ние от институциите да подхождаме с необходимата доза иновативност, за да не остане потенциалът неусвоен.

Какви са най-големите предимства на страната ни като инвестиционна дестинация? Успяваме ли да предложим нещо ново и повече на инвеститорите, които търсят нещо повече от икономическа стабилност?

Считам, че отдавна не предлагаме само икономическа стабилност на инвеститорите, въпреки че на фона на съседните държави, конфликтите в Близкия изток и т.н. това представлява сериозно предимство, защото парите търсят именно предвидимостта и спокойствието. Тази стабилност е резултат на наслояване на много допълнителни фактори, които са част от добрата икономическа  перспектива.

Започнах отзад напред, защото ако я няма стабилността, едва ли бихме могли да мислим и дадем подходящите предимства за инвеститорите.

Според мен, основно предимство, колкото и клиширано да звучи, са хората в България, талантът, експертизата, възможността за креативно мислене, съчетани с висок професионализъм. В България има таланти и именно те могат и поетапно превръщат България в „smart“ инвестиционна дестинация.

Оттук насетне разказът за успешните инвестиционни проекти е пълен с много примери от различни индустрии. Трябва ясно да идентифицираме и допълнителните инвестиционни предимства, които България има в рамките на ЕС – свързани с местоположението ни (за „nearsourcing“ и логистичните индустрии), благоприятният бизнес климат, улеснената данъчна система с една от най-ниските данъчни ставки в Европа, както и държавните насърчителни мерки, предоставени от Министерство на икономиката чрез БАИ.

Не на последно място, едно от основните ми усилия е БАИ да се стреми да предостави цялостна и всеобхватна грижа за инвеститорите. Мога да споделя, че работим активно с министър Караниколов по структурирането на нови, всеобхватни и адресиращи нуждите на различни инвеститори пакети от насърчителни мерки. Много се радвам, че тези мерки ще станат част от инструментариума, с който успешно работим, и очаквам те да бъдат основа за привличане на повече иновации и иновационни проекти в България през следващите години.

Какви инвеститори са нужни на България?

България определено има нужда от инвеститори, които могат да продължат започнатото в сферата на високите технологии и иновациите. Инвеститори с визия и способност да развият човешкия капитал и природни ресурси. Бих ги определил като стратези иноватори, избрали България не само с цел краткосрочна печалба, а с дългосрочен ангажимент за развитие на българската икономика. България е свързващо звено между Изтока и Запада и регионален инкубатор и разпространител на иновациите, технологиите и знанието на бъдещето.

Предприятията продължават да инвестират нарастващ ресурс в иновационни разработки и за персонал, зает с НИРД, за разлика от държавата. Кои са стратегическите инвестиции, които българските институции трябва да направят, за да са „в час“ в иновациите?

Поставен по този начин, въпросът може да остави впечатлението, че институциите не правят нищо в посока иновации и иновативност, което не е вярно. Както всяка иновация преминава през различни стадии и резултатът е видим на по-късен етап, така е с иновациите в публичния сектор. Колелото е открито 5 хиляди години пр. Хр. и е внедрено в пътническите куфарчета едва през 1981 година.

Истината е, че за да има иновации, особено в публичния сектор, са необходими усилия за подобряване на работата ни всеки ден, така както автомобилът е подобряван всеки един ден през последните 100 години. Убеден съм, че на тази база стратегическата инвестиция е отново в хората и тяхното образование. Това, според мен, включва и способността за системен стратегически анализ на процеси и регламенти, капацитет за итеративна промяна и ясен фокус върху ключовата мисия на всяка институция. В БАИ нашата мисия е развитието на България като дестинация за стратегически инвестиции с висока добавена стойност и иновативен капацитет.

В ежедневната ни работа, за нас е важен и добрият пример в лицето на бизнеса. Считам, че в последните години не малко експерти преминаха от публичния в частния сектор и затова смело твърдя, че институциите влизат „в час” с иновациите. Разбира се, може някои от тях да са в междучасие, но програмата и посоката, зададена от правителството за дигитализиране и премахване на административната тежест, ще доведат до необходимото ниво на иновативност. Към настоящия момент Оперативна програма „Добро управление“ също подпомага процеса.

Мисля, че е важно за българските институции да бъдат по-близко до своите „крайни клиенти”. За нас е много ценна обратната връзка, която получаваме от инвеститорите и реалната икономика в рамките на ежегодния конкурс „Инвеститор на година”, който ще се проведе в края на февруари 2018 г.

Според Европейското иновационно табло през 2017 г. България остана единствената страна членка на ЕС, която не регистрира напредък в областта на иновационния потенциал за последните седем години. Какъв е пътят, който държавата, бизнесът и научноизследователските организации трябва да изминат, за да се достигне до икономика, базирана на иновациите? Каква „храна за иновации“ е нужна?

Храната е основно гориво, за да функционира човешкият организъм. Но това гориво е качествено само когато „храната“ е в правилната комбинация от витамини, протеини, въглехидрати и т.н. Ключови в нея са качествата на продуктите – така че, както понякога скокът напред изисква стъпка назад, така и отскокът ни напред по тези индикатори може да изисква преглед и адресиране на проблеми в началните продукти. Нашата амбиция е да продължим да привличаме все повече инвестиции в сферата на високите технологии и иновациите, да позиционираме България като стратегическа „smart“ инвестиционна дестинация и да изградим трайно и стабилно партньорство между науката, бизнеса, образованието и институциите. Като всяко партньорство то следва да бъде равноправно, но това не означава взаимозаменяемост, а където единият партньор спира, другият без никакви спънки и с лекота да продължава. През последните няколко години именно в тази посока бяха успешно насочени усилията и действията на всички от бизнеса, науката, образованието и институциите. При така посочените изходни данни и параметри, решението на задачата може да бъде само едно – България като гориво за иновации.

За да подкрепим развитието на иновационния потенциал в страната ни, БАИ организира на 5 март кръгла маса на тема: „Ролята на агенциите за инвестиции в насърчаването на иновациите”. Форумът е част от програмата на българското председателство на Съвета на ЕС и ще събере всички агенции за инвестиции на държавите членки в ЕС и  Западните Балкани. Това събитие ще подкрепи по много прагматичен начин скъсяването на дистанцията,която държавата, бизнесът и научноизследователските организации трябва да изминат, за да се достигне до икономика, базирана на иновациите.

Коментари: 0