Ренесансът на игрите

Българските настолни игри тепърва се налагат на пазара с микс от качество и маркетингови подходи

Ренесансът на игрите

Снимка: GEMJI

1228 ~ 3 мин. четене
Автор: Мая Цанева

Пазарът на настолни игри в България следва световните тенденции, т.е. има постоянен ръст през последните 5-6 години, но разнообразието в момент е наистина голямо и новак потребител или инвеститор би се изгубил.

Българските издателства превеждат някои от най-нашумелите заглавия, на хоризонта се забелязват и „чудесни български настолни игри, които заслужават внимание“, както казва Васил Лозанов, един от организаторите на най-големия фестивал за настолни игри в България – Sofia Board Game Weekend.

През 2016 г. Лозанов става автор на Among Thieves – авторска настолна игра, която успешно се продава. Но, за да да пробие на пазар, пълен със скъпо произведени продукти, се иска голямо майсторство и сериозна инвестиция на време, пари и усилия. Важни са концепцията за играта, тя да е съобразена с аудиторията, да е с добър дизайн и ясни правила.

„За мен качествената игра трябва да е преди всичко добра игра, т.е. самото ѝ играене да увлича, да те кара да искаш да я слагаш по-често на масата, да е предизвикателна и преиграваема“, казва Лозанов. Според него другите компоненти за успешно маркетиране на игра са рекламата, добрата обратна връзка от професионални ревюъри, и що се отнася за България - достъпът до книжарниците, които са се превърнали във втори домове на игрите, като се изключат специализираните магазини. „Съветът ми е играта да се рекламира честно. Няма нищо по-разочароващо от това да ти обещават нещо революционно, което е познатото старо, облечено в нова премяна“.

Маргарит Ралев и неговите магнитни плочки GEMJI може да са следващото голямо нещо в тази сфера. Ралев комбинира 70 компактни магнитни двулицеви плочки и се получава нещо като хибрид между настолна игра и 3D конструктор. Заради съчетанието между тактилност и звуков дизайн GEMJI се превръща в първата подходяща и за незрящи хора игра, която привлича финансиране чрез Kickstarter кампания.

Това е успешен инструмент в тази област, защото, както казва и Лозанов, „краудфъндинг платформата е направо луда по настолните игри. Издателите получават финансирането предварително, дори да не са готови с играта, а появата ѝ на сайта гарантира, че ще бъде видяна от хиляди хора, които имат интерес в областта“.

Маргарит Ралев разчита и на познаването на пазара и на потребителите. „По мое мнение тепърва предстои Ренесансът на настолните игри в България - като нещо масово, с което семейство и приятели да се забавляват. Кръгът от хора около мен, които играят такива игри, са хора с висше образование“, обяснява предприемачът.

Лозанов също е оптимист, но пояснява: “Все още има доста път, който родните издатели и издателства трябва да извървят, за да започнат да се конкурират с чуждестранните. Нямаме добра традиция в правене на компоненти за настолни игри, затова рискуваме с печатниците. Другата опция е да се печатат  в Китай или в Полша, например , което оскъпява продукцията. Нямаме студио или издател, който устойчиво да се опитва да побутва родни проекти напред. Но се забелязват първите стъпки в тази посока. Тепърва предстои да видим първи големи пробиви на фронта”.

През 2019 г. GEMJI, заедно с The King of All Bards - друга успешна българска игра, представляват страната ни на най-голямото изложение за игри в Европа - SPIEL (Есен, Германия). Тези канали (Kickstarter и  SPIEL-б.а) гарантират, че играта ще бъде забелязана от публиката и с правилния маркетинг и с доза късмет - може да стигне до много хора.

А кога играта се превръща в бизнес? Лозанов отговаря: „Търсят се игри, които носят наслада, забавление и предизвикателство. А пазарът се справя чудесно в многообразието си от предложения да задоволи всички. Винаги съм смятал, че за да си добър предприемач, се искат не само пари, но и конкретен нюх за тази работа“.

Ралев допълва:„Само запален играч би заложил парите си на такъв тип продукт. Потенциални инвеститори биха могли да бъдат собственици на магазини за игри, за играчки, производители на книги. При тях може да се търси допълнителна печалба чрез позицията им във веригата на производство и дистрибуция. От стратегическа гледна точка един инвеститор е редно да гледа дали има модел, в който да държи потребителя заинтригуван и да монетизира чрез разширения или други добавки. С GEMJI съм се постарал да създам нещо, което да има пазарен потенциал“.

Подкрепи Economic.bg