Репутацията на Путин става радиоактивна

Не се случва често съдия от една страна да обвинява президент на друга – нито повече, нито по-малко велика сила – в съучастничество в убийство. Във вторник все пак ръководителят на дълго британско разследване на отравянето през 2006 г. на бившия служител на руското разузнаване Александър Литвиненко, направи точно това.

Думите на сър Робърт Оуен, използвани в неговия доклад по случая, са толкова необикновени, че си струва да ги цитираме: „Като взимам предвид всички доказателства и анализи, които са на мое разположение, намирам, че операцията на ФСС (Федералната служба за сигурност, б. р.) за убийството на г-н Литвиненко вероятно е била одобрена от г-н Патрушев и също така от президента Путин.“

Оуен имаше предвид, разбира се, руския президент Владимир Путин, както и Николай Патрушев, тогава ръководител на ФСС и сега секретар на руския Съвет за сигурност. Съдията също така заяви, че е сигурен, че Литвиненко е бил убит с изотоп на радиоактивния полоний-210, намерени в тялото му, и че това е било направено от двама бивши негови колеги от ФСС, които той срещнал на чай в луксозния лондонски квартал „Мейфеър“.

Убийството на Литвиненко е едно от най-обсъжданите и разследвани публично в историята, така че голяма част от това, което е в доклада, не е новост. Но да каже наскоро пенсиониран съдия от британския Върховен съд, че е „сигурен“ (зад което четем „извън всякакво съмнение“) за вината на Андрей Лугавой и Дмитрий Ковтун, е отрезвяващ момент за Великобритания – и трябва да бъде също толкова сериозно за Русия. След убийството Путин лично е удостоил с награда Лугавой, който се превърна в национален герой и високопоставен член на руския парламент.

Точно както е широко приета и извън Русия e констатацията, че двамата мъже са работили по нареждане на ФСС. Но да се каже хитът, че „вероятно“ е било разпоредено от Путин, е голям скок. Това е констатация, която Оуен изгражда въз основа на показания от свидетели, за които той признава, че са били предубедени, и от историка Робърт Сървис за начина, по който действа йерархията на Русия.

Има 2 неща, които да се кажат в тази връзка. Първо, изглежда Оуен желае много повече, отколкото би трябвало, да вярва на всичко, казано му от съмнителния кръг бивши служители на ФСС и приятели на Литвиненко. Той разчита отчасти на техните обяснения да се установи мотивът на Кремъл за убийството.

В това число влиза и книга за поредица от бомбени атентати на жилищни сгради в Русия през 1999 г., която сложи началото на Втората чеченска война и помогна за издигането на Путин на президентския пост. Литвиненко и приятелите му твърдят, че атентатите не са извършвани от чеченските терористи, както като цяло се смяташе, а от ФСС. Много неща за тези атентати остават необясними, но случаят трудно може да бъде доказан до ниво, което може да се използва в някой съд.

Въпреки това Оуен твърди: „От доказателствата, които чух, книгата е повече от политически акт – тя е продукт на внимателно проучване. Мнението на проф. Сървис е, че двамата мъже „правдоподобно са разследвали“ проблема и, въпреки че техните твърдения не могат да бъдат „доказани на 100%“, той смята, че е по-вероятно, отколкото да не е точно. „Книгата на Фелштински и Литвиненко е събрала доказателствата, сочещи много обвинително с пръст към ФСС и нейното участие в тези експлозии“, категоричен е Оуен.

На второ място трябва да се каже, че повечето хора извън Русия ще направят сериозно заключението, както и съдията, че Путин е одобрил убийството на Литвиненко. Това съответства на техните очаквания за това, какво прави Кремъл и неговият господар.

Москва вече отхвърли констатациите като политически мотивирани и предупреди за „сериозни последствия“ за отношенията си с Великобритания. Но единственият начин, по който Путин може да убеди останалата част от света да приеме неговата дума срещу тази на Оуен, е да изпрати Лугавой и Ковтун, за да бъдат изправени пред британски съд. А това е малко вероятно да се случи.

Въпреки твърденията на британския вътрешен министър Тереза Мей, че Русия ще се изправи пред трудни последствия, това няма да стане. Мей първо се съпротивляваше на провеждане на независимо разследване, именно защото то ще подчертае неспособността на Великобритания да накаже Русия за извършването на убийство по улиците на Лондон.

Все пак Путин не трябва да бъде прекалено самодоволен. Историята от последните години показва едно постоянно плъзгане надолу от лидер, приветстван по света, към такъв, с когото се ръкуват само с неохота. Убеждението е, че той е човек, който поръчва убийства в уж приятелски държави, изпраща войски да нападат уж братски съседи и отрича всичко, когато тези войски свалят пътнически самолет.

Тази загриженост вероятно няма да навреди на Путин в страната. И все пак тя го принуждава все повече да се свива в защитната поза на обикновен диктатор, който засега може да е популярен, но никога няма да бъде в състояние да си позволи да рискува с действителни избори, поради възмездието, пред което може да се изправи при загуба на поста.

Това е тъжна история за възможностите, които Путин имаше – и за известно време изглеждаше, че ги държи здраво – когато дойде на власт преди 16 години.