Росен Желязков: Трябва да има баланс между свобода и киберсигурност
Агенцията за \"Електронно управление\" стартира инициативата „Няма да ме хакнат“

© ECONOMIC.BG / ДАЕУ
~ 3 мин.
Баланс между свободата и сигурността, както и между регламентираните от ЕС правила и интереса на обществото в киберсигурността. Около тази идея се обединиха участниците в кръгла маса на тема „Сътрудничество в областта на киберсигурността и политиките за интернет – диалог България–ICANN, в светлината на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018“, която се проведе по-рано днес.
„Ще търсим балансиран подход между свободата на движение на данните, която е основна черта на интернет, и киберсигурността“, коментира председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Росен Желязков.
България поема председателството на Съвета на ЕС от Естония – страна, която е лидер в областта на електронното управление, която постави дигитализацията на дневен в обсъжданията. „На нас обаче се паднаха едни от най-тежките преговорни досиета и България трябва да намери пресечна точка на много интереси“, изтъкна министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Лиляна Павлова.
Едни от тях са темите за електронната неприкосновеност (ePrivacy), авторските права, Регламента за защита на личните данни (GDPR), Директивата за мрежова и информационна сигурност, ePrivacy, Европейския кодекс за електронни съобщения (Communications Code), Акт за киберсигурност.
Тези т.нар. „горещи картофи“ са особено важни на фона на отражението, което цифровите технологии имат върху живота на гражданите. По думите на Росен Желязков те влияят върху 75% от европейската икономика. „В среда, в която IoT („интернет на нещата“) се превръща в наша реалност, киберзаплахите придобиват водеща роля", подчерта още той.
През 2016 г. в Европа дневно са регистрирани над 4 000 атаки със злонамерен софтуер. "80% от европейските компании са били атакувани поне веднъж за последната година, а европейската икономика търпи близо 300 млрд. евро годишни загуби от киберпрестъпления", очерта Росен Желязков тенденциите, позовавайки се на изследвания по темата.
Затова вече подложеният на обсъждане от Европейската комисия (ЕК) законодателен пакет Акт за киберсигурност значително ще повлияе върху българското европредседателство догодина.
Амбицията на агенцията за „Електронно управление“ е съвместно с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да допринесат за постигане на консенсус по законодателните досиета в областта, стана ясно още от думите на председателя на ДАЕУ.
„Киберсигурността не е в противоречие с Петата свобода – свободното движение на данните. Те трябва да съществуват в хармония“, коментира Желязков, насочвайки вниманието към влизането в сила на GDPR на 25 май 2018 г.
„При разследвания на кибер престъпления в много случаи се иска информация за регистрираното под конкретен домейн лице, а тази информация се предоставя от ICANN. За да бъде в съответствие с разпоредбите на Регламента обаче, може да е необходимо ICANN да преразгледа т.нар. политика „Кой е“ (WHOIS policy), а това на свой ред би могло да доведе до затруднения в разследването на киберпрестъплението“, отбеляза той.
По думите му тези законодателни актове и досиета обвързват всички „играчи“ в сектора. „Трябва да се намери онзи балансиран подход между свободата и сигурността, между правата, регламентирани в Европейската харта за правата на човека, и интереса на обществото за защита от кибератаки и киберпрестъпления“, коментира Желязков.
В началото на 2018 г. и под патронажа на европейския комисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел Държавната агенция „Електронно управление“ ще стартира национална 6-месечна информационно-образователна кампания за кибер хигиена под надслов „Няма да ме хакнат“.
„Ще се обърнем към всички ползватели на интернет от всички възрастови групи, за да ги информираме и да ги научим на базисни навици при използването на интернет. 80 на сто от кибер атаките могат да бъдат предотвратени с елементарна кибер хигиена. Над 40 милиона пароли са със слаба защита, а най-популярната парола е „123456“. Този подход на информираност и за изграждането на „кибер хигиенни“ навици ще допринесе за една по-чиста интернет среда“, коментира Росен Желязков.