Русия погребва „Северен поток“ 1 и 2

Скъсаните подводни газопроводи на Русия – „Северен поток“ 1 и 2 – ще бъдат запечатани и консервирани, тъй като няма непосредствени планове за ремонта или повторното им активиране. Това казаха източници на Reuters, запознати с плановете на Москва.

„Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, всеки от които се състои от две тръби, бяха изградени от контролирания от държавата „Газпром“, за да изпомпват 110 милиарда кубически метра (bcm) природен газ годишно до Германия под Балтийско море.

Три от тръбите обаче бяха пробити от необясними взривове през септември, а само една от тръбите на никога незаработилия „Северен поток“ 2 остава непокътната. А растящото напрежение между Москва и Запада заради нахлуването на Русия в Украйна беше спряло „Северен поток 1“ още преди взривовете.

„Газпром“ каза, че е технически възможно да се поправят скъсаните линии, но двама източника, запознати с плановете, казаха, че Москва вижда малка перспектива отношенията със Запада да се подобрят достатъчно в обозримо бъдеще, за да са необходими тръбопроводите.

Европа драстично намали вноса си на енергия от Русия през последната година, а износът на контролирания от държавата „Газпром“ извън бившия Съветски съюз намаля почти наполовина през 2022 г., достигайки постсъветско дъно от 101 милиарда кубични метра.

Един руски източник каза, че Русия смята проекта за „погребан“. Други двама казаха, че въпреки че няма план за ремонт на спуканите тръбопроводи, те поне ще бъдат консервирани за евентуално повторно активиране в бъдеще.

Друг източник, запознат с плановете, потвърди, че заинтересованите страни обмислят консервация.

Това най-вероятно би означавало запечатване на спуканите краища и поставяне на покритие в тръбите, за да се предотврати по-нататъшна корозия от морската вода.

Един от руските източници каза, че ако морският втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, който Европа използва, за да компенсира някои от руските си доставки, стане много по-скъп, Европа отново може да е готова да купува повече от Русия.

Министерството на енергетиката на Москва отправи въпроси към операторите на тръбопроводите, но нито те, нито „Газпром“ отговориха на исканията за коментар.

Engie, Gasunie и Wintershall DEA – заинтересовани страни в Nord Stream AG, операторът на „Северен поток 1“ – отказаха коментар. Говорител на германската E.ON, която също притежава дял в Nord Stream AG, каза: „Доколкото ни е известно като миноритарен акционер, не е взето решение за или против възстановяването на линията.“

Кой взриви тръбопроводите?

Москва твърди, без да предоставя доказателства, че Западът стои зад взривовете. Миналия месец Белият дом отхвърли като „пълна измислица“ публикация в блога на американския разследващ журналист Сиймор Хърш, в която се твърди, че Вашингтон е отговорен.

Разследванията от Дания, Германия и Швеция все още не са приключили.

„Северен поток 1“ така или иначе беше неактивен от края на август, когато беше спрян за поддръжка, но така и не беше рестартиран, тъй като Русия и Западът спориха за обслужването на помпена турбина на фона на западните санкции.

„Северен поток 2“, с подобен размер, беше завършен през септември 2021 г., но напрежението с Русия вече нарастваше и имаше проблеми, тъй като германските регулатори отказаха да го сертифицират. Тогава Берлин замрази проекта, дни преди Москва да изпрати въоръжените си сили в Украйна на 24 февруари миналата година.

Руският президент Владимир Путин предложи да се използва неповредената връзка на „Северен поток 2“ за изпомпване на газ, но Германия, която сега желае да прекрати зависимостта си от Русия, отхвърли идеята. Полша също спря да купува руски газ.

В момента Русия изнася само около 40 милиона кубични метра газ на ден за Европа през „Суджа“ на границата между Украйна и Словакия.

Външният министър Сергей Лавров каза в петък, че Москва, която се надява да създаде газов хъб в Турция, който да замени балтийския маршрут, вече няма да разчита на Запада като енергиен партньор.