С европари АИКБ ще прави нови инструменти срещу сивата икономика
Председателят на организацията Васил Велев напомни, че недекларираната заетост ощетява държавата с над 400 млн. лв. годишно
Снимка: Economic.bg/ Красимир Свраков
~ 3 мин.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) стартира нов проект, финансиран от Европейския съюз, чиято цел ще бъде по-задълбочен анализ на сивата икономика в България и изработване на нови инструменти за борба срещу недекларираната заетост. Това обяви днес председателят на АИКБ Васил Велев на пресконференция по повод представянето на новия проект.
"Недекларираният труд е най-масовия и неподатлив на промяна компонент на сивата икономика, който води и до влошаване на качеството на работните места. АИКБ има амбицията да предложи конкретни нормативни промени, за да отговори на тези предизвикателства", коментира Велев.
Той напомни, че според данните на Национална агенция за приходите (НАП) работенето "на черно" в страната нанася на държавния бюджет вреди в размер на над 400 млн. лв. годишно. За да ограничи щетите, АИКБ ще разработи специален под-индекс за измерването на сивата икономика, както и конкретни мерки за ограничаването и превенцията ѝ. Тези цели ще бъдат реализирани чрез стартиращия нов проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“, финансиран по европейската Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020“.
Одобрените по програмата средства ще послужат за финансиране на специално насочени изследвания и анализи на проявленията на сивата икономика при новите форми на заетост. На тази основа ще се изготвят пилотни инструменти и ще се увеличи броя на обхванатите заети в предприятията с въведени нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и подобряване организацията и условията на труд.
За постигането на заложените резултати АИКБ е предвидила изпълнението на три основни дейности:
В изпълнението на този европроект работодателската организация ще си сътрудничи с един от синдикатите в България - Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). "Темата за недекларираната заетост и сивата икономика е една от темите, по които работодатели и синдикати работят заедно. България е прекалено малка икономика, за да си позволим съществен дял на недекларираната заетост", коментира Пламен Нанков, който е един от вицепрезидентите на КНСБ.
Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда Румяна Михайлова пожела успех на проекта и посочи: "Стартирането на този проект е прекрасен отговор на препоръките дадени на България от екипа на Европейската платформа за недекларирана заетост".
Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2.03 млн. лв. От тях 1.73 млн. лв. са европейско финансиране, а осталите 305 хил. лв. са национално съфинансиране.
"Недекларираният труд е най-масовия и неподатлив на промяна компонент на сивата икономика, който води и до влошаване на качеството на работните места. АИКБ има амбицията да предложи конкретни нормативни промени, за да отговори на тези предизвикателства", коментира Велев.
Той напомни, че според данните на Национална агенция за приходите (НАП) работенето "на черно" в страната нанася на държавния бюджет вреди в размер на над 400 млн. лв. годишно. За да ограничи щетите, АИКБ ще разработи специален под-индекс за измерването на сивата икономика, както и конкретни мерки за ограничаването и превенцията ѝ. Тези цели ще бъдат реализирани чрез стартиращия нов проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“, финансиран по европейската Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020“.
Одобрените по програмата средства ще послужат за финансиране на специално насочени изследвания и анализи на проявленията на сивата икономика при новите форми на заетост. На тази основа ще се изготвят пилотни инструменти и ще се увеличи броя на обхванатите заети в предприятията с въведени нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и подобряване организацията и условията на труд.
За постигането на заложените резултати АИКБ е предвидила изпълнението на три основни дейности:
- Разработване на методика за ограничаване и превенция на неформалната икономика и набор от иновативни инструменти и подходи за прилагане в практиката на предварително тествани, апробирани и прецизирани модели за борба с недекларираната заетост. Основа за това ще бъдат специално събрани посредством серия изследвания конкретни данни.
- Конструиране на електронна платформа към Национален център „Икономика на светло“ за масово въвеждане на разработени иновативните инструменти, модели и механизми за борба с недекларираната заетост и за разработване на под-индекс за нейното измерване. Той ще е част от утвърдилия се вече Композитен индекс, чиято стойност за светлостта на българската икономика се обявява ежегодно по време на церемонията за наградите „Икономика на светло“.
- Разработване на програми за обучение, информационни материали и инструкции за консултиране и методически материали за борба с недекларираната заетост и за надграждане на дейността на НЦ „Икономика на светло“.
В изпълнението на този европроект работодателската организация ще си сътрудничи с един от синдикатите в България - Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). "Темата за недекларираната заетост и сивата икономика е една от темите, по които работодатели и синдикати работят заедно. България е прекалено малка икономика, за да си позволим съществен дял на недекларираната заетост", коментира Пламен Нанков, който е един от вицепрезидентите на КНСБ.
Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда Румяна Михайлова пожела успех на проекта и посочи: "Стартирането на този проект е прекрасен отговор на препоръките дадени на България от екипа на Европейската платформа за недекларирана заетост".
Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2.03 млн. лв. От тях 1.73 млн. лв. са европейско финансиране, а осталите 305 хил. лв. са национално съфинансиране.
