Сами произвеждаме продукти с морска луга и кал

Знанието е сила. Науката е необятно поле за разбиране на света около нас. Но в България бизнесът и науката продължават да съществуват като две паралелни вселени.

Може ли в новите реалности да се изгради устойчив мост? Навярно да, но той трябва да се издигне над голямата пропаст между двата „бряга“ и това може да стане с усилия и протегнати ръце от двете страни. Във времената на ускорено развитие на иновациите и високите технологии единственият начин да имаме силна и конкурентоспособна икономика е бизнесът и науката да работят в партньорство – но това като че ли не се разбира, затова и не се прилага.

Лесно или трудно

Светът ще се изправя пред все по-големи предизвикателства, свързани с ресурсите и с климатичните проблеми, с оцеляването не само на хората, но и на живота на Земята. Така реалността и заплахите пред оцеляването в бързопроменящите се условия ще води до това хората, притиснати от проблемите, да разбират по трудния начин смисъла на твърдението: „Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание“.

Кой, къде и как

В момента разположението на силите е такова, че науката се опитва да убеди бизнеса у нас в смисъла на своето съществуване и в ползите, които тя може да носи. И ето съпоставката на един български учен между отношението към науката тук, в България, и там – на Запад: „Работих в чужбина, където практиката е бизнесът да отива при учените, за да намерят решение на конкретен негов проблем, и той финансира разработката. В България бизнесът най-често се обръща към учените, когато по определени грантови програми има задължително условие за участието на научен институт. Днес компаниите в България рядко поемат риска да инвестират в наука. А и на национално ниво този процес на взаимодействие не е регулиран, макар с проектно финансиране да се създадоха центрове за компетентност“. Това твърди наш учен, правейки сравнение на база на опита тук и там.

Отвъд илюзиите

Твърди се, че науката става толкова по-плодотворна, колкото по-достъпна става за по-голям брой умове. С цел  да популяризираме възможностите на българските учени и някои техни постижения, представяме три научни звена с конкретни разработки. С увереност, че това ще помогне за по-устойчивия градеж на моста, който свързва науката и бизнеса. Нека обаче не живеем с илюзията, че ако не се инвестира в развитието на науката България и няма приемственост на поколенията в нея, тя ще продължи да съществува и ще я има, и ще е във върхова форма, когато един ден някой усети остра нужда от нея.

Представяме мнението по темата на Доц. д-р Стефка Тепавичарова от Института по обща и неорганична химия – БАН, ръководител на екипа, разработващ козметиката Black Sea Stars, Sea Stars и Solilug:

За нас морската система представлява интерес и като съдържаща високо количество магнезиеви йони. Магнезият е най-важният биогенен елемент за опорно-двигателния механизъм, за нервната система, за здравия вид и хидратацията на кожата на хората. Затова част от разработките насочихме към получаване на различни продукти за здравето на основата на луга и кал. Лугата е най-богатият на елементи природен продукт, в нея се съдържа микрофлора и микрофауна, които действат благотворно на кожата. Познавайки свойствата на лугата, решихме да я оползотворим и да създадем съвременна гама продукти в помощ на лекарите в центровете по балнеология, уелнес и спа. Създадохме марка български продукти, които да се използват целогодишно на отдалечени места от морето. Освен продукти с черноморска луга и кал, имаме и бяла козметика – те вече са над 200 на брой.

Когато през 2000 г. започнахме производството, българският бизнес не беше готов да си сътрудничи с науката. За да не се бавим, избрахме да тръгнем сами. В този близо четвърт век постигнахме голямо разнообразие от продукти. Но не сме в състояние изцяло да затворим веригата и ползваме дистрибутори, които контактуват с крайния потребител.

Вече имаме известност с продуктите, нужни за бизнеса в сферата на спа, уелнес и физиотерапията. Имаме и договори с бизнеса за изследвания, но и за разработване, нотифициране и регистриране на формули на определени продукти. Някои фирми сами си ги произвеждат, а други ги правят на ишлеме. Имаме резултати и бизнесът ни търси. Контактът между науката и бизнеса винаги ражда нещо положително и този процес на взаимодействие вече е необратим и в България.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.