Само избрани държавници ще се лекуват в новата „правителствена“ болница

Най-високопоставените български държавници занапред ще се лекуват отделно от "обикновените" хора, но не както досега - в болница "Лозенец". Министерският съвет внесе промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждат определянето на съществуваща болница, в която да се лекуват само председателят на парламента, президентът, вицепрезидентът, премиерът  и главния прокурор.

Лечението на избраните държавници ще се финансира от държавния бюджет чрез договор между министъра на здравеопазването и определената болница. Засега обаче не е ясно по какви критерии ще бъде избрана новата болница на "елита", също така не е ясно кога ще бъде направен изборът. Изборът обаче ще бъде направен от Министерския съвет.

В проектозакона е посочено, че лекари от избраната болница ще трябва да оказват медицинска помощ на изброените държавни представители при пътувания им в страната и в чужбина. Също така медиците ще осигуряват помощ при посещения на чуждестранни делегации в България и при пленарните заседания на парламента. 

Аргументът да има специална болница, със специално отношение за тези петима души, е, че посочените лица се охраняват от Националната служба за охрана (НСО) – обстоятелство, което е част от дейността по защитата на националната сигурност.

Засега гореизброените действия, които ще се прехвърлят към избрано от МС лечебно заведение, се извършват от болница „Лозенец“ и също се финансират от държавния бюджет. Тя няма да продължи да лекува петимата "избрани", тъй като управляващите решиха да ѝ отнемат специалния статут на т.нар. "правителствена болница". Премиерът Бойко Борисов обясни, че такава болница не е необходима. През ноември миналата година Министерският съвет взе решение да преобразува болница "Лозенец" в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала.

До края на миналата година университетската болница „Лозенец“ изпълняваше функциите на правителствена болница, като в нея се лекуваше на практика цялата държавна администрация, министри, депутати, директори на агенции и техните близки. След като Борисов заяви, че такава болница вече не е нужна, да я трансформира в национална педиатрична болница. След това обаче реши да я дари на Софийския университет, от чиято база за обучение болницата по принцип е част.

С внесения законопроект също така се предлагат промени, с които се въвежда възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на Министерството на здравеопазването. Субсидиите ще се отпускат по бюджета на ведомството за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК, по правила, подобни на тези за субсидирането на болници и центрове за психично здраве.

Чрез проекта се предлага още да се разреши на медицинските сестри, акушерките, санитарите и рехабилитаторите да практикуват индивидуално срещу заплащане. Те ще могат да го правят при едно условие – процедурата (рехабилитация, инжекции, изследвания, профилактика и т.н.) да се извършва единствено след лекарско предписание. Услугата ще се плаща от пациентите или в брой, или чрез доброволна здравна застраховка.

Друга важна промяна е в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който до момента позволява болниците да харчат парите от продажба на обособени части само за реинвестиции в структурата. Сега вече на държавните и общинските болници ще се разреши да продават обособени части не само за реинвестиция в сградите и дейността си, но и за да се издължават към кредиторите си.

Относно заплатите в лечебните заведения законопроектът предвижда агенцията за медицински надзор да проверява дали болниците наистина изплащат 50% от приходите си за заплати на персонала.