Санкции заплашват България заради завода за батерии край Стара Загора

България може да се изправи пред големи санкции, свързани със заложения проект в Плана за възстановяване за батериен комплекс край Стара Загора. Идеята на вицепремиера Асен Василев е да бъде създаден завод за батерии на частна компания и също там да бъде изграден голям батериен масив, който да позволява съхранението на енергията при излишъци. Според опозицията обаче това би довело до санкции от страна на Европейската комисия, тъй като представлява дискриминация и изключва други компании от Блока.

Европейската комисия няма да Ви разреши да фиксирате в поръчката батериите да бъдат произведени в България. Това го казвате, за да напудрите тази скандална идея“, коментира в парламента бившият енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев.

Вицепремиерът отговори лаконично на твърдението на ГЕРБ като посочи, че поръчките ще бъдат писани съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие, за да бъдат избегнати съмнения за лични интереси. Въпреки това по време на комисията по европейски въпроси в парламента в четвъртък Василев бе категоричен, че проектът ще гарантира националната сигурност на България и би платил санкциите в името на това.

Ако цената на националната сигурност е 25% финансова корекция, аз бих я платил. Това да се произвеждат батериите в България със сигурност струва повече от 250 млн. лв.“, заяви тогава Василев.

Припомняме, че според финансовия министър вече 5-6 компании от Азия, Европа и други са изразили интерес за изграждането на въпросния завод. Имената им засега не се назовават.

Относно въглищните централи Василев посочи отново, че те няма да бъдат затваряни, но ще работят в по-кратки интервали.

Това не е страшно, защото летният пик на потребление на енергия изисква 5000-4500 мегавата, докато зимният пик е 7500-8000 мегавата и тогава ще ни трябват тези централи“, коментира министърът.

Той потвърди плановете за затваряне на ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“. По негови думи те са отговорни само за около 1% от енергията в страната.

Като цяло очакванията са Планът да бъде технически одобрен до 15 март, след което да се пристъпи към одобрението от Съвета на Европейския съюз.

Приятелски огън

Критики към подхода на Василев по отношение на Плана за възстановяване дойдоха и от коалиционните партньори на Василев в лицето на БСП и „Има такъв народ“. Депутатът Виктория Василева негодува заради невъзможността да се видят нагледно точните промени по Плана за възстановяване.

Не знам защо толкова ревностно се пази информацията за Плана. Ако кажете, нека да се съберем в администрацията на Народното събрание и ще го прочетем секретно“, заяви депутатът от ИТН.

Енергийният експерт на БСП Драгомир Стойнев не бе съгласен с факта, че в новия План очевидно липсват проекти с водород, към които са се насочили и някои други държави от Европа.

„Европа говори за водородна икономика. Трябва да отделим повече средства за водород и да направим Плана по-амбициозен. Редно е да насърчим това производство, за да има България предимство пред своите съседи в някаква посока“, коментира Стойнев.

От ДПС също отправиха критики и заявиха, че очакват да видят нагледно заложените промени. Според тях е грешка, че Планът не бе предаден по-рано, „защото в тази ситуация на кризи бе по-важно да имаме план, отколкото добър план, но след време, тъй като това е и антиинфлационен инструмент“, посочи Йордан Цонев.

Според него голяма част от зелените проекти, залегнали в Плана, спокойно могат да се реализират чрез европейските програми, защото „целият програмен период е ориентиран в устойчивото развитие“.