Санкциите пришпорват Сърбия да намали енергийната зависимост от Русия

Сърбия обмисля ход, с който да си върне мажоритарния контрол върху основната си петролна компания – „Ниш“ – от руската „Газпромнефт“. Северозападната съседка на България бърза да се защити от въздействието на санкциите върху Москва, обясни президентът Александър Вучич пред Financial Times.

В допълнение на това Белград подготвя над 10 други проекти за диверсификация на енергийните източници на страната, включително чрез по-тясно сътрудничество с Унгария в опит да намали зависимостта си от Русия.

Лудост е, че не помислихме да се свържем помежду си и да изградим тази инфраструктурна мрежа преди“, призна Вучич. „Нямахме навика да водим войни в Европа, но сега е различно. Почти всичко се промени. Затова бързаме.”

Придобиването от Москва на сръбските оператори на газови хранилища и петролни рафинерии и неотдавнашният неуспех на Белград да осигури дългосрочни алтернативни доставки изложи страната без излаз по море на руски енергийни доставки. Това е факт, тъй като Европейския съюз се насочи към санкциониране на руската енергия след нахлуването в Украйна.

От декември санкциите на ЕС означават, че на Хърватия ще ѝ бъде забранено да транспортира руски петролни пратки до Сърбия. И дори ако Брюксел даде дерогация на Хърватия, основната петролна компания на Белград „Ниш“ вече няма да има право да прави бизнес с юридически лица от ЕС. Това на практика ще спре дейността ѝ, тъй като дружеството получава целия си петрол през хърватския тръбопровод Adria.

Според трима източници, запознати със ситуацията, няколко групи, включително сръбското правителство и унгарската енергийна компания MOL, са обмисляли закупуването на контролния пакет от мажоритарния собственик „Газпромнефт“, въпреки че преговорите за продажба са в застой.

Засега „Ниш“ може да работи нормално, тъй като нейните рафинерии са преоборудвани да обработват петрол от Ирак и други страни и поради освобождаването на Белград от санкциите на ЕС срещу руски компании.

Но Вучич каза, че Сърбия, кандидат за членство в ЕС, трябва да обмисли „всички възможности“, включително поемането на контрола на „Ниш“ и намирането на алтернативни доставки.

Според анализатори Вучич стъпва внимателно, защото иска да избегне конфронтация с Русия, докато страната му разчита на нея за внос на газ. През последните години Сърбия внесе целия си газ и до половината от петрола си от Русия.

След като сформира ново правителство миналия месец след спечелване на изборите през април, Вучич планира да харчи около 2 млрд. евро годишно за модернизиране на енергийната инфраструктура, включително нови нефтени и газови връзки към България, Румъния, Северна Македония и вероятно Черна гора.

Вучич проведе разговори с унгарския премиер Виктор Орбан миналия месец за укрепване на енергийните връзки, включително петролопровод, който да свърже Сърбия с мрежата на Унгария.

Сърбия би искала да вземе 10-15 процента дял в унгарската атомна електроцентрала Paks, където се строят два нови реакторни блока. Руската държавна „Росатом“ доставя гориво на Paks и строи новите реактори, но не е обект на западни санкции.

Планът може да даде на Сърбия достъп до до 600 MW мощности за производство на електроенергия от Paks, въпреки че Вучич каза, че все още няма окончателно решение по въпроса. В замяна Унгария ще получи подобен дял в националната енергийна компания на Сърбия, чиито водноелектрически язовири осигуряват около една четвърт от енергията на Сърбия.

Имаме пълно доверие в Унгария като държава и в този вид енергиен съюз“, каза Вучич.