Публични финанси
Санкциите на Тръмп спрямо Венецуела едва ли ще свалят режима на Мадуро
Санкциите спрямо Каракас е вероятно да се превърнат в бумеранг за Вашингтон
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 4 мин.
САЩ обявиха икономическо ембарго спрямо Венецуела, чиято цел е да сложи край на авторитарния режим на президента Николас Мадуро. Преди дни американският президент Доналд Тръмп подписа указ за нови санкции, които да важат за всички компании или личности, които пряко или непряко работят с правителството на Мадуро. Също така бяха замразени всички активи на венецуелското правителство в САЩ. От Вашингтон заявиха, че това е отговор на „продължаващата узурпация на властта” и „нарушаването на човешките права” от страна на венецуелския режим.
Новите мерки на САЩ спрямо Венецуела са значителна ескалация на предишните санкции спрямо Каракас, които бяха основно насочени към правителствени представители и някои ключови икономически сектори като енергийния, златодобивния и финансовия. Според анализ в Business Insider на венецуелския проф. Марко Апонте обаче новите санкции на САЩ спрямо Венецуела няма да доведат до падане на режима на Мадуро. Той посочва и петте основни причини да смята така.
Икономиката на Венецуела вече е разорена
Ембаргото е външнополитически инструмент, който цели чрез спиране на паричните потоци към злонамерените правителства да ги притисне да променят възгледите си. За Венецуела обаче това е закъснял ход. След години на лошо управление и корупция от страна на правителството на Мадуро, венецуелската икономика е в упадък. От 2016 г. насам брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се понижаваше с над 15% през всяка една година. Тази година хиперинфлацията пък удари 10 млн. процента.
Лишеното от пари правителство на Мадуро през 2017 г. просрочи плащанията по своите деноминирани в долари облигации. Тази година пък то не плати дължимите вноски по кредита от 1.85 млрд. долара, отпуснат от Deutsche Bank и Citigroup със златото на Венецуела като гаранция за заема. Днес обаче правителството в Каракас е на ръба на фалита.
Ембаргото не влияе на някои активи
Новите строги санкции на Тръмп спрямо Венецуела не са пълно търговско ембарго, както това спрямо Куба, което от 1962 г. насам почти напълно изолира островната държава от световните пазари.
Вносът и износът на венецуелския частен сектор, който все още има значим дял въпреки социалистическите политики на Мадуро, продължава да се осъществява свободно, както и паричните преводи от венецуелски граждани, живеещи в чужбина. Тези два източника на доходи освен това идват под формата на долари – валута, която е много по-стабилна и ценна, отколкото венецуелския боливар. Взети заедно, тези източници могат да запазят линеещата венецуелска икономика над повърхността още известно време. Казано накратко – ограниченото ембарго на САЩ няма да доведе до пълен икономически колапс на Венецуела.
Не управляващите, а бедните, ще пострадат най-много
Венецуелците с достъп до долари – чрез парични преводи или спестявания, заделени преди кризата – оцеляват по време на тази криза. Те могат да си позволят храна, лекарства и бензин, както и да купуват други стоки на бартер.
Повечето венецуелци днес обаче са изключително бедни. Според данните на ООН 90% от гражданите там живеят в бедност. Това е двойно повече спрямо 2014 г. Минималната заплата във Венецуела, която е около 7 долара на месец, не е достатъчна да покрие основните нужди на домакинствата. В резултат на това недохранването става все по-разпространено. Миналата година бе съобщено, че венецуелците са загубили губят средно по 11 килограма от теглото си, а две трети от тях са заявили, че си лягат гладни.
Мнозинството от венецуелците разчитат на правителството за храна. Техните месечни дажби от силно субсидирани хранителни и други основни битови стоки са на практика спасителна сламка за бедните. Ако правителството в Каракас изчерпи бюджета напълно, бедните хора ще го усетят най-силно, а не правителствените представители и другите венецуелци с достъп до долари.
Китай и Русия все още подкрепят Венецуела
Мадуро има няколко международни съюзници. Когато администрацията на Доналд Тръмп по-рано оглави тази година международните усилия венецуелският опозиционен лидер Хуан Гуайдо да бъде признат за президент на Венецуела, 60 държави се присъединиха към тази коалиция. Китай и Русия обаче продължават да са едни от най-силните международни съюзници на Каракас и подпомагат Мадуро, предоставяйки му големи заеми. Москва и Пекин също така наложиха вето на всеки един опит на САЩ в ООН да се приемат резолюции срещу правителството на Мадуро.
Помните ли Куба?
Ембарготата рядко водят до типа промени в управленските режими, към който се стреми Тръмп. Примерът с Куба, която тази година отпразнува 66-тата годишнина от комунистическата революция на територията ѝ (57 години, след като правителството на Кенеди, наложи търговско ембарго срещу нея), е показателен.
Ембаргото срещу Куба не сложи край на режима на Фидер Кастро и дори подхрани антиамерикански настроения в страната. Освен това на фамилията Кастро ѝ се предостави лесен виновник, на когото да прехвърлят вината за всички проблеми в Куба – САЩ. По този начин популярността на кубинското правителство дори нарасна.
Едно потенциално ембарго спрямо Венецуела почти със сигурност би имало същия ефект. Тръмп предостави на Мадуро дори още повече камъни, които да хвърля по него, обвинявайки Вашингтон за икономическите проблеми във Венецуела.
Новите мерки на САЩ спрямо Венецуела са значителна ескалация на предишните санкции спрямо Каракас, които бяха основно насочени към правителствени представители и някои ключови икономически сектори като енергийния, златодобивния и финансовия. Според анализ в Business Insider на венецуелския проф. Марко Апонте обаче новите санкции на САЩ спрямо Венецуела няма да доведат до падане на режима на Мадуро. Той посочва и петте основни причини да смята така.
Икономиката на Венецуела вече е разорена
Ембаргото е външнополитически инструмент, който цели чрез спиране на паричните потоци към злонамерените правителства да ги притисне да променят възгледите си. За Венецуела обаче това е закъснял ход. След години на лошо управление и корупция от страна на правителството на Мадуро, венецуелската икономика е в упадък. От 2016 г. насам брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се понижаваше с над 15% през всяка една година. Тази година хиперинфлацията пък удари 10 млн. процента.
Лишеното от пари правителство на Мадуро през 2017 г. просрочи плащанията по своите деноминирани в долари облигации. Тази година пък то не плати дължимите вноски по кредита от 1.85 млрд. долара, отпуснат от Deutsche Bank и Citigroup със златото на Венецуела като гаранция за заема. Днес обаче правителството в Каракас е на ръба на фалита.
Ембаргото не влияе на някои активи
Новите строги санкции на Тръмп спрямо Венецуела не са пълно търговско ембарго, както това спрямо Куба, което от 1962 г. насам почти напълно изолира островната държава от световните пазари.
Вносът и износът на венецуелския частен сектор, който все още има значим дял въпреки социалистическите политики на Мадуро, продължава да се осъществява свободно, както и паричните преводи от венецуелски граждани, живеещи в чужбина. Тези два източника на доходи освен това идват под формата на долари – валута, която е много по-стабилна и ценна, отколкото венецуелския боливар. Взети заедно, тези източници могат да запазят линеещата венецуелска икономика над повърхността още известно време. Казано накратко – ограниченото ембарго на САЩ няма да доведе до пълен икономически колапс на Венецуела.
Не управляващите, а бедните, ще пострадат най-много
Венецуелците с достъп до долари – чрез парични преводи или спестявания, заделени преди кризата – оцеляват по време на тази криза. Те могат да си позволят храна, лекарства и бензин, както и да купуват други стоки на бартер.
Повечето венецуелци днес обаче са изключително бедни. Според данните на ООН 90% от гражданите там живеят в бедност. Това е двойно повече спрямо 2014 г. Минималната заплата във Венецуела, която е около 7 долара на месец, не е достатъчна да покрие основните нужди на домакинствата. В резултат на това недохранването става все по-разпространено. Миналата година бе съобщено, че венецуелците са загубили губят средно по 11 килограма от теглото си, а две трети от тях са заявили, че си лягат гладни.
Мнозинството от венецуелците разчитат на правителството за храна. Техните месечни дажби от силно субсидирани хранителни и други основни битови стоки са на практика спасителна сламка за бедните. Ако правителството в Каракас изчерпи бюджета напълно, бедните хора ще го усетят най-силно, а не правителствените представители и другите венецуелци с достъп до долари.
Китай и Русия все още подкрепят Венецуела
Мадуро има няколко международни съюзници. Когато администрацията на Доналд Тръмп по-рано оглави тази година международните усилия венецуелският опозиционен лидер Хуан Гуайдо да бъде признат за президент на Венецуела, 60 държави се присъединиха към тази коалиция. Китай и Русия обаче продължават да са едни от най-силните международни съюзници на Каракас и подпомагат Мадуро, предоставяйки му големи заеми. Москва и Пекин също така наложиха вето на всеки един опит на САЩ в ООН да се приемат резолюции срещу правителството на Мадуро.
Помните ли Куба?
Ембарготата рядко водят до типа промени в управленските режими, към който се стреми Тръмп. Примерът с Куба, която тази година отпразнува 66-тата годишнина от комунистическата революция на територията ѝ (57 години, след като правителството на Кенеди, наложи търговско ембарго срещу нея), е показателен.
Ембаргото срещу Куба не сложи край на режима на Фидер Кастро и дори подхрани антиамерикански настроения в страната. Освен това на фамилията Кастро ѝ се предостави лесен виновник, на когото да прехвърлят вината за всички проблеми в Куба – САЩ. По този начин популярността на кубинското правителство дори нарасна.
Едно потенциално ембарго спрямо Венецуела почти със сигурност би имало същия ефект. Тръмп предостави на Мадуро дори още повече камъни, които да хвърля по него, обвинявайки Вашингтон за икономическите проблеми във Венецуела.
