Съветът на ЕС прие позиция за редизайн на целия енергиен пазар
Това ще помогне на ЕС да се превърне в икономика с ниски въглеродни емисии и да постигне целите на Енергийния съюз, по-специално на рамката за климата и енергията от 2030 г.

© ECONOMIC.BG / Pixabay
Съветът на ЕС постигна съгласие относно позицията си за водене на преговори по регламент за създаване на рамка за вътрешен пазар на електроенергия в целия ЕС. Одобрена бе и позиция за директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в целия ЕС.
Този регламент е едно от законовите предложения на пакета за чиста енергия и е крайъгълният камък на редизайн на пазара на електроенергия. Той преразглежда правилата и принципите за осигуряване на добре функциониращ, конкурентен и ненарушен пазар на електроенергия с цел повишаване на гъвкавостта, декарбонизацията и иновациите.
Това ще помогне на ЕС да се превърне в икономика с ниски въглеродни емисии и да постигне целите на Енергийния съюз, по-специално на рамката за климата и енергията от 2030 г.
Този общ подход означава, че Съветът ще може да започне преговори с Парламента през следващата година. Това са основните елементи на позицията на Съвета:
Редизайн на европейския енергиен пазар
В съответствие с предложението на Комисията съществуват нови правила за гарантиране на подходящи условия за търговия с електроенергия в различни времеви рамки, но с определена цел да се доближи търговията до реално време. Това ще позволи по-голям дял от производството на възобновяеми енергийни източници в енергийните системи. Новите правила за диспечиране и балансиране на отговорността ще ограничат изкривяването на пазара, което ще позволи по-малко освобождавания в сравнение с настоящия момент.
Принципите за създаване на "тръжни зони", с други думи зони за търговия с електроенергия, са по-ясно дефинирани. Правилата за разпределяне на капацитета, както е посочено в предложението на Комисията, изискват максимален капацитет да бъде разпределен на участниците на пазара в границите на тръжната зона. В текста на Съвета се определя гранично ниво на максималния капацитет на границата и то трябва да се спазва.
Инсталациите ще продължат да бъдат стимулирани за това капацитетът за производство на електроенергия да се предоставя чрез механизми за капацитет. За да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар, правилата за тези механизми трябва да бъдат хармонизирани. Позицията на Съвета определя принципите за проектиране на механизмите за капацитет, както и начините за тяхното прилагане. Важен елемент е, че новите инсталации ще могат да участват след 2025 г. само ако емисиите им са под 550 gr CO2 / kWh или под 700 kg CO2 средно годишно за инсталиран kW. Също така има ограничения за участие за съществуващите електроцентрали, които не могат да получават плащания след 2030 г., а плащанията трябва да намалеят след 2025 г.
Съгласно общия подход до 2025 г. Комисията ще изготви доклад, в който ще се оценяват кои елементи от съществуващите мрежови кодекси могат да бъдат включени в актовете на ЕС относно вътрешния пазар на електроенергия. Изменения на мрежовите кодекси ще бъдат възможни до края на 2027 г.
Освен това общият подход подкрепя създаването на европейска структура на операторите на разпределителни мрежи и укрепва ролята на регионалните координатори по сигурността , определяйки техния географски обхват и конкретни задачи.
"Дизайнът на пазара на електроенергия е приоритет за естонското председателство и аз съм изключително доволен от факта, че Съветът постигна съгласие по този много важен регламент, в който държавите-членки имат много различни възгледи. Искам да благодаря на всички мои колеги и техните екипи че пазарът на електроенергия в ЕС е бил преобразуван чрез цифровизация, възобновяеми източници на енергия и активни потребители и имаме нужда от нови правила, които да отговарят на новата реалност.С днешното решение направихме огромна стъпка, за да стане това“, казва Кадри Симсън, министър на икономиката и инфраструктурата на Република Естония.
Бъдещето на ВЕИ в ЕС
ЕС се ангажира да постигне целта си за най-малко 27% възобновяема енергия от общото потребление на енергия до 2030 г. Тази директива, в съответствие с насоките на Европейския съвет от октомври 2014 г., потвърждава тази задължителна цел и въвежда подходящата рамка и инструменти за постигането ѝ.
Новото законодателство разглежда биоенергията, устойчивостта, транспорта, електричеството, отоплението и охлаждането и по-специално се фокусира върху потребителите. Улесняването и увеличаването на използването на възобновяеми източници от потребителите на е ключов елемент в позицията на Съвета.
Потребителите ще се възползват от опростените процедури за използване на малките инсталации, от правата и задълженията на собствениците на собствени възобновяеми източници, както и че ВЕИ общностите вече са ясно определени
По отношение на отоплението и охлаждането държавите членки ще трябва да приемат мерки за постигане на годишен ръст на дела на възобновяемата енергия с 1%.
В транспортния сектор целта за възобновяемите енергийни
източници за 2030 г. е определена на 14% за всяка държава членка и има подцел
от 3% за иновативни биогорива, за които ще бъде разрешено двойното отчитане. Електромобилността
е силно стимулирана от два умножителя - 5 за възобновяема електроенергия,
използвана в автомобилния транспорт, и 2 за железопътен транспорт.
Директивата също изяснява правилата относно критериите за устойчивост и критериите за спестяване на емисии на парникови газове, които се прилагат за горивата от биогорива, течни горива от биомаса и биомаса.
Държавите членки ще имат възможността да отварят своите национални схеми за подпомагане отвъд границите на производителите на възобновяема енергия в други държави-членки, но окончателното решение по този въпрос ще остане в тях. Във връзка с инвестициите във възобновяеми енергийни източници текстът на Съвета, подобно на предложението на Комисията, се отнася до стабилността на финансовата подкрепа чрез предотвратяване на необоснованите обратни промени в схемите за подпомагане.