Ще имаме ли ток и газ

До лятото на миналата година изглеждаше, че пазарът на електроенергия, а и на енергоносителите, е намерил своя относителен баланс. Шоковото поскъпване на тока за бизнеса се оказа не временно явление в разгара на отпуските, а то беше предвестник на галопиращи цени. Защо се случва всичко това? Какви мерки да се предприемат в условията на пазарната ни икономика, така че и занапред да имаме ток, газ и другите енергоносители, без които не можем. Но и да са на поносима цена. Докъде да се простират ангажиментите на държавата, щом либерализацията на енергийния пазар не даде обещаваните добри плодове? По какъв модел да развиваме енергетиката и кой да е нейният двигател? Търсим отговор на редица въпроси.

Двама професионалисти обясняват как стигнахме дотук и какво е редно да се предприеме:

Константин Стаменов:
Пазарът на електроенергия се нуждае от правила, контрол и санкции за неспазване

Инвестициите в енергетиката да се правят на собствен риск и никой да не очаква гарантирани договори за изкупуване, субсидии, преференции

Константин Стаменов е председател на УС на БФИЕК и директор „Стратегическо планиране и инвестиции” в „Стомана Индъстри” АД

Защо е толкова скъп токът: В България се произвежда достатъчно  електроенергия и няма дефицит дори и в зимните месеци. В същото време ние имаме най-голям износ като дял от общо произведената електроенергия в сравнение с останалите страни от ЕС. Поради тази причина и заради пазарната интеграция имаме „внос на високи цени“ от останалите страни в Европа.

Екстремните цени на енергоносителите в Европа: Определящи се оказаха следните фактори:

1. Недостиг и поскъпване на природния газ
2. Поскъпването на въглеродните емисии
3. Възстановяването на икономиката след пандемията

В края на февруари започна и войната на Русия срещу Украйна. Въведените санкции от ЕС към Русия предизвикаха още по-голяма нестабилност в цената на природния газ. Котировките останаха на изключителни високи нива, въпреки края на отоплителния сезон и намаленото потребление.

Как да се развърже "възелът "с електроенергията: Години наред пазарът на двустранни договори у нас не можа да заработи и ние, всички стопански потребители, се озовахме в ситуация да купуваме ден за ден от пазара „ден напред“ (ПДН) на борсата. Така сме изложени на пълната волатилност на пазара. Повече от 80% от електроенергията в България се купува от ПДН. Това не е нормално. Нашето настояване пред министъра на енергетиката, министъра на икономиката и министър-председателя е да имаме работещ пазар на дългосрочни двустранни договори за 3, 6 и 12-месечни доставки. По тази тема КРИБ и другите национално представени работодателски организации водим дискусия с държавната администрация.

Природният газ - между сигурност на доставките и конкурентни цени: Сега голямо предизвикателство е заплащането на природен газ в рубли, което би довело до ново поскъпване. Надявам се ЕС и нашето правителство да преодолеят това ограничение. Другият риск е изтичането на договора на „Булгаргаз“ и „Газпром“ за доставка на газ в края на 2022 г. Убеден съм, че друг газ би могъл да се купи и внесе у нас, но със сигурност това ще отнеме време и цената ще е различна, много вероятно да е по-висока. Не бива да се подценява и сигурността на доставките. Много ми харесва идеята за общо договаряне от ЕК за всички страни членки, въпреки че не знаем как би действал този механизъм.

Държавата и либерализацията на енергийния пазар: Моето мнение е, че както е забранено преминаването на червен светофар и спазването на правилата за движение по пътищата е задължително, така и пазарът на електроенергия следва да има правила, те да се спазват и да има контрол и санкции. Иначе просто нямаме пазар на двустранни договори за период, по-дълъг от ден.

Как да се развива енергетиката: Разбира се, на пазарен принцип. Ако някой инвестира, следва да го прави на собствен риск и да не очаква гарантирани договори за изкупуване, субсидии, преференции.

Зелената сделка и инвестициите във ВЕИ: Трябва да се намери балансът между инвестициите в мрежи и възможностите на мрежовите оператори да присъединяват възобновяеми източници. Ако има големи инвестиции в мрежите, ще има повече ВЕИ-та, но и мрежовите услуги ще поскъпнат.

Работещият модел: Избраният пазарен модел в Европа и определянето на цената на електроенергията според най-скъпата електроцентрала има нужда от ревизия. Бих направил следната аналогия: Да допуснем, че имаме общ пазар на нови коли. Няма значение дали купувате Форд Фиеста или Порше, плащате цената на Порше. Така работи пазарът на електроенергия в момента.

Калоян Стайков:

Държавата да зададе новата рамка за развитие на енергетиката

Да върнем баланса в енергийната политика, вместо да се фокусираме само върху екологични цели за сметка на цени и сигурност на доставките

Калоян Стайков е главен икономист на Института за енергиен мениджмънт

Ситуацията: За бизнеса проблемът дойде от започналото още през миналата година шоково повишаване на цените на енергоносителите – електроенергия, природен газ, петрол. Компенсаторните мерки специално при електроенергията горе-долу замразиха цените около нивата им от миналия септември. При природния газ те бяха доста по-скромни, което оказа допълнителен ценови натиск върху тях. Компенсаторните мерки целяха ограничаване на ценовия „трансфер“ към крайните потребители, т.е. задържане на крайните цени. Различните бизнеси имат различна енергоемкост и повишаването на крайните цени не би трябвало да следва някакъв общ тренд.

Причини за поскъпването: В целия свят се бе насложило усещането, че цените на енергоносителите ще остават поносими за дълъг период напред и няма шоково да растат. В един момент се увеличи търсенето не само на енергоносители, но и на много други стоки, което доведе до сериозното им поскъпване, тъй като производителите не можеха да отговорят на този висок интерес. Намесиха се редица фактори, към които се добави напрежението между Русия и Украйна, което прерасна във военен конфликт. Това води и до още по-висока висока несигурност на пазарите и тя рефлектира върху цените.

Помощ от държавата: Подкрепа за всички по равно нито е необходима, нито е логична. При първоначалния ценови удар мерките трябваше да са бързи и широкообхватни. Но вече се вижда, че високите цени не са временно явление и вероятно трябва да свикнем с тази ситуация. Следователно, помощта не може да е за всички, а трябва да отива точно там, където е най-необходима. Редица компании пренесоха енергийния ценови товар върху крайните си цени и затова те вече имат по-малка необходимост от подпомагане. Надявам се, че при актуализацията на бюджета подпомагането ще се преразгледа и прецизира и ще се намери по-адекватен механизъм.

Какво да се прави: Оттук нататък възможностите пред българската енергетика са много, но не може да се даде бърз и еднозначен отговор какво и как точно да се развива занапред. Трябва да гарантираме сигурността на доставките и да се насочим повече към собствените източници на енергия. Атомната енергия има място в енергийния микс, в който влиза и енергията от вятър, вода, въглища и други източници. Необходимо е да се намери балансът, който дава най-голяма сигурност на доставките, като в същото време се постигне приемлива цена и се продължи преходът към намаляване на парниковите емисии. През годините фокусът беше върху „Цени, цени, цени“ и екологични показатели, а сигурността на доставките и балансът на енергийния микс просто ни избяга. Време е подходът като цяло да се преосмисли. Има различни модели, които може да оптимизират енергийния микс на база на зададени проблеми - най-ниска цена, най-бързо намаляване на въглеродния отпечатък или нещо друго. Американската търговска камара в България наскоро показа вариант, по който може да се постигнат климатичните цели и заедно с това да се гарантира оптимална цена. Експертиза има и тя очевидно е в частния сектор, който добре познава различните технологии, процеси и възможности за постигане на поставени задачи. И ролята на държавата е да зададе рамката, а не да взема инвестиционните решения.

Какъв да е фокусът: Нуждаем се от цялостен поглед върху енергийната система, който да даде общия подход към развитието на сектора. Години наред се фокусирахме върху развитието на ВЕИ, които се сочеха като панацея за енергетиката, докато в един момент надеждността на тези производства се оказа под въпрос. Последните две години са време на „гасене на пожари“. При шоково покачващите се цени е нормално фокусът да е върху гасенето на тези пожари. Но и в тази ситуация има противоположни мнения за подхода към развитието напред. Надявам се обаче случилото се все пак да има отрезвяващ ефект и да се погледне по-обективно към цялостната енергийна политика и към инвестициите. Страната ни няма покупателната способност на Западна Европа и затова не бива да бързаме с внедряването на скъпи технологии, а да изчакаме малко цената им да падне. Сега има риск отново да допуснем грешките от 2012 г., като вложим твърде много средства твърде бързо. Същевременно трябва да се мисли за енергийната ефективност, но и за надеждното снабдяване с електрическа енергия на приемлива цена.

Кой и как да управлява процеса: Основният двигател в намирането на новия баланс трябва да е Министерството на енергетиката. То трябва да има водещата роля в енергийния преход и в енергийната трансформация. Тази политика трябва да стъпва върху добра рамка, в която бизнесът да се развива. Държавата не бива да взема административни решения в какво точно да се инвестира, а по-скоро да е арбитърът, който задава целите, определя параметрите на развитието и оставя частния сектор с различни технологии да се конкурира в него, като следи за спазване на правилата. Икономиката се променя бързо, заедно с това се променят енергийните потребности. В последните 15 години наблюдаваме нещо нетипично за енергийния сектор - той е по-инертен, а напоследък динамиката на промяната е голяма. Това означава, че подходът към самата енергийна политика трябва да е по-гъвкав.

Текстът е част бр. 108 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.