Камбаните бият за тези, които чуват
Икономиката не бива да се превръща в икономия на духа
Виктория Бешлийска:
Снимка: Невена Рикова
~ 6 мин.
Татяна Явашева С първата си книга „Глина“ Виктория Бешлийска направи чудо, тя раздвижи духа на хората и ги предизвика да търсят и да четат нейния роман, който излезе в края на 2020 г. И ето едно от възприятията за това литературно произведение: След „Глина” поглеждам сърпа на Луната и виждам късо изрязан нокът. След „Глина” се вслушвам в звука, който издава млякото, докато го изливам в чаша. След „Глина” се уча да дишам така, че да усещам тънко гвоздейче в слънчевия си сплит…„Глина“ и блогът „По дирите на думите“, който привлича нови последователи, вдъхновиха авторката да направи „Словник“ с 90 поетични, архаични или рядко срещани български думи. Сега Виктория е в творческия вихър по създаването на следващия си роман. Тя безспорно има голям успех на този малък български пазар. Малък ли е той, ще ни каже самата тя.
Г-жо Бешлийска, какво отражение дава у вас сгъстената динамика на случваното и на случващото се в последните две години?
Една от причините толкова дръзко да поема по пътя на писането на художествена литература се корени именно в настъпилата в началото на 2020 г. пандемична криза. Писането в блога „По дирите на думите” се оказа спасително за мен. През метафорите, създавани чрез старите думи, успявах да изразя тревогите и откритията си за новата ситуация. Вече бях направила по-голямата част от историческото проучване, сюжетът на романа „Глина” бе структуриран, оставаше само да започна да пиша. И невероятният импулс се появи от личен вътрешен прелом в този период. След излизането на книгата получих много читателски отзиви, в които се съдържаше думата „спасение”. В момента работя по нова книга, която ще покаже как историческите времена се оглеждат едно в друго. Това е свързано и с новата криза - войната в Украйна.
Като писател, кой е въпросът на въпросите, който ехти?
За мен големият въпрос е как стана така, че икономиката на духа се оказа в по-голяма криза от пазарната икономика.
Икономика на духа – какво влагате в това понятие?
Духът е материя в движение със собствена стойност. Стойността на духа е изчислима на база на трансцендента - вездесъщата цялост, която стои в основата на всичко зримо и незримо, която е вътрешен проект на всеки човек и към която, съзнателно или не, той се стреми през целия си живот.
Кой е двигателят и как се върти колелото на тази икономика на духа днес?
Времето на криза ражда крайности. Хората се поляризират в мнението и поведението си. Все по-голяма става бездната между двата полюса и е нужна сила, която да започне да привлича обратно разединените хора. В днешната икономика на духа едни от основните производители на ценности са именно хората, занимаващи се с наука и изкуство. Там са изворите на духа.
Икономиката осигурява прехрана, поминък и благоденствие… За какво друго е отговорна?
Икономика се прави от хора за хора, но повечето производители забравят да вложат в продуктите си човеколюбието и грижата за нашия общ дом - природата.
Какво изпускат от своя фокус компаниите?
Страхът за оцеляването ги осакатява. Общият проблем е липсата на послания към хората. Иска се смелост бизнесът при всякакви обстоятелства да е с човешкото си лице.
Имате ли усещането, че промяната ускорява своя ход?
Промяната се ускорява заради технологиите и заради кризисните събития. Начинът, по който се държим спрямо нея, показва личната ни икономика на духа. Ето тук е разковничето и икономиката не бива да се превръща в икономия на духа.
Поляризацията се изостря. Как да се създаде хармония в отношенията?
Като изградим търпение да слушаме другите. През ухото пътят до сърцето е по-пряк.
Общество… Кое е общото и каква би могла да е целта, която да ни обедини?
Всяка общност се обединява от идеята за общи блага. Като такова благо днес повечето хора ще посочат образованието, здравеопазването, създаването на добра среда за производство, развитието на регионите. Когато хората разполагат с тези блага, те се превръщат в общност. За да имат чувство за национална принадлежност обаче, са необходими други неща. Народността се определя през езика, природата и културата, през семейната история. Това е работа с корена, която изисква съзнание и памет. За да може общността да е народ, повече хора трябва да оценяват културното наследство като богатство, да търсят специфичното в българския дух, да не приемат земята, по която стъпват, като даденост, а да се отнасят към нея като „земя на блажени”, както един средновековен чуждестранен автор е описал България.
Каква функция може да имат литературата и изкуството в това време на много бърза трансформация?
Да компенсират травмиращата действителност и да изграждат ценности и дух. Литературата по свой начин коригира реалността. Не един писател се е оказал пророк. Всички знаем „1984” на Оруел. Ето и два примера от българската литература - „Времеубежище” на Георги Господинов и „Опашката” на Захари Карабашлиев. Времето не е линейна ос, а система от повтарящи се истини, които витаят около нас и биват улавяни от срвъхчувствителните души.
Визуалните изкуства и литературата каква машина на въздействие са отвъд забавлението?
Отвъд повърхностния слой, който ни настройва консуматорски, получаваме доста „храна“ за размисъл. камбаните бият за тези, които чуват.
Глина и „Глина“. Какво взаимодействие се получи?
Преди излизането на „Глина” културното наследство на бусинската керамична школа бе потънало в забрава. Книгата предизвика вълна от интерес и натам се насочиха мнозина, любопитни да видят с очите си това чудно село и Музея на бусинската керамика. Едно младо семейство, родом от там, успя да направи собствено грънчарско ателие в Бусинци, което днес дава възможност на всеки посетител да се докосне до занаята. Така „Глина” даде нов живот на глината.
Как Виктория Бешлийска стана писател и как тя взе решението да бъде професионален писател?
Отговорих на поканата да пиша. Тя дойде от последователите на блога ми „По дирите на думите”, които ме насърчиха да създам нещо „по-голямо”. От един момент нататък нямаше как да съчетавам проучвателната и писателска си дейност с работата на пълен работен ден. С малко смелост и силната подкрепа на семейството и приятелите ми сега се занимавам само с писане.
Каква мисия имате като писател и каква отговорност поехте към думите?
Моята мисия е чрез книгите си да намирам и предлагам начините, по които съвременният човек да се свързва с изконните български ценности и това да ни заздравява като общност и народ. Говорейки за икономика на духа, целта е да повишим стойността на нашата обща духовност. Отговорността ми към думите е голяма и търся езика, автентичен за всяка епоха, до която се докосвам.
Какво ще кажете за цената на думата, за обезценката и инфлацията?
Прекомерната употреба на някои думи ги изпразни от съдържание, обезцени ги. Инфлацията в полето на езика, но и на икономиката, изисква да се приспособяваме и да черпим от съкровищницата на старите си залежи.
Как си обяснявате своя успех? Каква е неговата „цена“?
Успехът на „Глина” дава възможност да се измерят дефицитите на ценности, които романът компенсира. Цената в личен план плащам през избора от какво да се откажа, за да продължа по разкрилия ми се път.
Имате няколко години опит в сферата на маркетинга. Това знание дава ли принос за търговския успех на писателката Бешлийска?
Както в маркетинга: първо проучваш пазара, после създаваш продукт, от който той има нужда, сетне рекламираш този продукт и накрая чрез него създаваш връзка с потребителите. Идеалната цел на „Глина” - да разкрие красотата и тайните на забравената бусинска керамика, следваше този модел. Гледах на романа като на цялост от текст, визуално излъчване и носител на послания. Активно действах и в разгласата при нейното излизане и в по-нататъшния ѝ живот, когато бе удостоена с три награди: Избор на книжарите на „Хеликон” за 2021 г., Книга на годината - според зрителите на предаването „Библиотеката” по БНТ, и награда за дебютен роман на Еврокон 2022.
Как изглежда светът през вашия маркетингов бинокъл?
Като свят от възможности да разгърнем човешкия си потенциал.
Кое му е голямото на малкия ни пазар и как излизате отвъд неговите ограничения?
Литературният пазар не се измерва с числа, а с умове, способни да приемат посланията, които предаваш. В този смисъл той няма ограничения.
Библиотеката днес е място за…
… черпене на знания от Извора, място за размисъл и творчество в тишина, площадка за спонтанни срещи и отправна точка към реалиите извън нея.
Кратка история за размисъл?
В края на зимата в детската градина на малката ми дъщеря децата са изведени навън рано сутринта. Беше студено за сезона, но слънчево. Получихме снимка в общата вайбър група. Една от майките реагира остро - времето не било подходящо. Настана разпра между родителите. Майката търсеше подкрепа, за да злепостави учителката, но се получи тъкмо обратното. В крайна сметка от нас зависи дали ще подриваме авторитета на учителя и доверието в образователната институция.
Послание от вашето творчество, което ще подарите в края на тази разговор?
Сърцето, до което най-лесно се стига през ухото, е нашият извор на сила и спасител на душата. Нека се грижим за него!
